От физиологична гледна точка съществуват вещества, които са нужни или не чак толкова на човешкия организъм, както и такива, които не са безусловно необходими. Но има и такива, без които не може да съществува както целият организъм, така и всяка от неговите над сто трилиона клетки. Към тези вещества безусловно следва да бъдат отнесени фосфолипидите, които са част от обширната група природни съединения - липидите. От химична гледна точка фосфолипидите представляват естери на многоатомните алкохоли (глицерин, сфингозин, инозитол) с висши мастни киселини и една молекула фосфорна киселина. От своя страна последната е свързана с аминоалкохоли - холин (витамин В4) или етаноламин, аминокиселина - серин и пр.
През 1845 година френският химик Морис Гобли изолирал от яйчния жълтък жълто оцветена маслена субстанция, която нарекъл лецитин (от гръцкото название на яйчния жълтък – λέκιθος). Впоследствие се оказало, че лецитинът е сложна смес, състояща се от фосфолипиди (65-75%), триглицериди и незначителни количества други вещества. В състава на лецитина участват главно фосфолипидите фосфатидилхолин, фосфатидилетаноламин, фосфатидилинозитол и фосфатидилсерин. През 1939 година немският учен д-р Ханс Айкерман за първи път в чист вид изолирал от соевите зърна фосфолипида фосфатидилхолин, съставен от глицерин, две есенциални (незаменими), полиненаситени мастни киселини – линолова и линоленова, фосфорна киселина и холин. Тази година се приема от научния свят за година на откриването на тези удивителни природни вещества - фосфолипидите, които, както се оказва впоследствие, играят огромна роля в човешкия организъм.
...
Фосфолипидите са
важен източник на фосфор и фосфорна киселина
за човешкия организъм. Най-високо е тяхното съдържание в най-важните органи на човешкото тяло – мозъка (30%), черния дроб (10%) и сърцето (7%).
Интересът към фосфолипидите нараства особено много след публикуване на изследванията на американския учен д-р Лестър Морисън през 60-те години на миналия век, според които приемането на високи дози лецитин само за няколко седмици води до чувствително намаление на нивото на холестерол при 80% от пациентите, страдащи от холестеролемия. Това удивително свойство на фосфолипидите се обуславя от техния уникален строеж на амфифилни вещества. Тяхната молекула се състои от хидрофилна „глава”, съставена от многовалентния алкохол, фосфорната киселина и свързаните с нея атомни групи, и хидрофобна „опашка”, изградена от остатъците на мастните киселини. Благодарение на този си уникален строеж фосфолипидите са ключов фактор в транспортирането на мазнините и холестерола в човешкия организъм чрез кръвния ток. Посредством неполярната си „опашка” те се свързват с тях, а наличието на хидрофилната „глава” способства за свободното им и безпрепятственото придвижване във водната среда.
Капчиците холестерол се придвижват чрез кръвния ток, обкръжени от молекулите на фосфолипидите и специфични белтъчни вещества. Тези сложни агрегати са известни с наименованието липопротеини. Ако съдържанието на холестерол в тях е ниско, а това на фосфолипиди – високо, агрегатът е с малки размери и висока плътност. Такива агрегати се наричат липопротеини с висока плътност (high-density lipoprotein – HDL). И обратно, ако съдържанието на холестерол е високо, а това на фосфолипиди – ниско, агрегатът е с много по-малки размери и ниска плътност. Такива агрегати се наричат липопротеини с ниска плътност (low-density lipoprotein – LDL). И дотолкова, доколкото беше доказано, че HDL препятства образуването на холестеролни плаки в кръвоносните съдове и дори способства и за неговото отстраняване от вече образуваните такива, той великодушно беше обявен от медиците за „добър”. Тъй като LDL способства за нарастването на плаките, той заслужено беше заклеймен като „лош”. И макар, че през последните години отношението на диетолози и медици спрямо „лошото момче” – холестерола, претърпя сериозни ревизии и корекции, в общи линии отношението към двете групи липопротеини се запази.
Фосфатидилхолинът, който е основен компонент на яйчния жълтък, внася в организма холин (витамин В4), който е изходна суровина за синтезата на важния невромедиатор ацетилхолин, изпълняващ важни функции както в периферната, така и в централната нервна система. Холинът е основна съставна част на миелиновата обвивка на мозъка и нервните влакна. Неговата дневна потребност се оценява на 1,5-2 грама. (Бел. ред. На стр. 23 ви очаква информация за хранителната добавка на „Лечител“ Витатабс холин. Има и талон за намаление.)
Установено е, че фосфатидилсеринът, който се съдържа в соевия лецитин, особено позитивно въздейства върху способността за запаметяване. (Бел. ред. На тази страница виждате Фосфохолин Актив Мемори - изключително богат на лецитин. На стр. 23 ви очаква талон за намаление, който важи във всички магазини и дрогерии „Лечител“.) Съществува информация, че благодарение на антиоксидантните си свойства фосфолипидите проявяват антиканцерогенно действие. Даже при значително прогресиране на заболяването те са в състояние чувствително да намалят неговото по-нататъшно развитие. Фосфолипидите способстват за нормализиране на нивото на глюкоза в организма, както и за намаляване на потребността от инсулин при болните от диабет. Те
активизират мастния обмен
и предотвратяват затлъстяването.
Фосфолипидите ни съпровождат през целия ни живот. Нещо повече, те са ни били нужни още преди появата ни на този свят. Тяхното присъствие в ежедневния рацион на бъдещите майки е от особено значение, тъй като играят изключително важна роля за формирането на мозъка и нервните тъкани на плода.
Недостигът на фосфолипиди в организма се проявава на първо време с постоянна умора, раздразнителност и пр. Богати източници са яйчният жълтък, маслиновото и слънчогледовото масло, пилешкото месо, пъстървата, сланината, лененето семе и пр. Не съществува препоръчителна дневна доза за фосфолипидите, но се смята, че ежедневната потребност от тях съставлява 4 грама. Без всякакво съмнение фосфолипидите са важна компонента от здравословното хранене.
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
