Както и при другите ревматологични заболявания, в България броят на хората със синдром на Сьогрен е неизвестен. Официални проучвания не са правени и не се планират такива от здравните институции. Това заявиха представители на неправителствени организации, които отбелязаха в края на юли световния ден за борба със синдрома на Сьогрен. Те стартираха инициатива, чиято цел е да информират обществото за заболяването и неговата значимост, защото „само така може да се помогне на хиляди хора да потърсят лекарска помощ и да бъдат диагностирани навреме“, твърдят от Асоциацията на пациентите с ревматологични заболявания.
Синдромът на Сьогрен е хронично възпалително автоимунно заболяване, при което се засягат основно слъзните и слюнчените жлези. Протича с два главни симптома - сухота в очите (в това число и дразнене, парене, усещане за чуждо тяло, повишена чувствителност към светлина, зачервяване) и сухота в устата, която се дължи на намаленото производство на слюнка от слюнчените жлези, затруднение при преглъщане. Възможно е заболяването да се развива в комбинация с друго заболяване на съединителната тъкан. Вторичният синдром на Сьогрен се съчетава най-често с ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, склеродермия и др. Жените боледуват 10 пъти по-често от мъжете. Обикновено възниква във възрастта между 30 и 50 години. Причината за заболяването все още не е изяснена.
Сред известните личности, които страдат от този проблем, е тенисистката Винъс Уилямс. Миналата година по време на турнира на откритото първенство на САЩ Винъс припада на корта именно заради страданието й от синдрома на Сьогрен. Близо 4 милиона американци живеят с този проблем, във Великобритания броят на болните е 2 милиона.
Няма изследване, което да докаже диагнозата със 100 % със сигурност. Най-показателни са тестове за доказване на намалена слъзна секреция и други очни увреждания. При преглед на специален микроскоп и оцветяване на окото със специални бои могат да се докажат увреждания на роговицата от прекомерно изсъхване. Необходимо е още приложението на рутинни кръвни изследвания, както и имунологични, хормонални и биопсични тестове. При синдрома на Сьогрен най-често се взема биопсичен материал чрез миниатюрно изрязване от вътрешността на долната устна или от околоушната слюнчна жлеза. При изследването под микроскоп се установява инвазия в жлезите на имунни клетки (лимфоцити), което е характерно за болестта.
Елица ПАЛОВА
