Д-р Джоузеф Парвизи, професор по неврология в Станфорд, започнал изследването си, след като при него дошъл пациент, който преживял подобно състояние, когато човек усеща, че сякаш се намира извън тялото си. Това преживяване се наблюдава не само в момента на неизбежната смърт, но и при други обстоятелства, които нямат нищо общо с възнесението на душите на небето и астралното пътуване, но са свързани с наркотични вещества или, както в случая с д-р Парвизи, става дума за пациент с епилепсия.

Доктор Парвизи описал как в такива ситуации самовъзприятието на пациентите внезапно се променя, сякаш те стават свидетели на собствените си разговори. Освен това се чувстват сякаш се носят в пространството. Тези симптоми заинтересували учения и той решил, че причината за гърчовете при човек в това състояние е област от мозъка, наречена париетално-медиален кортекс.

Според Парвизи тази мозъчна област помага за създаване на това, което е известно като „наративно аз“, вид вътрешна автобиография, която ни помага да дефинираме кои сме. 

Ученият обяснил, че именно благодарение на тази част от мозъка знаем къде се намираме, а също така разбираме отношението си към дадено пространство, предмети и хора около нас.

Екипът на д-р Парвизи решил да проведе експеримент, за да види дали могат да пресъздадат симптомите на преживяване извън тялото, използвайки електрическа стимулация на париетално-медиалния кортекс. 

В тяхното изследване, публикувано в престижното научно списание Neuron, те стигнали до окончателното заключение, че

„физическото аз“ на човек е свързано със специфично място в част от мозъка,

известна като прекунеус или преден прекунеус. 

Според Кристоф Лопес, изследовател в Националния център за научни изследвания във Франция, който не е свързан с проучването на доктор Парвизи, неговото откритие предполага, че това може да е опит на мозъка да етикетира нашите впечатления от околната среда като наши собствени.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Делян ВАСИЛЕВ