Брой: 52, 25 декември 2014 - Честита 2015!

26 декември – Ден на бащата

Грижите за децата традиционно се смятат за женско задължение. Мъжът обичайно се справя с такива отговорни задачи по-зле, дори ако много се старае. Женската изключителност в този въпрос се е „окопала” здраво в културата: всеки, навярно, може да си спомни филм или книга, в които жена поема детето от мъжките ръце, смеейки се или укорявайки мъжа за неумението му да „борави” правилно с малчугана.
С такова разпределение на ролите е трудно да се спори и в дадения случай културата, очевидно, следва биологията: жената физиологично е по-близо до детето, тя го износва, ражда, кърми. Разбира се, с възрастта ролята на бащата във възпитанието на децата нараства, но в първите години от живота на малчугана за него се грижат предимно жени.
Примерите за грижливо бащинство в природата не са многобройни. Но ги има: в 6% от видовете бозайници самците се държат по отношение на децата точно както самките. Например при вълците и лисиците бащата и майката заедно ловуват, хранят вълчетата и лисичетата, играят с тях, заедно ги защитават от врагове. Самците на маймунките мармозетки и тамарините носят малките на гърба си и делят храната си с тях. Има и удивителен пример, свързан с летящите мишки: при някои видове самците изработват мляко, но не е ясно дали те хранят с него своите потомци. Очевидно, в организма на самците на лисиците, вълците, маймуните и други животни все пак има специален „родителски режим”, засягащ в това число и нервната система. Възниква въпрос: няма ли подобна настройка и в представителите на Homo sapiens? Той може да се постави и по друг начин: настъпват ли в мъжете под влияние на бащинството някакви физиологични изменения?
Дълго време предмет на изучаване бил само майчиният организъм. Как бащинството влияе на мъжете, физиолозите дори не се замисляли. Но изследвания от последните години говорят за това, че в мъжете и жените нервната система реагира на появата на дете приблизително еднакво: в двата случая при грижите за него се включват сходни структури и невронни вериги. Нещо повече, дори хормоналните промени в бащиния организъм приличат на тези, които протичат в майчиния. Измененията, свързани с бащинството, може да се разделят на няколко типа.
Появата на дете и необходимостта от полагане на грижи за него в буквалния смисъл
преформатира мъжкия мозък по подобие на женския
Това неотдавна разкрили изследвания, проведени в Израел. За активността на родителите учените следили с помощта на функционална магнитно-резонансна томография. И в мъжете, и в жените в мозъка се активизирала една и съща система от нервни центрове, която невробиолозите нарекли „родителска мрежа”. В мъжете родителската невронна мрежа се активизира толкова по-силно, колкото повече те се грижат за детето.
Ако се спуснем на нивото на отделните неврони, то и тук може да открием ефекта от бащинството. Експерименти с мишки показали, че появата на потомство стимулира растежа на нови неврони в хипокампа на самците. Хипокампът служи като един от главните центрове на паметта и ориентацията в пространството и, вероятно, нови неврони са му нужни, за да се справи с потока информация, свързана с необходимостта да се осигурява на детето храна и да бъде защитавано от врагове. Освен това, нови неврони се появявали и в обонятелния отдел на мозъка на самците – вероятно, за да им бъде по-лесно да познават своето потомство по миризмата. В човека обонянието не играе такава голяма роля, но е възможно в хипокампа на мъжете бащи да протичат подобни изменения. Струва си също да се спомене за едно неотдавнашно изследване на учени от Харвард, които открили, че в мозъка на мъжките плъхове има специализирани неврони, предназначени за регулация на бащиното поведение. Тези невронни вериги започват да се пробуждат след чифтосване и достигат пика на своята активност именно в периода на грижи за децата.
Други изменения засягат хормоните
Макар за мъжете да не са достъпни нито бременността, нито раждането на дете, нито кърменето, хормонално преустройство под влияние на бащинството все пак настъпва. Наблюденията на животни и хора показали, че в бащите се повишава нивото на естроген, окситоцин, пролактин и глюкокортикоиди. Особено удивление предизвиква пролактинът, необходим на жените за изработка на мляко. На пръв поглед, той изобщо не е нужен на мъжете. Но рецептори към пролактина са открити не само в млечните жлези, но в почти всички органи, така че неговата роля може да се окаже по-широка, отколкото си представяли учените досега.
Хормонални промени в мъжете протичат не просто заради осъзнаването на настъпилото бащинство, а именно при контакт с детето и неговата майка. Има хормони, чието равнище при това спада. Към тях, както можем да се досетим, се отнася тестостеронът. Той обикновено се асоциира с повишена агресивност, конкурентна борба и други негативни от гледна точка на социалността особености в поведението. Напълно логично е, че неговото ниво в бащите е понижено – просто за да не плаши децата. Но и с тестостерона картината не е толкова очевидна. Така например, при самците на гризачите в периода на бащинство нивото на мъжкия хормон, обратно, се повишава. Това може да се обясни с предположението, че самецът е длъжен да защитава своето потомство и тестостероновата агресивност тук е съвсем на място. Справедливо е да се каже, че връзката на тестостерона с агресивното поведение не е толкова еднозначна, както сме свикнали да мислим. Не толкова отдавна изследователи от Университета „Еразъм Ротердамски” в Холандия изяснили, че действието на тестостерона зависи от социалния контекст: ако общественият статус може да се повиши без бой, тестостеронът помага да се спечели доверие и да се укрепят социалните контакти в групата.
Що се отнася до връзката между тестостерона и бащинството, то все още предстои да се изясни как равнището на този хормон зависи от един или друг тип родителско поведение. Като цяло хормоналната картина в мъжкия организъм се променя в женска посока – по същия начин, както и в случая с мозъка.
Сред хормоните има един, чието влияние върху социалното поведение се разглежда отделно. Това е окситоцинът. По-рано се смятало, че той е повече или по-малко важен само за жените, тъй като способства за раждането, а после помага да се установява и укрепва психологическата близост между майката и детето. Но се оказало, че действието на окситоцина не се ограничава с чисто физиологически аспекти и взаимоотношенията майка-дете. Окситоцинът оказва на мъжката психика не по-малко силно действие. Неговото равнище се повишава, ако бащата отделя много време на детето. Възможна е и обратната ситуация. Както показали експерименти, проведени в Израел, порция окситоцин кара мъжете да обръщат повече внимание на своите деца, да играят и общуват с тях. Децата отговарят със същото – в тях също се повишава нивото на този хормон и, като следствие, нараства социалната активност. Може ли с помощта на окситоцин да се превърнат небрежните бащи в „отличници”? Изследователите не препоръчват да се използва хормонът за подобни цели: ефектите от окситоцина са разнообразни и сложни и може да се случи така, че някакви допълнителни промени в поведението, провокирани от окситоцина, да надвият „родителските” плюсове.
Някой, навярно, ще възрази, че всички тези изменения в мъжкия организъм невинаги правят мъжете добри бащи и бащиното поведение не може да се сравни с женския майчин инстинкт. И все пак бащиният инстинкт може да бъде не по-слаб от майчиния. Прекрасна илюстрация за това е експериментът, който провели преди година във френския Национален център за научни изследвания. Психолозите се интересували могат ли бащите да различават гласа на своето дете. И се оказало, че мъжете в това ни най-малко не отстъпват на жените. Сред няколко плачещи бебета и бащата, и майката познават своето дете с 90% точност.
С други думи, бащинството променя мъжкото възприятие – тук, най-вероятно, отново не минава без нервнохормонални промени. И, което е най-главно, това преустройство позволява на бащите да се сравняват с майките в някои родителски качества.
Така или иначе, може уверено да се твърди: появата на дете за мъжете не минава незабелязано,
тяхната физиология и психология се  нагаждат към родителската роля
Поради това не бива да се подценява влиянието на бащите върху възпитанието на децата.
Психолози от Университета в Кънектикът, САЩ, провели анализ на множество изследвания, посветени на това как се отразява на човека недостигът на родителско внимание. Статистиката отчитала данните за повече от 10 000 човека, различни по пол и етническа принадлежност. Детето, което не получава родителска любов, може да стане неуверено в себе си, враждебно и дори агресивно по отношение на другите. При това с възрастта тези проблеми не изчезват, което, естествено, усложнява живота на човек в обществото. Резултатите показват: недостигът на бащина любов се преживява от детето дори по-тежко, отколкото липсата на достатъчно майчино внимание, за което говорят данните от над петстотин изследвания. Поради това мъжете, навярно, не бива да се увличат от „мъжките” методи за възпитание – строгост, суровост, мълчаливост... а трябва да отделят повече внимание на простото общуване.
...