Жечка Иванова е на 90 години. Преди повече от две десетилетия е оперирана от рак на гърдата. През 2001 г. се свързва с Атанас Цонков. Тогава в медицинското й досие са вписани следните диагнози и болестни симптоми: двустранен хроничен пиелонефрит, хроничен гастродуоденит, хипертония, безсъние, конюнктивит, световъртежи, алергии, трахеит, ревматични болки, пародонтоза, сърбежи по цялото тяло, стеатоза на черния дроб. Била е лекувана неуспешно с химио- и лъчетерапия, нестероидни противовъзпалителни средства, антибиотици.
След продължителна терапия, основно със Саменто, състоянието на Жечка Иванова се подобрява. Днес тя се чувства здрава и жизнена.
• Г-жо Иванова, разкажете за себе си – за своето семейство, образование...
– Родена съм на 21 август 1922 г. в град Велики Преслав. Родителите ми бяха изключителни хора – много трудолюбиви, честолюбиви, целият град ги уважаваше. Семейството ми беше много сплотено, не помня случай, когато да са се обиждали помежду си.
Живеехме срещу река, където като деца прекарвахме летните си месеци. Отсреща беше училището, до него растяха две тополи и два бряста – духнеше ли вятър, те запяваха своята песен. Този спомен се е запечатал в моето съзнание. В това училище изкарах първите осем години от образованието си. Бях отлична ученичка. Когато пораснах, исках да продължа образованието в Шумен – в гимназията, но нямаше пари. Това беше истинска трагедия за мен. А мечтата ми беше точно такава. Разплаках се в двора на къщата, защото с баба успяхме да намерим само една малка част от необходимата сума. Помогна ми възрастен съсед с думите: „Ех, ако и моите деца да искаха толкова да учат!“ Грабнах парите, дадени от него, и тръгнах пеш и сама от Велики Преслав към Шумен. Там обаче се оказа, че отново не ми стигнат парите, седнах на един бордюр и започнах да хълцам, че вече нямам никакъв шанс. В това време усетих ръка на рамото си – беше близък на родителите ми. Той бе вторият човек, който ми помогна със средства за моето образование. Тези хора сбъднаха мечтите ми.
Бързо заех позиции в училище. Завърших с отличие по всички предмети. Математичката ме съветваше да запиша да следвам математика, литераторката – литература, художничката – изобразително изкуство. Но те не знаеха, че аз гладувам и изобщо не мога да си позволя да уча висше образование. Тогава се появи мъжът ми – много интелигентен и уважаван човек, военен, историк, и ме отведе в Шумен завинаги.
Скоро след това ми се откри възможност за задочно следване. Завърших и висшето си образование, станах учителка, бях директорка на Строителния техникум в Шумен – направих училището елитно, като преди това му построих и сграда.
• В медицинската Ви документация има отбелязани много заболявания. Вярвате ли на докторите?
– Те съсипаха моя мъж. „Благодарение“ на тях го загубих завинаги през 1977 година. Не се чувстваше добре – усещаше болка в областта на корема. Отидохме на лекар, оставиха го в болницата, за да го лекуват. Питах доктора какво му е, а неговият отговор бе: „Язва!“ Аз му отвърнах, че това не е вярно, защото яде всякаква храна, без да влияе на състоянието му, т.е. болката му не се усилва. Тогава наш приятел го заведе при брат си – лекар в Сливен. Мъжът ми разказа и на него как се чувства. Вечерта на масата хапна отново всякакви храни. На сутринта заяви, че е спал добре. Тогава сливенският доктор заключи: „Ти нямаш никаква язва, а болно сърце. Болката се пренася.“ На следващата нощ съпругът ми почина.
• Кога се появиха Вашите здравни проблеми?
– Бях много здраво дете. Не знаех какво е болест, хрема или кашлица. Като ученичка в гимназията никога не съм се разболявала.
Преди повече от 20 години обаче се появи рак на гърдата с разсейки. Наложи се да ми махнат гърдата. Назначиха ми лъче- и химиотерапия. Оттогава пия продуктите на „Лечител“. Ходих при Атанас Цонков, обясних му проблема си и той ми предписа лечение. Имам още ред диагнози – пиелонефрит, хипертония, стеатоза... Дали е така – не знам, защото аз вече не вярвам на докторите. По време на лъче- и химиотерапиите припадах по улиците. Изплаших се и затова казах „Сбогом!“ на лекарите и техните методи – повече не ги погледнах.
Докторите работят механично. Когато отидох при г-н Цонков, тогава разбрах от какво страдам. Още след първия разговор с него очи в очи напълно му повярвях, стегнах се, успокоих се, пък и започнах редовно да приемам хранителните добавки на „Лечител“. Спазвам изцяло неговите препоръки.
• Каква програма Ви назначи г-н Цонков, благодарение на която се чувствате добре, както сама казвате?
– За да се уточни диагнозата и състоянието ми, съм правила много лабораторни изследвания. Едва след това започнах с приема на хранителни добавки по схема. Щом стана, вземам Саменто – на гладно, половин час преди хранене, без значение дали е течно или на капсули. После приемам добавка за мозъка – Гинкомакс. За сърцето – Кардиосан, за костите – Остеомакс-К, и още много други дарове от Природата, които въздействат на всяко едно от заболяванията ми. Не трябва да пропускам и лечебните гъби, които също приемам. В каталога на „Лечител“, който излезе в края на 2011 г., е описано действието на всяка една от тях.
С г-н Цонков съм водила дълга кореспонденция и продължавам с нея. Аз му пиша и той ми отвръща – назначава ми програма за изследвания и лечение. Неговите писма са много точни и съдържателни, защото той знае какво трябва да се направи. Опитвам се много да не го ангажирам, защото знам, че не съм само аз. Чета и вестник „Лечител“, защото каквото има да каже, той го помества именно там.
Благодарение на г-н Цонков аз съм жива, без него нямаше да оцелея. Той беше първият човек, който ми предложи разнообразна програма – обхващаща целия организъм – и кости, и мускули, а не както докторите работят – на парче. С г-н Цонков не се страхувах от нищо. И сега не се страхувам, защото знам, че това, което той предложи, е вярно и сигурно, усещам го интуитивно.
С него съм се виждала лично 5-6 пъти. Атанас Цонков е златен човек, той е много мъдър и смел.
• Как се чувствате сега?
– Добре съм. Само краката ме безпокоят. Досега никой не можа да ми каже защо от известно време ходенето ме затруднява. Надявам се и за този проблем да намеря спасение от Цонков.
Не мога да спра да говоря хубави думи за него – той е голям и чист човек. Предан и всеотдаен към пациентите. Той може да спаси хората и успява. Който е похлопал на вратата му, не се е отказал или разочаровал. Г-н Цонков намира начин да му помогне, защото има необходимите виждания и контакти. На него може да се опреш и да разчиташ, той няма да те подведе, всеотдаен и жертвен човек е.
• Какво е Вашето мнение за вестник „Лечител“?
– „Лечител“ е голямо богатство за България. Вестникът е чудесен – по-хубаво издание не знам. Той се пише от мъдри и образовани хора, богати на знания.
• А за Саменто...?
– Живея с него и благодарение на него. Но не е само Саменто, а всички продукти на „Лечител“, които употребявам – за мозъка, сърцето, костите... Вече споменах, че преди години се отказах от химиотерапията, но благодарение на добавките успях да преборя болестта. Лекарите ми казваха: ще изтървете влака! И двата пъти, в които използвах тяхното лечение, бях много зле. Отвърнах им – прекъсвам, приключвам с вас. Свързах се с г-н Цонков и нещата продължиха в правилна посока. Благодарение на г-н Цонков оживях!
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
Бел. ред. Видео интервюто с Жечка Иванова може да видите на facebook страницата ни – Вестник Лечител.
