Ако надникнем в митологията на древна Индия, ще ни направи впечатление, че Сома - бог и растение едновременно, се възхвалява не само в хилядите химни на най-старата ведическа книга Ригведа, а и в останалите. Сома е индийският Дионис или римският Бакхус (богове на плодородието и празненствата), баща на индийските божества и същевременно растението, от което се правела одухотворената напитка - еликсир на безсмъртието, въздиган в култ от самия Индра. Нека направим бегли пояснения на ведическите книги и техните послания, които са се предавали от уста на уста и от памет на памет. Веда означава знание, познание, което било съобщавано от боговете на някои риши или светци, мъдреци. Един от тях, Вяса, съхранявал тези поучения закони. Според стари версии, след като боговете ги продиктували, записалите ги се изпарили от тях, както димът напуска огъня. Ведите или свещените текстове най-вече принадлежали на посветените брахмани, а посланията се състояли от всички елементи, от които бил изграден светът. Според заклинанието тези божии откровения не трябвало да стигат до непосветените, а само до жреците. Ведите са четири - Ригведа, Яджурведа, Самаведа и Ахтарваведа. Съдържат химни и мантри в частта си, наречена Самхита, а в другата част Брахмана - наставления за ритуалите и по една Упанишада, събрала тайното учение. В този смисъл Брахманата и Самхитата са за брахманите, а Упанишадите - за философите.
И досега се спори кога са възникнали Ведите, като се сочат различни векове от второто хилядолетие пр.н.е. От една страна, са се предавали устно, а от друга - след изнамирането на писмеността, дори съществувало заклинание, че който ги запише, ще отиде в ада. Това съобщава и един от индийските епоси - Махабхарата.
Според някои изследователи обожественото растение Сома (Хаома) било пълзящо, подобно на лиан, с безлистни клони, обкичени с бели ароматни цветчета, от които се добивала кристалната напитка на боговете, с кисел вкус. С нея се извършвали и жертвоприношения, но много малко от жреците знаели как. Възлите по стеблата се възприемали като стъпала, по които можеш да слезеш в подземния свят, както и да се върнеш обратно, Сомата растяла в планините на Пенджаб, край прохода Болан и по други склонове и поради златистожълтия си цвят, била наричана слънчево растение. Питието, получавано от Сома, навярно било наркотично, халюцигенно. То е познато и в други религии, като например в зороастризма, ала самият Зороастър го забранявал като много вредно. Обожествена веднъж, за тази напитка се говори с хвалебствена страст, че предпазвала от унинието и злото, прогонвала страха и отчаянието, вливала безсмъртен огън в душата и извисявала в небесата.
Съществуват различни версии - подробни, сложни и нееднозначни - за Сома. От една страна, растението било за бог Индра, след като го донесли от планината, от друга - бог Сома живеел в неговите небеса, сред певците му. Когато разбрали за чудотворното растение, според трета версия, боговете го пожелали, ала не знаели как да го намерят. Тогава богинята на речта Вач заявила, че ще отиде при божиите певци да го донесе, ала ще го имат, само когато опазят божественото в себе си и така тя ще се появява с растението винаги, когато пожелаят...
Друга легенда разказва, че Сома живеел на небето, когато другите божества били още на земята. Тогава те изпратили при него Гаятри (жена на брахманин), която, за да стигне до Сома, се превърнала в птица. Гандхарвите (божествените певци) я заловили, но богинята на речта Вач я освободила. Боговете се скарали обаче кой първи да отпие от еликсира Сома и след състезание по надбягване това се паднало на двама - Индра и Ваю - да си я разделят...
Многобройните разкази за бог Сома, който обитавал самото божествено питие, а то лекувало и дарявало вечен живот и блаженство, са пълни с противоречия, неясноти и тайни. Тук се сещаме за една от бележките на видния немски философ Освалд Шпенглер относно индийската култура и светоглед, в която той казва, че идеята за брахманската нирвана е най-решителният израз на съвършено неисторична душа и по-нататък определя индийската митология като дифузна маса от текстове, в които всеки вписвал или добавял каквото е неговото желание... Тук нямаме за цел да оборваме Шпенглер или индийската митология, ала и в легендите за Сома са налице лабиринти от противоречия, дори от самоопровержения. В една от тях бог Сома имал за жени 33-те дъщери на Праджапати, но обичал само Рохини и, въпреки че обещал на баща им да коригира поведението си и да се отнася еднакво с тях, не могъл да го спази, поради което се самоунищожил... Това предание с фатален край за Сома се свързва с времето, когато вече било неприемливо да се смесва религиозната вяра с упойващите еликсири, което останало само в секти, почитащи Кали, ала в самите Веди от този момент Сома престанал да се обожествява и да се почита.
В други свои метаморфози Сома символизирал луната, която владее тъмните сили на нощта, така че самото растение от слънчево вече се превръща в лунно...
Често във Ведите обявеното за божествено престава да бъде такова и дори бива забранявано, както става с божеството Сома, което се превръща от вселечител в символ на злите демонични сили, след като наркотиците вече са забранявани. Когато Сома отвлякъл Тара - жената на учителя на божествата Брихаспати, избухнала война между тези божества, начело с Индра, от една страна, и демоните, предвождани от Сома - от друга. По молба на самата Тара Брахма я върнал на мъжа й, но той не искал да я приеме, защото била бременна и не казвала кой е бащата на детето. Едва когато се появило детето - красиво и силно, накарало майка си почти принудително да каже кой е баща му. Тя изрекла името на Сома, а той пък така се зарадвал, че станал покровител на Меркурий - една от най-тъмните и мистични планети, а детето било наречено Будха, но той бил съвсем различен от Буда.
Търсейки логика и аналогии с природата, различни изследователи на Ведите, се опитват да идентифицират с нещо реално обявената за божествен еликсир упойваща напитка. Едни я свързват с тревата ма хуанг, други - с наркотичните семена на конопа, трети с ефедрата, и пр.
Ефедрата например би могла да се оприличи с митичната Сома, но дали нея са имали предвид древноиндийските певци от Ведите и дали тя се използвала и за божествен еликсир и за упойваща напитка, може само да се гадае.
Ефедрата е вечнозелен храст, чиито клонки, стигащи и до метър височина, са почти безлистни. Или по-точно - закърнелите му листчета приличат на малки люспици. Цветчетата й са също като възпетите в индийските химни - миниатюрни, скупчени по върховете, само че са жълти, не бели, но все пак като изтъкнатия златист цвят на слънчевата Сома. След узряването тези люспи надебеляват и стават червени, всяко с по две семена. Ефедрата расте също из планински и скални места. Има я и у нас - из родопските, старопланинските и странджанските склонове, както и край морето, ала се среща рядко и е защитено растение - като изчезващите видове.
В народната медицина се е използвала внимателно дозирана, тъй като е отровна. С отварата й вътрешно са лекували задух, астма, бронхит, ниско кръвно налягане, треска и пр., а външно служела за компреси при обриви, алергии по кожата, ревматизъм, хрема и др. Установено е, че ефедрата възбужда центрове на гръбначния мозък, дихателния център, разширява зениците, повишава кръвното. Съдържа ефедрин, смоли, дъбилни вещества и т.н. Обикновено за лечение се използвали клонките й, а плодовете й имат антипиретично въздействие (понижава високата температура).
Това особено растение може да бъде и опасен стимулант, поради което в САЩ вече е забранен.
