В две държавни лечебни заведения в София - УМБАЛ „Св. Анна“ и Университетската болница „Лозенец“, се прилага система за иновативно лечение на резистентна хипертония. Процедурата е нова и е ефективна при лечение на хипертония, при която антихипертензивните медикаменти не помагат. “Високото кръвно налягане в България е ключова причина за смъртност при 65% от хората с инфаркт и инсулт”, отново напомниха доц. Божидар Финков и д-р Васил Велчев (интервю с него може да прочетете в брой 46 от 18 ноември 2010 г или на http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=1&b=254).
Този революционен метод представлява минимално инвазивна процедура, която прекъсва симпатикусовите нервни окончания, разположени по стените на бъбречните артерии. Системата се състои от водач и подвижен катетър. Катетърът се въвежда през феморалната артерия в горната част на бедрото като се достига последователно до лявата и дясната бъбречни артерии. На съответното място върхът на катетъра прилага електрически импулси, следвайки патентован алгоритъм или модел, с който се повлияват заобикалящите симпатикусови нервни окончания. Процедурата не включва поставяне на постоянен имплант.
Доц. Божидар Финков коментира, че “в България повече от 25%, или над 1,5 млн. души, страдат от хипертония, като при около 10-12 на сто от тях заболяването е резистентно, което означава много опасно състояние на високо кръвно налягане. Тези цифри доказват, че страната ни следва негативната глобална тенденция, а именно, че хипертонията е основната причина за смъртност в световен мащаб, където засегнати са над 1,2 млрд. души. Техният брой непрекъснато расте. Изчислено е, че хипертонията коства на глобалната здравна система повече от 500 млрд. щатски долара годишно. Контрол върху заболяването се постига при около 20% от лекуваните хипертоници. Но според наскоро публикувани данни от Европа и САЩ между 12% и 15% от пациентите страдат от резистентна хипертония. Това означава, че в България, приблизително 200 000 пациенти са с резистентно високо кръвно налягане и съответно изложени на много висок риск от сърдечно-съдови и бъбречни заболявания”, обясни специалистът по кардиология. За по-голяма част от тези болни този нов метод предоставя възможност за по-добър контрол и намалява риска, като същевременно спестява средства и за медикаменти.
Резултати от контролирано клинично тестване на 106 пациенти в Европа, Австралия и Нова Зеландия показват, че страдащите от резистентна хипертония с помощта на новата технология са постигнали среден спад на кръвното налягане от 32/12 mmHg след 6-месечен период, докато при болните от контролната група, подложени на антихипертензивни медикаменти, не били отчетени разлики спрямо базовите стойности (1/0 mmHg).
Елица ПАЛОВА
