Понятието бъбречна недостатъчност (БН) означава невъзможността на бъбреците да пречистват кръвта и да образуват урина, т.е. те загубват своята функционална годност. При острата бъбречна недостатъчност (ОБН) това състояние е временно и обратимо, докато при хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) е трайно. Обикновено болните с ОБН се хоспитализират и се лекуват в болнична обстановка до пълното си възстановяване.
Големият проблем е предотвратяването или поне отлагането във времето на ХБН, която настъпва в резултат на многобройни, хронично протичащи бъбречни заболявания. Хроничните бъбречни заболявания с времето прогресират и водят до постепенно влошаване и отпадане на бъбречната функция. Понякога това става толкова бавно и безсимптомно, че остава незабелязано дори и за самия болен, докато бъбречната му функция не спадне до 1/10 от нормалните си стойности. В последния стадий на бъбречна недостатъчност бъбреците практически вече не функционират и пациентът се нуждае от диализно лечение или бъбречна трансплантация.
Според статистика от 2007 г. в САЩ малко над двама на 1000 души страдат от хронични бъбречни заболявания (ХБЗ). Данни от 2005 г. сочат, че ежегодно 30 от 100 хиляди души население развиват бъбречна недостатъчност.
Диабетът и повишеното кръвно налягане се две от най-честите причини за хроничните бъбречни заболявания. Разбира се, че много други болести и състояния също могат да увредят бъбреците. Списъкът е дълъг и включва:
• Проблеми в бъбречните артерии.
• Вродени бъбречни дефекти (напр. бъбречна поликистоза).
• Някои лекарства, в това число болкоуспокояващи.
• Някои токсични химикали.
• Автоимунни заболявания, като напр. лупус еритематодес и склеродермия.
• Гломерулонефрити.
• Бъбречни камъни и инфекции, свързани с тях.
• Рефлуксна нефропатия.
• Хронични рецидивиращи уроинфекции, свързани с вродени аномалии или други причини.
• Наранявания и травми.
Ранните симптоми на хроничните бъбречни заболявания много често се появяват в хода на друго заболяване и те могат дълго да останат единствените, докато болестта не авансира. Симптомите обикновено включват:
• Обща отпадналост и умора.
• Главоболие.
• Загуба на апетит.
• Гадене.
• Сърбеж и сухота на кожата.
• Спонтанно понижаване на теглото.
Със задълбочаване на заболяването и влошаване на бъбречната функция могат да се появат и други симптоми като:
• Промени в цвета на кожата.
• Болки по костите.
• Характерен неприятен дъх от устата.
• Необичайно голяма жажда.
• Често хълцане
• Повръщане, обикновено сутрин.
• Подуване на краката и ръцете.
• Сексуален спад до импотентност.
• Настъпване на аменорея.
• Симптоми от страна на нервната система - сънливост, проблеми с концентрацията и мисленето, скованост на ръцете, краката или други области, мускулни потрепвания или крампи.
• Проблеми със съня, предимно безсъние.
• Лесно насиняване, кървене, кръв в изпражненията.
Хроничните бъбречни заболявания водят до задръжка в организма на отпадните вещества и водата, което се отразява на функцията на почти всички органи и системи. Кръвното налягане, почти без изключение, е повишено във всички стадии от развитието на хроничните бъбречни заболявания. Засяга се кръвотворенето с появата на анемия, както и състоянието на костите поради нарушения в костния метаболизъм.
Още при първите подобни симптоми и оплаквания се налага незабавна лекарска консултация и провеждането на изследвания за установяване на диагнозата и функционалното състояние на бъбреците. Анализът на урината е първата важна стъпка в тези изследвания, тъй като промените в нейното количество и състав са сред първите белези за бъбречно заболяване. Обикновено появата на протеин, както и други патологични промени в урината се установяват 6-10 месеца преди развитието на гореспоменатите симптоми. При болните с хронични бъбречни заболявания на всеки 2-3 месеца е важно да се провеждат изследвания на кръвта за оценка работата на бъбреците, най-важни от които са: креатинин, азотни тела, креатининов клирънс, калий, натрий, фосфор, калций, холестерол, магнезий, пълна кръвна картина. Могат да се търсят промени в еритропоетина и костната плътност.
Забавянето или предотвратяването на напредващото развитие на хроничните бъбречни заболявания зависи от системния контрол, режима, диетата и лечението на основното заболяване в съответствие със стадия на болестта.
• Особено важен е строгият системен контрол на кръвното налягане. Предпочита се приложението на АСЕ-инхибитори или ангиотензин рецептор блокери, които не само контролират кръвното налягане, но и коригират гломерулната перфузия. Много добри резултати от тази терапия се отчитат при диабетно болните. Изключение правят случаите с напреднала бъбречна недостатъчност и стеноза на бъбречните артерии.
• При диабетиците от най-съществено значение е стриктният гликемичен контрол.
• Ограничаването на протеиновия внос (бедна на белтъчини диета) трябва да става под лекарски контрол и се определя индивидуално. Дискусионен е въпросът за приложението му в ранните стадии на хроничните бъбречни заболявания, особено при недохранени пациенти, поради реалния риск от усложнения. В напредналите стадии на болестта това се препоръчва с цел отлагане във времето на появата на уремичните симптоми.
• Задължително е лечението на хиперлипидемията и поддържането й в нормални граници.
• Трябва да се избягват нефротоксично действащи вещества и лекарства - радиоконтраст, некортикостероидни антивъзпалителни средства, антибиотици от групата на аминогликозидите (стрептомицин, гентамицин, амикацин и т.н.).
• Преустановяване на пушенето.
• Приемането на бикарбонат също се провежда под контрола на лекуващия лекар. Експериментални проучвания са показали по-бавно прогресиране на хроничното бъбречно заболяване и подобрение в храненето на болните, приемащи бикарбонат, в сравнение с тези от контролната група.
• Важно е лечението на анемията, която се повлиява добре от добавката на желязо и еритропоетин.
• Хипокалциемията се коригира с калций съдържащи добавки.
• Препоръчва се приложението на витамин D.
• Състоянието може да наложи ограничен прием на течности и взимането на диуретици след лекарска преценка.
• Борбата с хиперфосфатемията включва диета, ограничаваща вноса на фосфор, и приложението на медикаменти, свързващи фосфора.
• Приемът на калий и натрий също така трябва да бъде ограничен.
• При понижаване на теглото е важно храната да осигурява достатъчен калориен внос.
• С доказано положителния ефект за съхранение на бъбречната функция е приемливата нископротеинова, нискомазнинна, бедна на фосфор диета.
Правилното и навременно лечение на първичните болести е най-важната мярка за предотвратяване на хроничните бъбречни заболявания, които, лекувани несистемно и неправилно, постепенно довеждат до отпадане на бъбречната функция и развитието на хронична бъбречна недостатъчност. Това важи с особена сила за диабета и артериалната хипертония.
Рецидивиращите уроинфекции, които са нерядка причина за ХБЗ, при правилно лечение и профилактика също могат да бъдат предотвратени.
Нелекувани, хроничните бъбречни заболявания обикновено прогресират и водят до хронична бъбречна недостатъчност, чийто краен стадий налага диализно лечение или бъбречна трансплантация. Правилно провежданото доживотно лечение може да контролира симптомите на ХБЗ и да отложи във времето или предотврати настъпването на хронична бъбречна недостатъчност.
Д-р Евгения МАРКОВА
Бел. ред. „Лечител“ разполага с редица допълнителни способи и средства, както за етиологичното диагностиране на бъбречните болести, така и за тяхното предотвратяване и лечение - тел. 953-05-65.
