Лъчезар ТОШЕВ
“...и сплетоха венец от тръни,
наложиха Му го на главата
и Му дадоха в дясната ръка тръст;
и като заставаха пред
Него на колене,
присмиваха му се
и думаха:
Радвай се Царю Иудейски!”
(Мат. 27:29)
Тръненият венец на Христос, който поставили на главата на Божия Син преди разпятието, е една от реликвите, намерени от Св. Елена в Йерусалим, заедно с Христовия Кръст и табелата с надписа на трите езика “Иисус Назорей – Цар Юдейски”. От Йерусалим тръненият венец е бил пренесен в Константинопол. При превземането на Града пикардийският рицар Робер дьо Клари в своя опис на реликвите споменава и Трънения венец на Спасителя.
След превземането на Константинопол през 1204 г. кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход вземат много от светините, пазени в града, и ги пренасят на запад. Сред тях е и Христовият трънен венец, открит от царица Елена в Йерусалим и донесен от нея в Константинопол. През 1239 г. латинският император на Константинопол Балдуин II де Куртене (да не се бърка с Балдуин I Фландърски) продава тази свята за християните реликва на френския крал Луи IХ, наречен по-късно Свети Луи. Сумата, платена за реликвата, за времето си е била зашеметяваща – 135 хиляди ливри. С такава сума е можело да се купи половин кралство. Освен това френският крал отделил още 40 хиляди ливри за построяването на достоен храм за съхраняването на Трънения венец.
Така на остров Сите, в сърцето на Париж, била построена църквата “Сен Шапел” – шедьовър на готическата архитектура. В нея на специална площадка под мраморен балдахин в стъклен реликварий, украсен със злато, бил сложен Христовият трънен венец. Френският крал в знак на добра воля подарил на други владетели отчупени тръни от Христовия венец, които и до днес се намират в реликварии в различни страни.
По време на Френската революция, за да се запази от поругаване, реликвата е пренесена в най-известната Парижка катедрала – “Нотр Дам”, където се съхранява и до днес. Тя се пази в специален реликварий.
Ботаниците са определили, че Тръненият венец е изплетен от клони на храста, наречен Ziziphus spina-Chrisi, срещащ се в Близкия Изток и Африка.
Всеки първи петък на месеца между 14 и 16 часа и целия ден на Велики петък венецът се изнася за поклонение. Грижа за неговата охрана е поел католическият орден на рицарите на Светия Гроб. При изнасянето и връщането на реликвата имат право да присъстват и православни духовници от руската църква на ул. “Дарю” в Париж, която преди известно време напусна Московската патриаршия и премина под духовната юрисдикция на Вселенския патриарх.
В църквата в Рим “Светият кръст от Йерусалим”, основана от Св. Елена в 325 г. сл.Хр., се пазят повечето от останалите реликви, намерени от нея в Светите земи. Интересна е дървената табела от орехово дърво (Titulus Crucis), на която според Евангелието е било написано на три езика – еврейски, гръцки и латински – “Иисус Назорей Цар Юдейски” (Йоан 19:19). Табелата, която се пази в църквата, е с размери 25x14 см, дебелина 2,6 см и тежи 687 г. Първият ред от надписа е силно повреден, но след това следва надпис на гръцки, изписан по характерния за най-древните надписи начин – текстът на старогръцки тръгва от ляво на дясно, след което в края на табелата завива и на долния ред се чете от дясно на ляво. Това е т.нар. реверсивен начин на изписване, характерен за много старогръцки надписи. Интересно е, че и латинският текст под него е изписан по същия реверсивен начин.
