Брой: 37, 15 септември 2016 - ЛИМФОМЪТ

За много хора завръщането от отпуск се превръща в истински кошмар. Отново ранно ставане, спешни задачи и усещане за вечно притискане в ъгъла. От живот, пълен с ярки впечатления, ние отново се гмуркаме в ежедневието, а от приятното безгрижие попадаме в мелницата на спешните работни задачи. Затова не е чудно, ако първите седмици след връщане от отпуск изпитваме съвсем истински стрес.
Човек е устроен така, че неговото съзнание, както и неговият стомах, има нужда от разнообразна и свежа храна. Храна за съзнанието са новите впечатления и преживявания. Моряците, които се хранят само със сухари и сланина, се разболявали от скорбут. На тях не им достигали витамини. Човек, в чийто живот има много малко нови емоции, преживявания, впечатления, страда от емоционална авитаминоза, върти се в кръг като цирков кон.
Така става, защото пълноценно нашето съзнание фиксира само новостите. Много неща правим автоматично. Например за хората, повече от пет години работещи на едно място, такъв автоматичен процес е пътуването до офиса и обратно до дома. Човек излиза от дома и се отдава на своите мисли, а в същото време отработените до автоматизъм действия сами го „водят” към офиса, „качват” го в нужния автобус. Човек не осъзнава конкретните етапи на този маршрут. И така ден след ден. И в работата всичко се повтаря: същите стени, същият изглед от прозорците, същите хора, същите служебни задължения. Разбира се, с всичко това може да бъдат свързани собствени емоции и преживявания, но те са „от стара опера”, това, от което човек вече се е уморил.
Друго нещо е отпускът. Тогава се променя целият начин на живот, особено ако се замине на далечно, екзотично място. Колкото и кратък да е бил отпускът, той е
източник на нови впечатления и преживявания.
Животът тогава е многостранен и наситен.
Но ваканцията свършва и всичко се връща в добре познатото русло. Представете си, че са ви предложили необикновен тропически плод, а веднага след това – картоф. Разбира се, картофът ще ви се стори далеч не толкова вкусен, въпреки че дълги години сте били сред най-ревностните почитатели на пюрето.
Веднага след отпуск двата типа живот – работен и ваканционен, - сблъсквайки се, започват да контрастират и да влизат в конфликт. Това, което преди отпуска е било автоматичен процес, отново става за известно време достояние на съзнанието и се преживява с нова сила. Ние отново остро и емоционално осъзнаваме ужасите и кошмарите, с които е свързана нашата работа: мъчително ставане по заповед на будилника, нервност в градския транспорт или неизбежни улични задръствания.
Успокоително е, че стресът след отпуск (ако не е усложнен от други фактори) продължава не особено дълго. Към края на втората седмица от момента на връщане съзнанието се пренастройва към предишния ритъм и повечето „ужаси и кошмари” отиват там, където са били по-рано – при автоматичните навици.
Когато се връщаме от летен отпуск и сме в отвратително настроение, трябва да проумеем, че това не е, защото живеем в отвратителни условия и работим невъзможна работа. Просто  нервната ни система по естествен начин е реагирала на изменението на околната среда. Това продължава толкова, колкото е нужно на човек, за да превключи към обичайния ритъм.
Седмица-две – и животът ще ни се стори вече не толкова противен.
Как може да се намали стресът, неизбежен след всяка лятна ваканция, и как да се влезе безболезнено в предишния график?
„Никой не се нуждае така от отпуск, както човекът, завърнал се от отпуск”, твърдял американският писател Елбърт Хъбард. Разбира се, това е шега, но тя съвсем не е далеч от истината. Според статистиката всеки шести бивш отпускар изпитва слабост, апатия, униние и раздразнителност. Него го гложди тъга по топлото море, безгрижния живот на село или спокойния курортен отдих. Колкото по-добре е бил прекаран отпускът, толкова по-изразен е следваканционният синдром. Към лошото настроение може да се прибавят проблеми със здравето: главоболие, колебания в артериалното налягане, симптоми на остри респираторни вирусни инфекции, влошаване на паметта и концентрацията на внимание... Защо става така?
Три причини за „бунт”
Твърде кратък отпуск. Медиците смятат, че оптималната продължителност на отдиха е 21 дни, при това последните 5-7 е желателно да се посветят на адаптация към предишния начин на живот. Но колко от нас могат да си позволят такъв лукс? Повечето се връщат на работа едва ли не още от аерогарата. В резултат организмът не успява да се пренастрои от ваканционния на работен режим и това го кара да се „бунтува”.
Твърде дълъг отпуск. Впрочем твърде дългата ваканция също може да доведе до здравословни проблеми. Според немски изследователи отдихът над три седмици води до намаляване на работоспособността и концентрацията на внимание. Ако човек е прекарал в безгрижие и пълно освобождаване от тревожните мисли твърде дълго време, на него му е доста трудно да се впише отново в работния ритъм и да изпълнява своите служебни задължения.
Липса на време за адаптация. Ако офисният служител може да си позволи в първия работен ден да се труди с половината от своя капацитет, то за представителите на стресовите специалности, например лекари и пожарникари, това е невъзможно. Те са принудени моментално да се включат в активна работа, при това на пълни обороти. А резкият преход от безметежния отдих към интензивната дейност е силен стрес за организма.
...