От прекалено чистите чинии до главоломно растящия брой на ражданията със секцио, учените до момента са предложили десетки обяснения за рязкото зачестяване на алергиите към храни през последните години.
Сега някои нови изследвания сочат друг фактор, който може да играе роля – хранителните влакнини.
Това предположение се основава на идеята, че бактериите в червата притежават ензимите, които са необходими за разграждането на влакнините, и когато ги разграждат, те произвеждат субстанции, спомагащи да се предотвратят алергични реакции към храните, обяснява Чарлз Макей, имунолог от университета „Монаш“ в Мелбърн, Австралия.
До момента изследванията в тази връзка са провеждани главно върху мишки и показват, че е малко вероятно хранителните фактори да са единственото обяснение за зачестяването на алергиите, казват изследователите. Но ако резултатите бъдат повторени и при изследвания върху хора, това би означавало, че стимулирането на растежа на добрите чревни бактерии може да е начин за предпазване или дори лечение на някои алергии, смятат те.
Медицинска загадка
Данните сочат, че в САЩ броят на хората с хранителни алергии се е увеличил с 50% от 1997 до 2011 година, достигайки около 15 млн. души. Приблизително 90% от тях са алергични към един от следните осем вида храни: фъстъци, дървесни ядки, пшеница, соя, яйца, мляко, морски дарове и риба.
Не е ясно защо тези храни са толкова алергенни, но е възможно големи части от тях да остават несмлени, когато достигнат червата. Оттам неразградените съединения могат да преминат в кръвообращението, където да бъдат разпознати от антитела или имунни клетки, разпознаващи чуждите нашественици, казва Катрин Неглър, изследовател на хранителните алергии от Чикагския университет.
„По някакъв начин те попадат в кръвообращението непокътнати и ние се питаме дали това може да е обединяваща черта на хранителните алергени“, казва тя.
Имунна реакция
Учените вярват, че съвременната западна диета може да играе роля в този процес.
„Бактериите трябва да разграждат много несмилаеми влакнини, които някога са съставлявали голяма част от диетата“, казва Неглър. Но днешната диета, претъпкана със захар, мазнини и рафинирани въглехидрати, изглежда, стимулира растежа на различни типове бактерии в червата от онези, които е стимулирала диетата на нашите предци - а това може да не е на добре.
Оказва се, че влакнините благоприятстват развитието на клас бактерии, наречени клостридии, които ги разграждат и са един от най-големите производители на вторични продукти, наречени късоверижни мастни киселини. (Тези видове клостридии се различават от предизвикващата смъртоносни инфекции C. difficile.)
При едно изследване от 2011 година, публикувано в сп. Nature, беше установено, че тези късоверижни мастни киселини обикновено не допускат чревните клетки да станат твърде пропускливи и да позволят проникването на хранителни частици, бактерии и други проблемни субстанции в кръвта.
„Пропускливите черва са лоши, защото всички нежелани неща преминават от червата в кръвообращението и объркват имунната система“, казва Макей.
При друго изследване от август 2014 година, огласено в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences, Неглър и екипът й откриха, че вкарването на клостридии в червата на мишки с чувствителност към фъстъчения алерген може да предотврати алергията към фъстъците.
Други фактори от окръжаващата среда също могат да допълват ефекта от бедната на влакнини диета за стимулирането на алергии. Антибиотиците, които са широко използвани в селското стопанство и медицината, убиват чревните бактерии. Така че комбинацията от антибиотици и ниска консумация на влакнини може да е „двоен удар“, който да предразполага към алергии, смята Неглър.
Новите открития подсказват и начин за предотвратяване или дори лечение на някои алергии. Така например терапиите могат да използват пробиотици, които реколонизират червата с полезни форми на клостридия. В действителност при малко изследване, което беше публикувано през януари в сп. Journal of Allergy and Clinical Immunology, деца с алергия към фъстъци, които приемали пробиотици, били в състояние да ги ядат, без да получат алергична реакция, и поносимостта им към фъстъците се съхранила дори след лечението.
Ранни стадии
Много фактори биха могли да допринасят за ръста на хранителните алергии, казва д‑р Робърт Ууд, директор на педиатричното отделение по алергология и имунология в Детския център на „Джонс Хопкинс“ в Балтимор. Епидемиологични проучвания са установили, че съжителството с домашен любимец, посещаването на детска градина или ясла, наличието на брат или сестра, раждането по естествен вагинален път и дори миенето на чиниите на ръка може да влияе върху риска от алергии.
Връзката на последните с влакнините не е цялата история, но „е в списъка на 15-те или 20 теории, в които действително има смисъл и са подкрепени от известни доказателства“, посочва Ууд.
Все пак е важно да не се дават препоръки въз основа на тези предварителни данни, коментират експерти. Години наред лекарите съветваха родителите на деца с повишен риск от алергии да изчакват до 3-годишна възраст, преди да им дадат фъстъци или други алергенни храни. „Наистина си мислехме, че знаем какво правим, а се оказва, че то е било 100% грешно“, казва специалистът.
В действителност скорошно изследване установи, че честото даване на фъстъци от ранна детска възраст рязко намалява вероятността за развитие на алергия към тях.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
