Списание New Scientist провело анкета сред стотици известни учени в цял свят на тема в какви области очакват най-големите открития след 50 години? Основните предположения били: нанотехнологии, тъмна енергия, медицинска генетика... Но имало и такава прогноза: „Психолозите знаят много за природата на лъжливите спомени. През следващите 50 години учените ще се научат да ги създават изкуствено. Страхувам се, че на някой нов Джордж Оруел ще му се наложи да напише антиутопия „2084” – за нов вид тоталитарно общество, в което властта управлява спомените. Ние трябва да имаме предвид, че паметта, подобно на свободата, е много крехко нещо”.
Това твърдение принадлежи на водещата специалистка по психологически механизми на паметта Елизабет Лофтус - професор по психология в университетите в Калифорния и Вашингтон. Според експертите тя е сред стоте водещи психолози на ХХ в., като известност й донесли именно изследванията, свързани с лъжливите спомени.
Това направление в психологията възниква като отговор на опасна обществена ситуация. През 70-те години на миналия век се появили твърде много случаи, когато хората по време на психотерапевтични процедури започнали да си спомнят за преживяно в детството сексуално насилие от страна на някой роднина – баща, чичо, по-голям брат и т.н. Сега цяла Америка се опитва да си припомни дали не е бил изнасилен в ранното си детство – с други думи, по-рано не си спомняли това, защото травмиращото събитие било изтласкано от паметта.
В САЩ гражданите се обръщат към съда дори ако случайно са ги залели с горещо кафе. Хората, смятащи себе си за жертви на сексуално насилие, масово започнали да предявяват съдебни искове на своите престарели бащи и чичовци. В началото съдилищата заставали на страната на „пострадалите”, но после решили да привлекат експерти психолози, тъй като нещата понякога стигали до абсурд. Например девойка подробно описвала как в продължение на 7 години била редовно изнасилвана от своя баща, но медицинската експертиза открила, че тя била девствена.
...
метод за изтриване на отделни спомени
Първоначално учените искали да намерят средство за подобряване на паметта, но сега се наблюдава бум в разработките на „хапчета за памет”. Целта им е да помогнат на страдащите от болестта на Алцхаймер и на хората, които искат да запомнят повече и по-добре. Според специалистите са постигнати значими успехи, но засега се провеждат опити и учените още не са готови със своите резултати. Оказва се, че химията на мозъка е такава, че по-лесно може да се влоши, отколкото да се подобри. Първоначално бил разработен метод, позволяващ да се изтриват фрагменти от спомените. Таблетките, „изтриващи” паметта, са нужни на учените не просто за забавление. Предполага се, че с тяхна помощ ще може да се помогне на жертвите на посттравматичен стрес. От него страдат много хора, участвали във войни, преживели катастрофи, изнасилване или терористични атаки. Споменът за преживяното не им позволява да живеят спокойно по-нататък. Психологическата травма, получена в резултат на трагедията, предизвиква сериозни изменения в човешкия мозък и е в състояние да провокира постоянен стрес, снижаване на умствените способности и други проблеми. На теория, „изтривайки” спомена за случилия се кошмар, може да се излекува човек.
Подобен метод за лечение на душевни травми предизвиква много въпроси. Не е известно дали спомените ще се унищожават завинаги, или само временно ще се блокират. Най-вероятно „изтритата” памет ще може да се възстановява. Изследователите нееднократно наблюдавали това при експерименти с различни животни и форми на паметта. Всъщност в тази област има много загадки. Понякога паметта може да се върне спонтанно, а в други случаи, дори ако тя сама не се връща, може целенасочено да се възстанови.
(Бел. ред. Новият продукт, който може да откриете в магазините на „Лечител“, е Фосфохолин Актив Мемори – подходящ за студенти и за възрастни, той подпомага мисловната концентрация и добрата памет – повече информация и талон за намаление ще намерите на стр. 23.)
Друг риск се крие в това, че заедно с „вредните” спомени може да се „изтрие” и друго - нали паметта образува своеобразна „паяжина”: дърпайки една нишка, може да се увредят множество други. Без съмнение „изтриването” е винаги по-лесно, отколкото способността да се разбере и преживее случилата се трагедия. Само че изличавайки своите нещастия, няма ли да се лишим от източника на собственото си развитие? Та нали именно проблемите често са стимул да се върви напред, без да се затъне в блатото на отмерената скука, толкова характерна за обичайното ежедневие. Каква е гаранцията, че „изтриването” и „записването” на спомени няма да се използва от нечие болно въображение за некоректно медицинско приложение, за политически цели или за негативно въздействие на човешката личност. А това съвсем не е игра.
Стефан ПЕЙЧЕВ
