1 декември – Световен ден за борба със СПИН
Още от самата си поява синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) винаги е съществувал в „компанията” на безброй митове, теории за световни конспирации, откровени фантазии и нагло търсене на комерсиална изгода от трагедията на милиони хора по света. И през цялата история на това заболяване все така актуален продължава да бъде въпросът: кому е изгоден СПИН, кой печели от това и толкова ли е страшен дяволът, както го представят, и кой отново става разменна монета в тази трансконтинентална игра?
Да започнем с предисторията. Поради затрудненията в установяването на истината за това доколко новите способи за лечение са ефективни, често се срещат съвършено неочаквани грешки, след което приемът на конкретен препарат се признава или за безполезен, или за опасен за болния, такива примери има множество. Средната продължителност на живота от момента на заразяване при ХИВ инфектираните без лечение е 8-12 години. По този начин, за да се даде правилен отговор удължава или не живота съвременното лечение на ХИВ заразените,
продължителността на клиничните изпитания трябва да бъде не по-малко от 12 години
Масовото заразяване с ХИВ започнало през 80-те години на миналия век, а повечето средства за лечение били открити също през тези години. Т.е., съдейки по времето, тези препарати явно не са преминали клинични изпитания. В този случай е глупаво да се търсят виновни, тъй като световната общественост просто не би дала на медиците такъв срок (12 години) за провеждане на изпитания, когато милиони хора боледуват и умират.
Смята се, че докрай ефективни способи за лечение на СПИН в настоящия момент не съществуват. Наистина ли е така? И защо?
Според твърденията на редица професионални медици, лечението на СПИН е неефективно поради това, че първоначално била избрана погрешна стратегия за търсене на средства за борба с това заболяване.
Срещу хроничната вирусна инфекция бил използван опитът в борбата срещу бактериите, където с успех се прилагат антибиотиците, т.е. химически вещества, избирателно задържащи растежа на тези микроорганизми. Подобна стратегия в борбата с вирусна инфекция, а именно с помощта на антиретровирусни препарати, е просто абсурдна. Защо?
Всички съвременни препарати за лечение на ХИВ/СПИН са насочени към това по един или друг начин да забавят скоростта на размножаване на вируса в заразената от него клетка. Нещо повече –
и в бъдеще изследователите имат намерение да вървят по този пагубен път
Ниската ефективност от лечението със съвременни противовирусни средства е свързана с това, че те, забавяйки скоростта на размножаване на вируса, удължават живота на инфектираната клетка. Съответно количеството на тези клетки започва да се увеличава и след известно време нарасналият брой заразени клетки, тези „фабрики” за производство на вируси, възстановяват сумарната скорост на размножаване на вирусите. Подобно лечение удължава живота не на болния от СПИН, а на неговите заразени клетки. С препарати, забавящи скоростта на размножаване на вируса, е невъзможно да се спре болестта по принцип. Такъв човек вече няма да може да се откаже от приема на противовирусни препарати, тъй като повишеното количество инфектирани клетки, след прекратяване на въздействието на затормозяването, ще започнат да синтезират вируси с такава сумарна скорост, че болният няма да живее дълго.
Поради това, веднъж започвайки с приема на противовирусни препарати, заразеният след известно време вече няма да може да прекрати техния прием. За фармакологичните компании това е много изгодно, но за самия болен?...
Такова лечение е оправдано само за ХИВ заразените бременни жени с цел намаляване вероятността от заразяване на новороденото при раждането.
Действително ли всички медици и фармаколози са лишени от елементарен професионализъм и не виждат, че всички тези препарати забавят скоростта на размножаване на вируса в заразената клетка десетки пъти, но продължителността на живота на инфектирания човек се увеличава при това само с 30% (и то ако се вярва на официалната статистика, а съмненията в нейната обективност са доста сериозни). Не се ли натрапва тук изводът, че между забавянето на скоростта на размножаване на вируса в клетката и продължителността на живота на болния не съществува пряка зависимост и че трябва да се „копае” на друго място.Гореописаното лечение може да доведе до много сериозни отсрочени последствия, но това е само въпрос на време.
Владимир ЙОНЕВ
Целия текст четете в печатното издание.
