Днес тя е често срещана – така например в САЩ около една трета от населението страда от неалкохолна стеатозна болест на черния дроб (NAFLD). Много от жертвите дори не подозират, че я имат – тя може да остане незабелязана с години и в крайна сметка да прогресира до възпаление и цироза, а в някои случаи дори до чернодробна недостатъчност.
Бързото разпространение на това по-рано рядко заболяване се свързва с шеметното зачестяване на метаболитния синдром и комбинацията от диабет и затлъстяване. Въпреки че често вината е в хранителните навици, най-новите изследвания сочат, че може да играят роля и скрити генетични фактори, защото някои хора не метаболизират добре полиненаситените мазнини, което води до натрупване на мастни отлагания в черния дроб.
Докато конвенционалната медицина продължава да се мъчи да намери лекарства за контролиране на това разпространено състояние, нови научни доказателства разкриват ефикасни натурални интервенции, които могат да спрат или дори да дадат обратен ход на неговото развитие.
Претоварване с мазнини, чернодробно увреждане и възпалителна буря
NAFLD се дефинира като отлагане на масти в чернодробните клетки на пациенти с минимален или нулев прием на алкохол и липса на друга известна причина. Терминът „неалкохолна стеатозна болест на черния дроб“ се отнася за група сродни прогресивни състояния, тясно свързани с наднорменото тегло и затлъстяването.
NAFLD започва като леко смущение, характеризиращо се с тъпа болка или дискомфорт в горната дясна четвърт на корема и умора при повечето пациенти. Ранната неалкохолна стеатоза може в крайна сметка да прогресира до по-тежко състояние, наречено неалкохолен стеатохепатит или NASH. Това се случва при около една трета от пациентите, а към 20% от хората с NASH развиват чернодробна фиброза и цироза с придружаващия тези състояния риск от чернодробна недостатъчност и даже рак. Като цяло страдащите от NAFLD имат с 12% по-голяма вероятност да починат от свързани с черния дроб причини през следващите 10 години.
NAFLD има множество взаимосвързани причини. Първичните механизми включват затлъстяване, водещо до стабилно нарастваща инсулинова резистентност, съчетана със свръхизобилие от циркулиращи мастни киселини. Тези фактори взаимно се подхранват в деструктивен цикъл. Заедно с крайните продукти на напредналата гликация (AGEs) те водят до увеличен окислителен стрес и в крайна сметка възпаление, клетъчна смърт и фиброзно разрушаване на чернодробната тъкан.
Претоварването с мастни киселини и абнормните липидни профили играят толкова съществена роля за появата на NAFLD, че вече биват назовавани „липотоксичност“ заради начините, по които директно отравят чернодробната тъкан. И докато мазнините се натрупват вътре в клетките на черния дроб, те започват да пораждат буря от свързани с тях цитокини, наречени адипокини, които разгарят възпалителните пламъци на метаболитния синдром и NAFLD.
Разбира се, какво консумираме е точно толкова важно, колкото и колко калории поемаме. Един от главните лоши герои в съвременния свят е фруктозата, която се съдържа в големи количества във високофруктозния царевичен сироп. Тя стимулира образуването на нови мастни молекули в черния дроб, блокира разграждането на наличните мазнини, насърчава производството на свободни радикали и способства за появата на инсулинова резистентност. Все повече изследвания свързват повишената консумация на фруктоза с неалкохолната чернодробна стеатоза и дори с нейната по-смъртоносна последица, неалкохолния стеатохепатит. Резултатите показват, че пациентите с NAFLD приемат 2-3 пъти повече фруктоза в сравнение с контролните участници.
Диагностиране на NAFLD
За да се диагностира заболяването, трябва да се вземе предвид клиничната картина и когато е необходимо, данните от биопсия на черния дроб (за окончателно поставяне на диагнозата). Първото показание за наличието на NAFLD рядко е конкретен симптом, а по-често е установяването на увеличени нива на чернодробните ензими в кръвта, сочещи начално увреждане на чернодробните клетки. Трябва да бъдат изключени други чернодробни заболявания (като хепатит В и С), както и да бъдат измерени други чернодробни функционални параметри (като например съсирващите фактори). Някои лекари назначават образни изследвания като ехография на черния дроб, но нормалният му вид не изключва наличие на NAFLD. Алкохолната чернодробна стеатоза, която може силно да наподобява неалкохолната такава, също трябва да бъде изключена, което може да бъде направено посредством надеждното установяване на липса на значителна консумация на алкохол (под 20-40 г алкохол на ден, които се равняват на 2-3 питиета). Ако и когато има опасения, че е налице по-опасното състояние, NASH, трябва да се направи биопсия на черния дроб за определяне на окончателната диагноза.
Лечение на NAFLD
Въпреки задълбочаващото се разбиране на патологията на NAFLD учените постоянно се провалят в опитите си да я предотвратят и лекуват с медикаментозни терапии. Промените в стила на живот като стабилното и постепенно намаляване на теглото и редовното спортуване до този момент са единствените мерки, които дават някаква надежда. Лекарствата за повишаване на чувствителността към инсулина, макар теоретично обещаващи, се оказаха разочароващи при клиничните изпитания.
Единствената досега успешна фармацевтична интервенция за справяне с NAFLD е метформинът, който ще разгледаме по-долу.
Понижаващите холестерола медикаменти като статините до момента нямат доказани ползи. Необходими са повече изследвания, за да се определи дали бариатричната хирургия за намаляване на теглото благоприятства пациентите с NAFLD.
Подкрепа с храни и хранителни добавки
Противно на повечето фармакологични терапии, многобройни хранителни подходи демонстрират реален потенциал за забавяне развитието и прогресирането на NAFLD. Списание „Лайф икстеншън“ идентифицира осем средства с научно потвърдена ефикасност.
Витамин Е. Учени започнаха серия изследвания върху NASH (напредналата средна фаза на NAFLD) и този витамин през 2004 година. Знаейки, че NASH възниква вследствие на трайната инсулинова резистентност и окислителен стрес, те проучиха ефектите на пиоглитазон (Актос), медикамент за повишаване на чувствителността към инсулина, и витамин Е. Пациентите, които ги приемали в комбинация (400 IU витамин Е и 30 мг пиоглитазон дневно), постигнали подобрение на най-голям брой параметри. (Бел. ред. Достатъчно количество витамин Е можете да си набавите от Витатабс Е50, който виждате на тази страница.)
Във втория етап на същото изследване участниците получавали витамин Е (800 IU дневно), пиоглитазон (30 мг дневно) или плацебо в продължение на 96 седмици. И двете терапии подобрили нивата на маркерите за увреждане на чернодробните клетки в кръвта и намалили мазнините в черния дроб и възпалението. Но само витамин Е довел до съществени подобрения във вида на чернодробната тъкан при биопсия. Ето някои насоки, които обясняват тези резултати.
Витамин Е е мощен антиоксидант и очевиден избор, след като се изясни ролята на окислителния стрес при NAFLD. Хората с чернодробна стеатоза и NASH имат понижени нива на витамина в кръвта си в резултат на засиленото окисляване. Дори и сравнително ниски дози витамин Е (450 IU дневно) са в състояние да намалят циркулиращите чернодробни ензими, които са маркер за увреждане на чернодробните клетки.
...
Елица ТАНЧЕВА
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
