Георги ЧУНЧУКОВ
В центъра на Княжеската градина е Паметникът на съветската армия (ПСА), в последните години получил популярност с наименованието, дадено му от Иво Инджев: Монумент на окупационната червена армия (МОЧА). Ако той остане на мястото си, статуквото, наложено насила от нея преди 75 години, ще продължи да обслужва 3 дни в годината по 10-20 служители от руското посолство и още 100-200 души признателни й българи. А голямото празно пространство между бул. „Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА остава неизползвано от тях през всички останали дни. И то спорадично се заема за провеждане на общински инициативи и ежедневно - от различни неформални групи, преобладаващи сред които са скейтърите (каращите скейтборд), хиксърите (каращите колела тип БМX) и блейдърите (каращите ролкови кънки). Именно там, където е най-старото, известно и предпочитано от тях място в София, се е родил скейтбордът в България и са израснали поколения негови страстни привърженици. Но времената бързо се менят, с тях и изискванията към условията за упражняване на различните видове спортове – стари и нови. За скейтборда – като нов спорт, е необходима специализирана спортна база, т.е. скейтпаркове, такива като построения през 2011 г. „Скейт парк София“ в Студентски град. При откриването му председателят на Българската скейтборд федерация Борис Атанасов заявява следното: „Няма дете на света, което да не иска, освен футболна топка, и скейтборд.“ Очевидно интересът у нас и по света към този екстремен спорт расте както на любителско, така и на професионално ниво. Доказателство в това отношение са и думите, споделени от Борис Атанасов и Марин Сладкарoв – треньор на националния отбор по скейтборд, в сутрешния блок на
БНТ 1 на 21.06.2019 г. (Световния ден на скейтборда). Те изразиха задоволството си от дългоочакваното признаване на скейтборда като олимпийски спорт и от първото участие на скейтъри на Олимпиадата в Токио през 2020 г. Изказаха и благодарност на Националната спортна академия за нововъведената от 2019 – 2020 учебна година специалност „скейтборд“ - треньорски профил. Борис Атанасов заяви още: „Единственият шанс за скейтборда, особено в България, да се развие, както трябва, е да се отделят сериозни средства за изграждане на спортни бази.“ Точно в този момент на екрана в студиото се излъчваше клип, който показва 9-10-годишни момчета и тийнейджъри, каращи скейтбордовете и колелата си на площадката между бул. „Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА. Изводът се налага от само себе си: това е естественото и
най-подходящо място за една от бъдещите спортни бази, т.е. за скейтпарк,
разположен в разкошната Княжеска градина в центъра на София върху терен от 4-5 декара, съобразен с всички най-нови изисквания и съдържащ необходимите модули. Така построен, той ще се превърне в скейтпарк еталон, представителен за България. Ще бъде годен за организиране и провеждане на национални и международни състезания. Ще е от огромна полза за българските деца, младежи и девойки. С него ще се гордее българската столица. Идните поколения няма да ни простят, ако не реализираме идея, която не е фантазия, а напълно осъществима реалност.
Ако предложението стане факт, ПСА/МОЧА ще се окаже в промененото пространство чуждо тяло, обслужващо руски интереси. На 3-ти септември тази година МВнР излезе с декларация. В нея дипломатично се признава, че след 9 септември 1944 г. България де факто е окупирана от червената армия. А надписът върху паметника/монумента й я прославя като освободителка. И отново стигаме до въпроса, който 30 години си задаваме: докога ПСА/МОЧА ще стои на сегашното си място и с противоречивата му оценка на „паметник на освободителя/окупатора“, напомняща ни безсмислицата „дървено желязо“, ще разделя българската нация? Крайно време е да бъде преместен там, където е редно – в музей! Това ни се подсказва по европейски деликатно и в Резолюцията на Европейския парламент (ЕП) относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа. Приета е на 19 септември тази година с мнозинство от 535 гласа „за“, 66 - „против“ и 53 - „въздържали се“. В т. 18 от Резолюцията пише: „Запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи.“ Т. 18 е резултат от редактираното първоначално внесено предложение: „В някои държави членки паметници, възхваляващи съветската армия, която е окупирала същите тези държави, създават условия за изкривяване на истината.“ Като имаме предвид констатациите, установени в Декларацията на МВнР и в т.18 от Резолюцията на ЕП, за да се избегнат последиците от тях, трябва ПСА/МОЧА (и не само той) да бъде демонтиран и поставен там, където стана дума по-горе. И вместо него „да имаме нещо, което е българско“ (арх. Борислав Игнатов пред BG ON AIR) и което наистина трябва да бъде възхвалявано. Това „нещо“, освен българско и заслужаващо възхвала, за да се впише в Центъра, трябва да предлага преживявания, каквито предлага съоръжението скейтпарк. Tакова съоръжение е „колелото за удоволствие“ (pleasure wheel), популярно като
„виенско колело“
То ще бъде важен компонент в Центъра за леки и екстремни преживявания най-малко по три причини. Първата – само по себе си извисяванeто на колелото нагоре, последвано от „пропадане“ надолу, си е един вид преживяване – за едни хора леко, за други екстремно. Втората причина е, че колелото дава възможност за опознаване на града отвисоко (от „птичи поглед“) за кратко време. И третата, най-важната, е, че тя дава изпреварващ отговор на въпроса: „Какво му е българското на виенското колело?“ А той е: „ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО Е ИЗМИСЛЕНО В БЪЛГАРИЯ“, каквото е заглавието на статията във в. „Лечител“ (бр. 17, 24 – 30 април, 2014 г.) с подзаглавие „Какво светът смята, че сме му дали“. С този исторически факт ние, българите, само можем да се гордеем! 
Доказателства за него ни предоставят две страни: САЩ, чрез авторитетното си сп. „National Geographic”, в кратка статия и снимка към нея от февруарския му брой на 1931 г., препечатана в броя му от октомври 1997 г., и Великобритания, чрез световноизвестната си новинарска агенция BBC NEWS, в статията „Eyes in the sky”, 28 December, 1999. Тя е по повод откриването на London Eye – лондонското „виенско“ колело, символизиращо влизането на човечеството в третото хилядолетие – Милениума. Като допълнително косвено доказателство може да се приведе и абзацът от пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“, където той нарича видяното в Чикаго 85-метрово колело с българското му наименование „карнушка“ (виж в. „Лечител“ или пътеписа).
След краткото маркиране на двата чужди източника на доказателства и на един български не е излишна малко повече информация (на места повтаряща се). Авторът на статията в „Лечител“ Ненчо Кръстев (за съжаление, вече покойник) аргументира тезата си, формулирана в заглавието, на цели две страници. Повод за неговата статия е снимка на прототип на виенското колело, направена в Албания и поместена в сп.“National Geographic” в броя му от февруари 1931 г., препечатана в октомврийския му брой на 1999 г. В коментар към снимката е отбелязано, че най-ранните писмени описания на такъв вид колела (въртележки, известни под името Bulgarian Ride) датират от 1620 г. На 17 май 1620 г. в Пловдив се провежда панаир. На него попада английският пътешественик Питър Мънди. Именно той в дневника си дава сведение за такъв вид развлекателно съоръжение, видяно в Пловдив и непознато в Европа. Той толкова е впечатлен от него, че му прави рисунка (поместена е в „Лечител“). Едва през 1728 г. това съоръжение, известно в България като карнушка, се появява в Англия, а след това в по-усъвършенствани варианти и в други страни по света.
При посещението на световното изложение в Чикаго през 1893 г. от наблюдателното око на Алеко Константинов не убягва монтираното там колело и в пътеписа си той му посвещава няколко изречения, сравнявайки го с нашите карнушки и „...не го смята за нещо уникално или невиждано. За него то е добре познато и е свързано с начина на развлечение на нашите сънародници по онова време..., тъй като такива колела отдавна се правят у нас, много преди да се появят и в Чикаго, и във Виена.“ (Ненчо Кръстев)
И още един цитат от статията: „В своя коментар по повод откриването на гигантското колело в Лондон „Би Би Си“ не пропуска да посочи, че
първите исторически сведения за тези колела идват от България
Нещо повече – в страницата (BBC NEWS/ UK/ Eyes in the sky - б. м.), публикувана в интернет по повод откриването на колелото в Лондон, е поместена рисунката на Питър Мънди, под която е написано „A Bulgarian Eye of 1620”. Да, за разлика от нас, светът не е забравил какво дължи на България!“ - възкликва авторът. И понеже ние, българите, сме забравили, нормално е в днешния информационен век да поискаме да излезем от забравата, защото става дума за съоръжение, чийто прототип е измислен в България преди 4 века и чието триумфално разпространение продължава досега по целия свят. Това е факт, с който основателно можем да се гордеем и да афишираме „Какво светът смята, че сме му дали“.
Дотук с миналото. Да се вгледаме в настоящето и бъдещето! Къде сме ние? Виенските колела стават все по-популярни по света (виж интернет). В последните десетилетия се забелязва необявена надпревара за построяване на все по-високи и по-високи. Въпрос на престиж е градовете (и не само те) да имат на територията си такива колела за удоволствие. Ето няколко примера.
В момента най-високо е колелото в града на хазарта и увеселенията Лас Вегас, име – Хай Ролър, височина – 168 м, кабинките му побират по 40 човека, открито е през 2014 г.; Сингапур Флайър, височина – 165 м, 28 капсули – всяка за 28 човека, открито е през 2008 г.; Звездата на Нанчанг – Китай, височина – 160 м, 60 кабинки – всяка за 8 човека, открито е през 2006 г.; гр. Уейфан, Китай, най-високото (145 м) безосево (без спици) колело; Окото на Лондон, височина – 135 м – най-високото в Европа, 32 капсули – всяка за 25 човека, едно завъртане – за 30 минути. И т. н. Колела в строеж: в Ню Йорк – височина – 191 м, 1440 души на обиколка, едно завъртане за 38 минути; в Дубай, височина – 210 м; в Москва, височина – 140 м, 30 кабинки – всяка за 8 човека. Любопитно: в Лондон, където от 20 години има колело, в строеж е ново, но не толкова високо – на територията на Гринуичката обсерватория; в Украйна, гр. Припят, района на Чернобил – построено, но неизползвано; в Грузия, гр. Батуми, на брега на Черно море малко колело е монтирано на 100 м височина върху фасадата на небостъргач (виж интернет); в България, на Златни пясъци – колело с приблизителна височина 25 м, както и на Слънчев бряг.
След построяването на
Центъра за леки и екстремни преживявания
с двата му компонента – скейтпарк и виенско колело, София ще се сдобие с магнетично място за хората от всички възрасти както от страната, така и от чужбина. Трудно би могло да се намери терен, по-подходящ за целта от Княжеската градина.
„Невероятното не е невъзможно!“ Стига българският интерес да бъде поставен преди руския, а не обратно, както е бивало в много случаи досега!
