Брой: 17, 30 април 2015 - АСТМАТА

Д-р Станислава Костова е началник на Първо очно глаукомно отделение на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска”.
• Д-р Костова, пациентите търсят ли своевременно медицинска помощ по отношение на глаукомата?
- Заболяването глаукома е много коварно и скрито - то няма никакви субективни белези, т.е. окото не е зачервено, не боли, не сърби. А както всички знаем, българският пациент ходи на лекар, когато нещо го заболи.
Глаукомата се нарича тихия крадец на зрението. Първо се уврежда периферното, а не централното зрение. Затова болните идват действително много късно при нас. Това не е по вина само на личните лекари, такова е заболяването. Категорично препоръчвам на хората след 45 години – обикновено тогава се изписват първите очила за четене, да им се измери очното налягане и да се разширят зениците, за да се види очното дъно.
Очното налягане само по себе си е само рисков фактор за глаукома. Около 30% от глаукомата протича с нормално очно налягане.
• Кои са другите рискови фактори за глаукома?
- Ако имат близки с глаукома, късогледство, диабет, хипертония, трябва да се направи едно измерване на очното налягане. Еднократното измерване обаче не е достатъчно. Трябва да се измери няколко пъти, в определени дни и часове, за да се проследи налягането и да се направи пакет от изследвания на пациенти, за които се усъмним в нещо. Евентуално да се изпратят в болница като нашето специализирано отделение, в което да се извършат още диагностични процедури. Болните лежат два дни в клиниката. Мери им се налягането два пъти на ден, прави се изследване на периферното зрение, на роговичната дебелина, гониоскопия, прави се скенер. Всичко това е безплатно по клинична пътека. Става с талон № 7 за хоспитализация от личния лекар.
• Вашето отделение е специализирано в диагностиката и лечението на това офталмологично заболяване, с каква техника разполагате?
- Разполагаме с абсолютно най-модерната техника както за диагностика, така и за лечението на глаукома.
По отношение на диагностиката правим скенер на окото, който е най-модерният в момента за България. Той изследва очното дъно на пациента и открива най-ранните изменения на глаукомата, каквито не може да се хванат с нормалните методи на изследване.
Терапията – на пазара у нас има всичко, което се предлага на европейския пазар. Лекуваме глаукомата по три начина – с капки, лазер или хирургия. Започваме с първото. Ако не помогнат капките, преминаваме към лазер. В Александровска болница разполагаме с най-модерния уред за селективна лазерна трабекулопластика, при който безвредно, безболезнено, с местна анестезия се прави допълнителен път за отток на вътреочната течност. Така се понижава вътреочното налягане. Този вид лечение също е по клинична пътека.
Третият начин на лечение е хирургичният. При нас се прилага целият набор на това, което се прави по света.
• Все още актуален ли е проблемът за спиране на назначената терапия от страна на пациентите?
- Това е най-големият проблем. Хората с глаукома са хронично болни, те са наши пациенти за цял живот. Сътрудничеството с болния е най-същественият проблем. Първо, капките са скъпи. Представете си на фона на всички медикаменти, които вземат, да плащат и за капки.
Но е важно и да уточня, че когато пациентите започнат да губят зрението си, те са адекватни към лечението и следят стриктно терапията. По-скоро имаме проблем с лимитите на личните лекари относно талоните за специалисти.
Проблем е още непълната реимбурсация на медикаментите за глаукома. Само 50% от стойността им се финансира. Борим се това да се промени.