Брой: 52, 25 декември 2014 - Честита 2015!

Захарният диабет е едно от най-разпространените социално значими заболявания. Ако диабетът беше държава, тя щеше да е третата по население в света. По данни на Международната диабетна федерация, с тази диагноза в момента живеят над 382 млн. души в света, като близо половината от тях не знаят за това. Само за една година броят им в световен мащаб се е увеличил с 11 млн. Очакванията са, че през 2035 г. потърпевшите ще достигнат 592 милиона. В България с тази диагноза са над 577 хиляди българи, като близо 170 000 все още не са диагностирани. От 2005 г. и у нас нараства честотата на захарния диабет - от 8,4% тогава до 9,6% през 2013 г. По думите на проф. Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология и директор на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, едва 25% от диагностираните пациенти са с добър контрол на заболяването, а 40% имат усложнения още при поставянето на диагнозата. Тя добави, че половината от болните с диабет не знаят кои са нормалните стойности на кръвната захар, 40 на сто не са посещавали специалист през последната година. За сравнение - с добър гликемичен контрол в Европа са 62,6% от заболелите. Проф. Захариева съобщи още, че според Европейския диабетен индекс България се нарежда на последното, 30-о място сред държавите на Стария континент по условия за лечение и профилактика на заболяването. В тази връзка препоръките към нашата страна са за цялостна реформа в здравеопазването, подобряване на профилактиката, създаване на диабетен регистър и повишаване на консумацията на здравословна храна.
Годишните разходи за лечение на диабета в България са около 350 млн. лв. Според проф. Захариева те могат да се намалят, ако заработи диабетен регистър. Опитът на други държави сочи, че с въвеждането на подобен регистър разходите им намаляват с около 25%.
Доц. Димитър Чаръкчиев от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ каза, че в края на миналата година е сформирана работна група за създаване на национален регистър за диабет. Към днешна дата в Медицински университет–София съществува работещ прототип на регистъра, който е захранен с голяма база данни за болните с това страдание. Финансиране за поддържането му обаче не е осигурено, тъй като Министерството на здравеопазването настоява за регистъра да отговаря Националният център по обществено здраве и анализи. Поради липсата на единодушие по въпроса сега се разчита на средства от Норвежкия финансов механизъм.
Председателят на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет Елисавета Котова отбеляза, че пускането на диабетния регистър ще бъде сред приоритетите на организацията й през 2015 г. Освен това тя ще настоява за създаването на национална програма за диабета и план за действие за профилактика. Причината е, че страната ни е на последно място в диабетните грижи според Европейския диабетен индекс за 2013 г. и 2014 г. Според Котова в България има нужда да се провеждат информационни кампании и програми за обучение за заболяването. Необходими са също така регламентирани специализирани „диабетни екипи“ от общопрактикуващ лекар, ендокринолог, медицинска сестра, диетолог, психолог. Според Котова трябва да се осъществява превенция на диабет тип 2 сред децата и младите хора със затлъстяване, както и да се подобри достъпът до лечение при пълнолетие.
Ранното диагностиране ограничава тежките усложнения при болните, затова е много важно да се познават първите симптоми на диабета. Най-често срещаните признаци са: често уриниране, силна жажда и чувство на глад. Освен общите симптоми, се наблюдават и специфични такива при двата типа диабет. При тип 2 голяма част от пациентите нямат никакви признаци в продължение на години. Повечето от тях обаче са с наднормено тегло или затлъстяване, с натрупване на мазнини предимно в областта на корема. Другите симптоми могат да включват: непрекъсната умора, трудно заздравяващи рани и генитални инфекции. Заболяването захарен диабет тип 1 започва рязко и драматично. При него повечето пациенти са с поднормено или нормално телесно тегло. Ранните симптоми са неестествена загуба на килограми, непрекъсната умора, нарушение на зрението и кожни и генитални инфекции.
Доц. Даниела Попова, ръководител на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика в УМБАЛ “Царица Йоанна”, по време на среща със журналисти обясни, че здравословното хранене започва със закуската като основен фактор за превенция на диабета. Тя трябва да заема 25% от общия дневен енергиен внос и задължително да включва пълнозърнест продукт, мляко, топла напитка и плод. Доказано е, че дори умерена редукция на теглото (2-5%) води до подобряване контрола на диабет тип 2. Известно е също, че над 70 на сто от случаите биха могли да бъдат предотвратени или отложени посредством здравословен начин на живот.