Брой: 37, 17 септември 2015 - АЛЦХАЙМЕР

Дефицитът на В12 не е странна и мистериозна болест. За него пише във всеки медицински учебник и причините и следствията му са добре установени в научната литература.
Той обаче е много по-разпространен, отколкото повечето лекари и обществото като цяло предполагат. Данни от мащабно проучване на университета „Тъфтс“ в САЩ сочат, че 40% от хората на възраст между 26 и 83 години имат нива на В12 в кръвната плазма в долния нормален диапазон – равнище, при което мнозина страдат от неврологични симптоми. 9% имат безспорен дефицит, а 16% - „почти дефицит“. Най-изненадващ за изследователите бил фактът, че ниските нива на В12 са точно толкова често срещани при по-младите, колкото и при възрастните хора.
Според оценките дефицитът на В12 засяга около 40% от хората над 60-годишна възраст. Напълно възможно е поне някои от симптомите, които отдаваме на „нормалното“ стареене (като отслабване на паметта, когнитивен спад, намалена подвижност и др.), да са поне отчасти предизвикани от недостига на този витамин.
Защо дефицитът
на В12 често се
пропуска?
Причините са две. Първо, повечето лекари не тестват рутинно за такъв дефицит и второ, долният праг на референтните лабораторни стойности е твърде нисък. Ето защо повечето изследвания подценяват реалните нива на дефицита. Много хора, засегнати от него, имат тъй наречени „нормални“ нива на В12.
При все това в научната литература е добре установено, че хората с нива на В12 между 200 и 350 pg/ml (считани за „нормални“ в САЩ) имат ясно изразени симптоми на дефицит на този витамин. Експерти, специализирани в диагностирането и лечението на последния, предлагат да бъдат лекувани всички пациенти, които проявяват симптоми и имат нива на В12 под 450 pg/ml. Освен това те препоръчват да бъдат третирани и хората с нормален В12, но повишени уринарна метилмалонова киселина, хомоцистеин и/или холотранскобаламин (други маркери за дефицит на В12).
В Япония и Европа долният праг за този витамин е между 500 и 550 pg/ml – нивото, което се свързва с психологически и поведенчески проявления като когнитивен спад, деменция и загуба на памет. Някои специалисти смятат, че приемането на по-високи нива като нормални в Япония и готовността да се лекуват равнища, които се считат за „нормални“ в САЩ, обясняват ниската заболеваемост от Алцхаймер и деменция в азиатската страна.
Какво представлява витамин В12 и защо се нуждаем от него?
Той работи съвместно с фолата за синтеза на ДНК и червените кръвни клетки. Играе роля и за производството на миелиновата обвивка на нервите, както и за провеждането на нервните импулси.
Тежкият дефицит на В12 при такива състояния като злокачествена анемия (автоимунно заболяване, при което тялото унищожава протеин, необходим за абсорбирането на В12) беше смъртоносен, преди учените да установят как леталният изход може да се предотврати чрез хранене на пациентите със суров черен дроб (който съдържа големи количества В12). Но анемията е крайният стадий на дефицита на този витамин. Много преди нейната поява той може да стане причина за други оплаквания като умора, вялост, слабост, влошаване на паметта и неврологични или психиатрични проблеми.
Дефицитът на В12 има четири фази, започвайки с намаляващи кръвни нива на витамина (фаза I) и прогресирайки до ниски концентрации в клетките (фаза II), повишено кръвно равнище на хомоцистеина и понижена скорост на синтез на ДНК (фаза III), и накрая макроцитна анемия (фаза IV).
Защо недостигът на В12 е толкова разпространен?
Абсорбирането на този витамин е сложен процес и обхваща няколко стъпки, всяка от които може да се обърка. Причините за нарушено абсорбиране на В12 включват:
* Чревна дисбиоза
* Пропускливи черва и/или възпаление на червата
* Атрофични гастрити или хипохлорхидрия (понижено количество стомашна киселина)
* Злокачествена анемия (автоимунно състояние)
* Медикаменти (особено инхибитори на протонната помпа и други лекарства против киселини)
* Алкохол
* Излагане на райски газ (по време на операция или при употреба като наркотично средство)
Това обяснява защо дефицит на В12 може да възникне дори и при хора, консумиращи големи количества съдържащи го животински продукти. Всъщност той е често срещан и при спазващите палео диета, при която се яде месо по 2-3 пъти дневно.
По принцип следните групи са с най-голям риск от дефицит на В12:
* Вегани и вегетарианци
* Хора над 60-годишна възраст
* Хора, които редовно употребяват инхибитори на протонната помпа или медикаменти против киселини
* Диабетици, приемащи лекарства като метформин
* Пациенти с болест на Крон, улцерозен колит, целиакия или синдром на дразнимите черва
•    Жени с безплодие или претърпели спонтанен аборт
В12 се съдържа САМО в животинските продукти
Това е единственият витамин, съдържащ в себе си микроелемент (кобалт), поради което се нарича кобаламин. Той се произвежда в червата на животните и е единственият витамин, който не можем да получим от растенията или слънчевата светлина. Растенията нямат нужда от В12 и затова не го складират.
Разпространен мит сред вегетарианците и веганите е, че е възможно витамин В12 да бъде набавен от растителни източници като морски водорасли, ферментирала соя, спирулина и бирена мая. Но растенията, за които се твърди, че съдържат В12, всъщност съдържат аналози на този витамин, наречени кобамиди, които блокират усвояването и увеличават нуждата от истински витамин В12.
Последиците от дефицита на В12 при децата са особено тревожни. Изследвания демонстрираха, че тези, които са отгледани до 6-годишна възраст на веганска диета, все още имат недостиг на този витамин дори години след като вече са започнали да консумират поне някакви животински продукти. При едно проучване изследователите откриха „съществена връзка между нивата на кобаламина (В12) и представянето на тестове, измерващи флуидната интелигентност, пространствените способности и краткосрочната памет“, като децата, които по-рано били вегани, постигали по-ниски резултати от всеядните деца при всички случаи.
Дефицитът на флуидната интелигентност е особено обезпокоителен, защото тя е свързана с разсъждаването, способността за решаване на сложни проблеми, абстрактното мислене и способността за учене. Всеки дефект в тази област може да има сериозни последици за функционирането на човека. Ето защо е абсолютно наложително тези, които се въздържат от животински продукти, да разберат, че няма никакви растителни източници на В12 и че всички вегани и повечето вегетарианци трябва да приемат добавки с витамина. Това е особено важно за децата и бременните жени, чиято нужда от В12 е още по-голяма.
Лечение
Една от най-големите трагедии на епидемията от дефицит на В12 е, че диагностирането и лечението са относително лесни и евтини – особено сравнено с лечението на болестите, които този недостиг може да предизвика. Изследване на В12 може да бъде направено във всяка лаборатория.
Както винаги, адекватното лечение зависи от скрития механизъм в основата на проблема. Хората със злокачествена анемия или възпалителни чревни заболявания като Крон вероятно ще имат нарушена абсорбция на В12 цял живот и ще се нуждаят от инжекции с витамина за неопределено време. Това може да се отнася и за тези с тежък дефицит, водещ до неврологични проблеми.
Някои скорошни изследвания предположиха, че високите дози, прилагани орално или през носа, може да са толкова ефикасни, колкото и инжекциите, за хората с нарушено усвояване на В12. Но повечето специалисти въпреки това препоръчват инжекции за пациентите със злокачествена анемия и напреднал дефицит на В12 с неврологични симптоми.
Цианокобаламинът е най-често използваната форма на допълнителен прием на В12 в САЩ. Но скорошни данни показват, че хидроксикобаламинът (често употребяван в Европа) е по-добър от него, а метилкобаламинът може да превъзхожда и двата, особено при неврологични заболявания.
Японски изследвания сочат, че метилкобаламинът е още по-ефикасен за лечението на неврологичните последици от дефицита на В12 и че той може да се усвоява по-добре, тъй като заобикаля няколко потенциални проблема в цикъла на абсорбиране. Плюс това метилкобаламинът снабдява тялото с метилови групи, които играят роля при различни биологични процеси, важни за цялостното здраве.
Ако подозирате, че имате недостиг на витамин В12, първата стъпка е да се изследвате. Ако се установи дефицит, следващата стъпка е да се разкрие причината за него. За това вероятно ще ви трябва помощта на лекар. Щом механизмът в основата на дефицита се идентифицира, може да бъде избрана подходящата форма на допълнителен прием (чрез инжекции, орално, под езика или през носа), както и дозата и продължителността на лечението. (Бел. ред. Орално витамин В12 може да вземате чрез Витатабс В-комплекс стронг – повече за него на стр. 23.)