Доц. Веселка ДУЛЕВА, национален консултант по хранене: Консумираме нездравословно количество сол
В брой 40 в. „Лечител“ писа за стартиралата кампания „За България с по-малко сол“, чиято цел е да информира хората за вредата от прекомерната консумация на сол и здравните рискове, които следват. Сега разговаряме с доц. Веселка ДУЛЕВА, която, освен че е специалистът, застанал зад инициативата, е и национален консултант по хранене и диететика у нас.
• Доц. Дулева, от много време сте началник на отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено здраве и анализи. Какви са Вашите наблюдения относно здравето на българите и менюто им?
- Всеки четвърти българин е с високо артериално налягане по данни на Българска лига по хипертония. Много хора дори не разбират, че трябва да променят начина си на живот и хранене. Има много проучвания, които дават солидни доказателства, че това, което слагаме на масата, влияе върху нивото на артериалното налягане. Усилията си заслужават, тъй като хипертонията е рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, включително инсулти, коронарна болест, нарушения в сърдечната и бъбречната дейност. За връзката между консумирането на някои храни и стойностите на артериалното налягане има безспорни доказателства.
• Влияе ли солта върху артериалното налягане и какво количество над нормата консумираме?
- Съществуват научни доказателства, че при увеличаване на хранителния прием на готварска сол (натриев хлорид) се повишават и стойностите на артериалното налягане. В множество международни проучвания е установена връзка между прекомерната употреба на сол и последващо развитие на артериална хипертония. Отделянето с урината на натрий над физиологичното ниво с повече от 100 mmol/дневно води до повишаване на систолното артериално налягане с 3,1 до 6 mm Hg и на диастолното с 0,1 до 2,5 mm Hg при лица на възраст 29-59 г., като тази връзка е по-изразена при възрастни над 40 години, отколкото при по-млади хора. Авторите във въпросното изследване правят заключението, че употребата на сол със 100 mmol/дневно по-малко ще доведе при лицата на средна възраст (около 40 години) до по-ниско систолно налягане с около 3-6 mm Hg и ще намали естествената крива на нарастване на кръвното налягане с 10 mm Hg при напредване на възрастта.
В България данните от представително за страната изследване, Национален мониторинг на храненето на населението в България, от преди няколко години показват, че средната дневна консумация на сол за населението е 7 г дневно. Тревожен е фактът, че 68,8% от изследваните хора в активна трудоспособна възраст консумират сол над препоръчваните нива от 5 г на ден (над 2000 мг натрий). Данните от националния мониторинг показват още, че основни източници на сол в храненето на българите са промишлено преработените продукти - хляб и хлебни изделия, месните продукти, сирената и готовите за консумация храни (супи, бульони и др.). Над 10% от анкетираните посоляват храната си допълнително преди да я опитат, а около 35% - след това.
При редукция на консумираната сол рискът от хипертония намалява с 20% при или без намаляване на теглото, снижава се артериалното налягане в рамките на антихипертензивните мерки и се улеснява контрола на хипертонията. Като цяло ефектът на понижаване на налягането при редукция на натриевия прием е по-голям при индивиди на средна възраст и по-възрастни, при хипертоници, диабетици, лица с хронични бъбречни заболявания.
Намаляване на консумацията на сол на популационно ниво допринася за ограничаване на честотата на разпространение на сърдечно-съдовата заболeваемост и смъртност и по този начин води до значително спестяване на здравни разходи. Световната здравна организация и Световният фонд за изследване на раковите заболявания препоръчват консумация на сол до 5 г дневно.
• Какво се прави у нас за ограничаване на прекомерната употреба на сол?
- В България дейности за намаляване консумацията на сол стартираха като част от Националния план за действие “Храни и хранене“ 2005-2010 със стратегическа цел за подобряване здравето на населението в България чрез оптимизиране на храненето. Важен елемент за осъществяване на националната политика е осигуряването на продукти, допринасящи за здравословен модел на хранене - с ниско съдържание на сол, захар и наситени мазнини.
България е член и на Европейската мрежа за редукция на солта, която е създадена през 2007 г. по инициатива на СЗО и с подкрепата на Европейската комисия. Стратегическа цел на дейностите в тази мрежа е намаляване приемът на готварска сол на популационно ниво и постигане на препоръките за адекватното количество - национални и на СЗО. Основни елементи в работата са подкрепа и подсилване на националните дейности за постигане на резултати в страните от Европейската общност, гъвкавост при приложение на мерките в отделните страни-членки.
В България са разработени редица законодателни документи, включващи мерки за редукция на солта - Наредба за здравословно хранене на учениците, 2009 г., Наредба за здравословно хранене на деца на 3-7 години в детски заведения, 2011 г. Тази година предстои обнародване на Наредба за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни. Важен елемент от изискванията са именно предлагане на храни в детските заведения с по-ниско съдържание на сол, захар, наситени мазнини.
Наредбата за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните от 2001 г., която е хармонизирана с европейското законодателство, предвижда при етикетирането им доброволно представяне на хранителна информация, която включва и данни за количествата на натрий на 100 г или на 100 мг от продукта. С приемането на новия Европейски регламент за повишаване информацията за потребителите през 2011 г. обявяването на хранителната информация става задължителен елемент от етикета на храните. Формулирани са хранителни претенции по отношение съдържанието на натрий/сол в 100 г или на 100 мг продукт - "Храна с ниско съдържание на натрий/сол"; "Храна с много ниско съдържание на натрий/сол”; "Храна, несъдържаща натрий" или "Храна, несъдържаща сол", определени са и условията за прилагането им.
В националните “Препоръки за здравословно хранене на населението в България” от 2006 г. е формулирана специфична препоръка за прием на натрий под 2 г на ден, съдържаща се в 5 г сол (около 1 чаена лъжичка). Това количество съответства на препоръката на СЗО. Включени са практически съвети за постигане на тези количества.
Министерство на здравеопазването проведе мащабна кампания за редукция на солта „Информирани и здрави“, както знаете, стартира и друга кампания „За България с по-малко сол“, която е инициирана от бизнеса и за нас е важна, защото виждаме подкрепа от страна на производителите.
• Какво в начина на хранене вреди на здравето или пък е полезно за редуциране на високото кръвно?
- Данни от проучвания доказват, че високият прием на калий с храната се свързва с намаляване на артериалното налягане. Това важи както за хипертониците, така и за хипотониците. По-добре е калият да се приема с храната. Най-подходящо е да хапваме плодове и зеленчуци, богати на калий, като сушени кайсии, банани и др. Високият прием на калий обаче не се препоръчва при хора с нарушена обмяна на калия, свързана с прием на медикаменти, диабет, бъбречни заболявания или тежки сърдечни нарушения. При тях има риск от поява на аритмии.
Един от често задаваните въпроси е може ли лица с хипертония да приемат алкохол. В последните години научни изследвания показват,че умерената консумация на алкохол е възможна при хипертония.. Под умерена консумация се разбира до 2 напитки дневно при мъже и до 1 при жени и лица с ниско тегло. Една алкохолна напитка е равна на една бира (330-500 мл), чаша вино (150 мл) или 50 мл концентрат.
Вегетарианските режими на хранене се свързват с ниско артериално налягане. Прави впечатление, че в развитите страни, където хората с високо кръвно са много, вегетарианците са с подчертано по-ниски нива, отколкото невегетарианците. Вероятно не само липсата на месо в менюто, но и някои допълнителни особености от начина им на живот обясняват този ефект. Вегетарианците обикновено отделят време и за повече физическа активност. Приемат повече плодове и зеленчуци, които съдържат калий и влакнини пият умерено алкохол. Обикновено те са и с по-ниско тегло.
Не е установена връзка между приема на витамин Е и риска от сърдечно- съдови заболявания. Съществуват обаче убедителни научни доказателства, че миристиновата (млечни продукти с висока масленост) и палмитиновата мастни киселини (меса, колбаси, палмово, кокосово масло), трансмастните киселини (маргарини, хидрогенирани растителни масла), високият прием на натрий, затлъстяването и свръхконсумацията на алкохол повишават риска от сърдечно-съдови заболявания. Научни доказателства определят като вероятна връзката между консумацията на полиненаситената алфа-линоленова мастна киселина (ядки, зелени листни зеленчуци, соево, ленено масло), олеинова киселина (маслини, зехтин), растителни влакнини, пълнозърнести храни, несолени ядки, фолат, растителни стероли и станоли и намаляване на риска за сърдечно-съдови заболявания. Съществува вероятност за повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания при консумация на богати на холестерол храни и нефилтрирано кафе.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
