Котешкият нокът (Uncaria tomentosa) е увивно растение, най-разпространено в Амазонската джунгла. Индианските племена, живеещи в перуанската част на Амазонската джунгла, са употребявали котешкия нокът още преди 3000 години за лечение на астма, остеоартрит, ревматизъм, възпаление на уринарния тракт, следродилно възстановяване, дълбоки кожни рани.
Котешкият нокът произхожда от семейството на Rubiaceae. То е голямо дървесно увивно растение, което често достига височина до около 30 метра. Името произлиза от бодлите, които растат по стеблото - напомнят на котешки нокти. Uncaria tomentosа се оприличава с Uncaria guianensis, което вирее в Суринами и Гаяна. Първото има малки, жълтениково-бели цветове, докато второто има червеникаво-оранжеви цветове и закривени бодли.
Котешкият нокът от Амазонската джунгла не трябва да се бърка с мексиканско растение, което носи същото име и което може да бъде токсично. (Бел. ред. Най-високо качество котешки нокът от Амазонската джунгла ще намерите във всички магазини „Лечител“.)
Австрийският етнолог Кеплингер въвежда котешкия нокът в Австрия и Германия като лечебна билка през 70-те години на миналия век и патентовал екстракта. През следващите 30 години неговата употреба се увеличава.
Алкалоидите определят имуностимулиращите и антиракови свойства на котешкия нокът. Множеството възможности за приложение включват лечение на левкемия, автоимунни заболявания и в частност ХИВ-инфекция. Най-високата концентрация на алкалоиди се открива в корените и кората. Водният екстракт от котешки нокът съдържа 0,025-0,100 mg/ml оксиндол-алкалоиди, стимулиращи продукцията на интерлевкин-1 и 6, показателен за имуностимулиращите възможности.
Алкалоидите са много важна група химически съединения. Открити са приблизително 55 вида. Те са тетрациклични оксиндол-алкалоиди (ТОА - ринхофилин, изоринхофилин), пентациклични оксиндол-алкалоиди ( ПОА - птероподин, изоптероподин, ункарин F, митрафилин) и индол-алкалоиди (хирсутин, дехидрокоринантеин). Тези алкалоиди са изцяло физиологично активни продукти.
ТОА основно въздейства върху нервната система (периферната и централната), докато ПОА действа върху имунологичните клетки, съответно върху клетъчния имунитет. Ринхофилините и изоринхофилините са описани като блокиращи калция в съдовете, от които зависи налягането. Понижават кръвното налягане и нормализират активността на сърцето. Проявява се значителен интерес към ПОА заради свойството им да противодействат на пролиферацията (деленето) на HL60 и U937 левкемични клетки, без да се спира развитието на здравите кръвни клетки. Ункарин F и изоптероподините показват най-добра активност, задълбочено тестване за нарастващото неинвазивно лечение на левкемия. Важно е да се отбележи, че ПОА в малки концентрации не е с цитотоксичен ефект. (Бел. ред. В много по-високи количества ПОА се съдържа в специалния вид Ункария томентоза - Саменто.)
Шанхайският колеж по традиционна китайска медицина е провел проучване относно ринофелините и тяхната способност да ограничават струпване на тромбоцити и възникване на тромбози. Това предполага, че котешкият нокът, като източник на алкалоиди, може да бъде полезен за предотвратяване на пристъпи и намаляване на риска от сърдечен удар, като понижава кръвното налягане, подобрява кръвообращението, ограничава образуването на плаки по артериалните стени и кръвосъсирването в мозъка, сърцето и артериите. Недостатък на алкалоидите в котешкия нокът е потенциалното им взаимодействие с медикаменти, понижаващи кръвното налягане (ринхофелинът понижава кръвното налягане).
Котешкият нокът съдържа квиновик или квиновикова киселина. Това е пентациклинов тритерпеноид, дикарбоксилинова киселина, неразтворима във вода, но разтворима в алкална среда заради две карбоксилни киселинни групи. В растението се разпространяват като гликозиди (открити са осем) или като естери. Квиновиковата киселина има ясно изразени антивирусни качества срещу риновируси и ВСВ (васкуларно-стоматитен вирус). Освен това има много силни антипролиферативни свойства за предизвикване на апоптоза у различни туморни клетки - карцином на белите дробове, на яйчника, на кожата, мозъчен тумор, карцином на дебелото черво. С други думи, с антиракови свойства. Между 1984 и 1989 г. Мирекс лекува с котешки нокът повече от 2000 пациенти в Перу с различни форми на рак, особено вече в почти смъртоносна фаза. При повече от пациентите се открива намаляване на размера на туморите и техните метастази. Показателно е също така и намаляването на раковата болка.
Котешкият нокът съдържа и стеролна фракция, в която бета-ситостеролите са най-важни заедно със стигмастеролите и кампестеролите. Несъмнено флавоноидите също присъстват, основно катехините и някои флавоноли.
Според Кларинс екстрактът от котешки нокът потиска липозния липопротеин (ЛПЛ) - ензима, който разрушава големите мастни молекули на по-малки фрагменти, за да облекчи натрупването на мазнини в клетките. Следователно котешкият нокът може също да бъде категоризиран като локално вещество за отслабване, въпреки че това приложение е относително маловажно в сравнение с потенциала на продукта.
