Цената на нашите грешки
Те убиват над 14 милиона души в света годишно - два пъти повече от рака
Здравните експерти по света наблюдават с тревога как инфекциозни заболявания, част от които доскоро се смятаха за овладени, отново напомнят за себе си в стари и нововъзникващи форми както в бедните, така и в богатите страни. Факторите, свързани с обкръжаващата ни среда (като промените в използването на земята, масовата бедност, големия ръст на населението, постоянните войни, нарастващата резистентност на микробите, глобалното затопляне, увеличеният туризъм и търговия с екзотични животни), съчетани с ширещото се самодоволство вследствие на минали успехи в борбата срещу заразните болести, осуетяват даже най-големите усилия за овладяване на тези убийци.
В течение на няколко обнадеждаващи десетилетия в средата на ХХ век изглеждаше, сякаш светът ще може най-накрая да си отдъхне от някои сериозни инфекциозни болести. След като координираните международни усилия на практика бяха премахнали едрата шарка и постигнали важни победи срещу други заболявания като грип, туберкулоза и полиомиелит, някои специалисти сметнаха, че сме навлезли в нова ера, в която заразните болести вече ще отпаднат от списъка на най-големите убийци на планетата. Но през 80-те години тези надежди бяха изоставени, основно заради настъпващата епидемия от СПИН.
Някъде по същото време десетки други инфекциозни заболявания - сред които лаймска болест, хантавирусен белодробен синдром, западнонилски вирус и кръвна треска Ебола, започваха да получават признание, да завоюват нови територии или да стават все по-смъртоносни. Само през 2003 година ТОРС, птичият грип и маймунската шарка бяха сред най-обсъжданите теми в новините. Заедно с "новите" болести се върнаха и някои вековни заплахи от рода на маларията, която днес убива около 3 млн. души ежегодно и заразява още минимум 300 милиона (според данни на американския Национален институт по алергия и инфекциозни болести от 2002 година).
Повече от 10 основни фактора бяха очертани през последните 10-15 години като реални и потенциални съпричинители на инфекциозни епидемии. Болестотворните организми продължават скоростно да еволюират, а податливостта на човешкото тяло на инфекциите се увеличава вследствие на недохранването, отслабването на имунната система по вина на ракови терапии и хронични болести и застаряването на населението в някои райони. Масовата бедност и големият демографски ръст породиха ефекти като незадоволително основно здравеопазване в мегаполисите. Войните водят до изселване и преместване на големи маси хора, унищожаване на обществените здравни системи, глад и пренасяне на нови микроби от завръщащи се вкъщи войници. А биотероризмът повишава опасността от атакуване на населението с инфекциозни агенти. Променящата се медицинска технология дава възможност за обмяна на микроби чрез кръвопреливане и трансплантации на органи и тъкани, част от които идват от животни. Увеличените международни туристически пътувания и търговия - включително с животни, растения и храни, които могат да пренасят патогени, допринасят за бързото разпространение на болестите. Много страни намалиха финансирането си за безопасни питейни и отходни канализации, ваксини, изследвания, контрол, профилактика и лечение - някои от тях принудени от обстоятелствата, а други чисто и просто от самоувереност.
И сякаш тези виновници не са достатъчни, към тях се прибавят и множество екологични фактори - промените в климата, обезлесяването, глобалното пренасяне на прах и многобройни селскостопански практики... Връзките между тях и милионите потенциални смъртни случаи често се пропускат или подценяват, тъй като вниманието е насочено най-често към замърсяването и други по-очевидни тревоги.
Нововъзникващи и настъпващи
Сложната връзка между хора и микроорганизми се развива от десетки хиляди години. Много микроби са съществени за нашето здраве. Но някои бактерии и множество вируси, гъбички и протозоа причиняват инфекциозни болести и играят роля за развитие на рака, коронарната болест на сърцето, диабета, множествената склероза, аутизма и хроничните белодробни заболявания.
С ускореното развитие на ваксините и антибиотиците през миналия век някои от най-опасните вредители отново бяха изтласкани на сцената. Едрата шарка например, която в определен момент според някои изследователи е имала в актива си повече човешки жертви от всички останали инфекциозни заболявания, взети заедно, беше на практика изкоренена през 1977 година благодарение на световната кампания за ваксиниране. Заедно с успеха срещу нея дойдоха и пробиви срещу полиомиелита, маларията, дребната шарка, дракункулозата и други тежки болести.
Известни са над 1400 вида заразни микроорганизма, засягащи човека, като 175 от тях влизат в категорията на "нововъзникващите". От общия брой 61% са зоонозни, което означава, че могат да се предават от животни на хора, а от нововъзникващите такива са 75%. Най-често смятаните за "нововъзникващи" патогени са вируси и протозоа.
Скъпоструващи убийци
В Съединените щати мерките срещу инфекциозните заболявания доведоха до огромно намаляване на предизвикваните от тях смъртни случаи, като през 1980 година общият им брой съставляваше под 5% от този през 1900 година. Други развити страни отбелязаха сходен напредък, а някои развиващи се нации също успяха да постигнат изолирани успехи.
Обратната страна на този прогрес е разпространилото се самодоволство и лъжливо спокойствие - особено сред политиците, които финансират обществените здравни кампании. В резултат на това отпусканите средства за множество програми за здравеопазване бяха съкратени от 80-те години насам. Наблюдението върху болестите беше намалено, а усилията се пренасочиха към хронични заболявания като рака - въпреки че в САЩ смъртността вследствие на неинфекциозни болести е спаднала едва забележимо от началото на ХХ век до днес.
На микробите им бяха нужни само няколко години, за да намерят пролуки в нашата защита. Днес инфекциозните болести отново са причина за сериозно безпокойство, предизвиквайки около една четвърт от 55-те милиона смъртни случаи в света годишно (според доклада на СЗО от 1999 година). Те се нареждат по-назад единствено от сърдечносъдовите болести и причиняват два пъти повече смъртни случаи от рака. Около 90% от смъртните изходи вследствие на заразни заболявания са предизвикани от остри респираторни инфекции (като грип и пневмония), диарийни заболявания, туберкулоза, малария, дребна шарка, хепатит В и ХИВ/СПИН. До момента например в света са били заразени с ХИВ над 40 млн. души, над 20 млн. са починали от СПИН само за последните 20 години, а още 45 млн. се очаква да се заразят до 2010 година. Според различните оценки СПИН се нарежда от второ до четвърто място като водеща причина за смърт в света.
В развитите страни процентът на смъртните случаи вследствие на инфекциозни заболявания като цяло е много по-нисък от средното, въпреки че също нараства през последните няколко десетилетия. В САЩ този дял почти се е удвоил от началото на 80-те години, достигайки около 170 хиляди души годишно.
Разходите, свързани с инфекциозните болести, могат да бъдат значителни. През 2003 година епидемията от ТОРС струва на Китай и Канада около 1% от брутния им вътрешен продукт, предимно вследствие на загуби от туризма и пътуванията, съобщи Националният съвет за сигурност на САЩ. В Подсахарска Африка ударът, нанесен върху работната сила само от СПИН и маларията, се очаква да намали брутния вътрешен продукт с 20% или повече до 2010 година. В Обединеното Кралство случаите на луда крава през 1995 година доведоха до масово клане на добитък и 3-годишно ембарго, коствало на британската икономика 5.75 млрд. щатски долара. Даже сравнително малкото на брой случаи на инфекциозни болести в САЩ струват над 120 млрд. долара годишно за лечение.
Имайки предвид тези суми, профилактиката може да спести много средства. Изкореняването на едрата шарка намали световните разходи за здравеопазване с 20 млрд. долара, а в САЩ профилактични мерки на стойност само 32 млн. долара спестиха на икономиката цели 3 млрд. през 2002 година според данни на Центровете за контрол на заболяванията.
Освен погубения живот и похарчените средства, инфекциозните болести са свързани с редица други загуби като например разрушаване на социалната структура на обществото. Според Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН до края на 2001 година 14 млн. деца са загубили един или и двамата си родители заради болестта, а до 2010 година този брой се очаква да достигне 42 млн.
Въздействие на факторите от околната среда
Много от смъртните случаи вследствие на инфекциозни заболявания са свързани с фактори от обкръжаващата ни среда. Този от тях, който навярно засяга най-много райони, е промяната на климата. Някои инфекциозни болести могат да се променят в синхрон с климата - сред главните заподозрени въз основа на фактологични наблюдения са маларията, треската денга, холерата и жълтата треска. Но засега мащабните и дългосрочни наблюдения са твърде дефицитни. Много е трудно промените в болестите да се свържат с измененията в климата, казват експерти. Обикновено разполагаме в най-добрия случай с оскъдни дългосрочни данни за потенциално свързани заболявания, а анализът се затруднява от голям брой объркващи фактори като промени в практиките за контрол над пестицидите, туризма, гъстотата на населението и други.
Едно значимо изключение до този момент е връзката между холерата и климатичния феномен Ел Ниньо в Бангладеш между 1893 и 2001 година, описана от физика Хавиер Родо от университета на Барселона през 2002 година. Той и колегите му открили, че това явление, което предизвиква по-високи от обичайните температури в екваториалната част на Тихия океан, е отговорно за над 70% от колебанията в смъртността и заболеваемостта от холера и че Ел Ниньо с времето увеличава както честотата, така и интензитета си, навярно във връзка с дългосрочните тенденции към затопляне на океанската вода.
Според публикувания през 2003 година доклад на СЗО "Климатични промени и човешко здраве: рискове и реакции" съществуват и други следи, на които ни навеждат някои по-краткосрочни доказателства като например връзките между покачването на температурите и зачестяването на инфекциите със салмонела в Нова Зеландия, Ла Ниня (предизвикваща по-ниски от обичайните температури в екваториалната част на Тихия океан) и честотата на треската денга, и дъждовете и диарийните заболявания като шигелоза и криптоспоридиоза в много климатични региони. СЗО заключава, че климатичните промени може би играят сравнително малка, но съвсем реална роля по отношение общия брой на смъртните случаи в света, като вече отнемат живота на над 150 хиляди души годишно - отчасти посредством зачестяването на инфекциозните заболявания.
Друг фактор с планетарен мащаб е пренасянето на прах между континентите, който произлиза от най-малко 10 основни почвени резервоара върху пет континента. През март 2003 година финансирани от НАСА учени документираха едно от най-големите досега придвижвания, като потвърдиха наличие във френските Алпи на прах, долетял от Китай за две седмици през 1990 година.
Стотици милиони тонове прах циркулират ежегодно по света, посочват учени. А само 1 млн. тона прах могат да съдържат 10 квадрилиона микроба. Много от тях умират при пренасянето, но оцеляващите са далеч над очакваното, откриха изследователи.
Сред болестите, за които се знае, че могат да се предизвикват от микроби в носещия се из въздуха прах, са чумата, антраксът, туберкулозата, грипът, хантавирусният белодробен синдром, менингококовият менингит, пустинната болест (кокцидиоидомикоза), аспергилозата. Но до момента не е доказана връзка между пренасяния с въздуха прах и появата на инфекциозни епидемии при хората.
На местно равнище промените в използването на земята, наложени от главоломното нарастване на населението на планетата (което от 4 млрд. преди 30 години днес вече надхвърля 6.3 млрд.), дават отражение върху инфекциозните болести. Урбанизацията, строителството на пътища и язовири, обезлесяването, горските пожари и замърсяването могат да играят роля за такива заболявания като лаймската борелиоза, лейшманиозата, треската денга и шистозомиазата. Те не оставят на пренасящите болести животни никакъв избор, освен да мигрират към жизнените територии на хората.
Така например сериозен допринасящ фактор за разпространение на лаймската болест, причинявана от бактерията Борелия бургдорфери, е разпокъсването на горската жизнена среда. Учени от нюйоркския Институт за изследване на екосистемите откриха, че важни видове гостоприемници на пренасящия бактерията североизточен кърлеж като белоногата мишка се размножавали по-добре и процентът на заразните кърлежи бил много по-висок при силна разпокъсаност на горския терен. И ако в близост живеели хора, техните шансове за заразяване нараствали значително.
При друго изследване наскоро учени потвърдиха, че делът на инфектираните кърлежи е като цяло свързан с видовото многообразие - колкото повече видове живеят в съответния участък, толкова по-нисък е процентът на инфекция сред кърлежите.
Животните играят и много други роли при предаването на болести на хората. Скорошни примери за заболявания, за които се знае или силно се подозира, че са произлезли от животни, включват СПИН, маймунски вирус на имунодефицита, ТОРС, маймунска шарка и кръвна треска Ебола.
Огромният подем в международната търговия с животни (за употреба като домашни любимци или например в екзотичната кухня) навярно предизвиква най-голямо безпокойство в световен мащаб, тъй като болестите могат масово да се разпространяват за много кратко време. Само в САЩ ръстът на тази търговия беше 62% през последното десетилетие. В момента тя включва 352 хиляди различни вида. Центровете за контрол на заболяванията установиха, че потенциално смъртоносни заболявания като маймунска шарка, салмонелоза, туларемия и чума се предават понякога на хора от животни като катерички, мишки, гущери, змии и костенурки.
Консумацията на местни животински видове също може да предизвика сериозни проблеми, макар и вероятно с по-бавни темпове. Например на СПИН бяха нужни десетки години, за да достигне днешните опустошителни мащаби. Но със съвременната скорост на транспорта много наблюдатели се опасяват, че и други заболявания могат да постигнат сходно разпространение и при това далеч по-бързо. ТОРС (който вероятно се предава от животни като котките цибетки и язовците) и някои болести, за които съществуват силни подозрения, че са общи за хората и част от приматите (в това число кръвната треска Ебола и маймунският вирус на имунодефицита) са примери, които тревожат много медицински специалисти.
Домашните животни също могат да имат принос за разпространението на инфекциозни заболявания. Болестотворната бактерия Ешерихия коли О157:Н7, за първи път призната като патоген през 1982 година, има ясно изразена връзка с едрия рогат добитък. Освен фермерите и други хора, имащи редовен контакт с тези животни, са застрашени и онези, които консумират недостатъчно добре топлинно обработено заразено говеждо месо - а според изследване на учени от Небраска, публикувано през януари 2004 година, обикновено инфектирани са между 25 и 40% от всички животни във фермите, от които се вземат проби. Около 10-15% от засегнатите хора развиват усложнения, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност и смърт.
Строителството на язовири е свързано с разпространението на други болести. На много места по света такива язовири разшириха териториите за развъждане на комари, което доведе до голямо зачестяване на случаите на малария за сравнително кратки периоди. Според оповестени данни в Етиопия например случаите на малария са се увеличили 7 пъти след изграждането на язовир. Строителството на такива съоръжения в Африка също създаде зони, допринасящи за масово развъждане на комари и охлюви, в резултат на което избухнаха епидемии респективно от треска Рифт Вали и шистозомиаза.
Други практики, свързани със селското стопанство, също могат да играят роля. Масовото приложение на антибиотици при животните поражда сериозни тревоги, защото стимулира развитието на резистентни патогени. През 2003 година Институтът по медицина в САЩ препоръча на Агенцията по храните и лекарствата да забрани употребата на антибиотици за стимулиране растежа на животни за всички класове медикаменти, които се използват и при хората. Пръскането с пестициди също води до увеличаване на резистентността на микробите, въпреки че в някои случаи то се налага именно за контролиране разпространението на заболявания.
Защитни тактики
Имайки предвид, че заплахите от инфекциозни болести се засилват от толкова много фактори, е просто невъзможно да се реагира незабавно по всички фронтове. Но някои експерти предлагат идеи, които си струва да бъдат разгледани.
В статия, излязла през 1998 година в сборника "Патология на нововъзникващите инфекции 2", професорът по международно здравеопазване от университета Джонс Хопкинс Доналд Бърк писа, че РНК-вирусите са навярно една от най-големите заплахи, тъй като могат с невероятна скорост да мутират, да се прегрупират и да прескачат между видовете. Грипът, полиомиелитът, СПИН и шапът се предизвикват именно от РНК-вируси. Изследванията на ТОРС до момента показват, че той се причинява вероятно от два типа вируси, чието сериозно значение беше предсказано от Бърк - коронавирусите и реовирусите. Коронавирусът може да е произлязъл от изключително рядко съчетание на вируси от гостоприемници бозайници и птици, пише Дейвид Гътман - професор по еволюционна геномика, през януари 2004 година в сп. Джърнъл ъф вайролъджи.
Много учени се съгласяват, че РНК-вирусите са сериозна заплаха. Грипът например е убил и продължава да убива огромен брой хора, включително между 20 и 40 млн. само през 1918-1919 година. През последните години около 3.5 млн. души годишно умират от респираторни инфекции, между които грип и пневмония. Грипът отнема голям брой човешки животи през сравнително редовни интервали. Така например в САЩ бяха регистрирани около 70 хиляди смъртни случая през 1957, около 34 хиляди през 1968 (когато средногодишният брой беше към 20 хиляди) и около 65 хиляди през 1999 година. В момента средногодишният брой възлиза на около 36 хиляди души - цифра, за която някои здравни експерти се страхуват, че ще бъде силно надхвърлена през следващите години, тъй като настоящите противогрипни ваксини не предлагат цялостна защита.
Други учени смятат, че най-голямата заплаха може би идва от онези микроби, които са универсални - тоест процъфтяват при множество различни среди и видове, тъй като те са особено широкоразпространени и способни да се адаптират към всевъзможни условия. Към тази група спадат патогените, които причиняват туберкулозата, вирусния енцефалит Нипа, бяса, салмонелозата, херпеса и хантавирусния белодробен синдром.
Едно от мненията е, че най-добре е да се концентрираме върху онези заболявания, за които допринася човешката дейност и следователно са до голяма степен предотвратими. В тази връзка въпроси като промените в използването на земята, глобалното затопляне и международният туризъм и транспорт могат да бъдат от огромно значение.
Докато организации и институции по цял свят водят борба срещу инфекциозните болести, бяха предприети отделни опити за овладяване на някои от заплахите, изразходвайки милиони долари за наблюдение, намаляване и лечение на определени заболявания през последните години. СЗО създаде своя Глобална мрежа за сигнализиране и реагиране на епидемиите през 2000 година, която събира основна информация за някои ключови инфекциозни болести. Епидемията от ТОРС през 2003 година доведе до установяване на по-добра координация между много от световните здравни институции.
А предприеманите мерки за контрол понякога постигат и неочаквани странични успехи. Така например клането и промените в управлението на селскостопанските животни в южна Шотландия през 2001 година в отговор на избухналата епидемия от шап доведе и до намаляване случаите на криптоспоридиоза сред хората, които също са свързани с животните.
Бюджетите на някои организации, които се борят с инфекциозните заболявания, се увеличиха рязко през последното десетилетие. Но изразходването на огромни суми за борба с предполагаеми биотерористични заплахи като едрата шарка отклонява част от средствата за мерки срещу широк спектър от потенциални причинители на естествено възникващи епидемии, казват експерти.
Засега усилията са ограничени и насочени само към конкретни заболявания, но не съществува цялостна стратегия за воденето на борба с тях. Дори само за създаване на ефективна световна мрежа за контрол и наблюдение ще бъде нужно още поне десетилетие, смятат специалисти. Но и при строго наблюдение болестите могат да бъдат трудни за откриване, докато не избухне голяма епидемия.
Освен всичко друго медицинските средства, нужни за лечение на епидемиите, са ограничени. Разработването на ваксини често отнема години, а много от антибиотиците вече са неефикасни поради нарастващата резистентност на микробите. Например подемът в броя на случаите на малария отчасти се дължи на повишаващата се неподатливост към медикаментите, използвани за нейното лечение. В Подсахарска Африка честотата на инфекцията се увеличи с 40% между 1970 и 1997 година, а в 80 от общо 92-те страни, които са силно засегнати от маларията, първостепенният прилаган медикамент - хлороквинът, вече не действа. Цената на алтернативите обаче е до 33 пъти по-висока, а освен това някои от тях имат повече странични ефекти, действат по-бавно и изискват по-труден за спазване режим.
А когато възникнат епидемии, дори страните, които разполагат с най-напредналите медицински ресурси, не са добре подготвени, за да се справят с тях. И докато ние търсим начини да ги надвием, микробите никога не спят и постоянно се оказват с една крачка пред нас.
Бележка на редакцията: България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма нито един завод за преработка на отпадъци; в столицата й огромни квартали са без канализация; в областни градове като Плевен плъхове се въдят в мръсната река, насред самия център; безброй отходни канали бълват нечистотии направо в морето, където се къпят стотици хиляди туристи... И ако в горната статия американските учени признават, че микробите са винаги една крачка пред тях, то ние сме изостанали на стотици, на хиляди крачки след тях.
"Лечител"
