Брой: 42, 20 октомври 2016 - ИНСУЛТИТЕ

В този и следващите броеве на „Лечител“ публикуваме част от текстовете (останалите може да се видят на фейсбук страницата ни), които наши читатели, приятели, сътрудници, познати и непознати ни изпратиха като съболезнование и знак за подкрепа след непоносимата и непоправима кончина на Светла. Ще поместим и един неин репортаж от Лондон (Репортажът „Саменто работи фантастично“ може да се прочете и в книгата „Саменто – здраве за всеки“, издадена 2003 и 2005 г., която е отдавна изчерпана.), както и безценно и уникално интервю със световноизвестния медик, носител на над 70 международни награди, проф. Осуалд. Това са само малка част от делата на Светла Лефтерова-Цонкова, с които тя – и след преждевременната си смърт – продължава да бъде незаменимо полезна на безброй хора!
„Лечител”

Светла остави светла диря след себе си…
Светла Лефтерова-Цонкова си отиде от този свят, както и живя – скромно, ненатрапваща личността и редките си качества като човек и професионален журналист, и то на свят ден – Рождество Богородично.
Тази закъсняла новина – през десетилетията се виждахме рядко и случайно, но винаги с приятелски чувства -  неочаквано болезнено ме върна във времето, когато в редакцията на „Труд” тя се появи като начинаеща журналистка – с умен и разбиращ поглед през дебелите стъкла на очилата, възпитана, деликатна в общуването си, но упорита, сериозна и талантлива, предана на професията – и такава си остана докрай.
И нещо много характерно - за нея журналистиката означаваше служене на хората, на техните болки и надежди. И може би това ги свърза с моя приятел Атанас Цонков, когато и той започна работа в „Труд”. Там той всеотдайно се отдаде на темата за нетрадиционната медицина, издирваше народни лечители и с плам ги популяризираше. И когато големите промени ги завариха заедно, Светла и Наско се хвърлиха в истинска авантюра – без да имат опора зад гърба си, решиха и създадоха първия и процъфтяващ и досега народен вестник за здраве – „Лечител”.
Помня как тогава ми споделяха колко им е трудно да пробият без средства и подкрепа, как са носили на ръце и с градския транспорт връзките с първите броеве на вестника до гарата, за да стигне до читателите и в далечни краища на страната. До хората! Винаги, когато съм се сещал за Наско и Светла, съм се удивявал колко неизменно са им предани.
И можем да си представим с какво упорство и воля създадоха почти от нищото цял авторитетен комплекс за здраве – вестник „Лечител”, на който тя беше главен редактор, продължава да е все така на високо професионално равнище, с многобройни верни читатели; магазините и дрогериите „Лечител” се появиха в цялата страна и са предпочитани заради често екзотичните, но действени продукти, които предлагат.
„Лечител” издаде първите си книги, появиха се кабинети на специалисти… И във всичко това Светла беше вложила част от себе си. И в безкрайните благодарствени писма, които получаваше, намираше опора да продължи напред.
Беше й чужда парадната журналистика, перченето, биенето в гърдите: „Ние от медиите…”
И такава ще я запомним!

Силно обичаше България и работеше за нея
Преди близо 20 години съдбата ме срещна с един истински човек, излъчващ доброта и благородство – Светла Лефтерова. Щастлив съм, че бяхме приятели и съмишленици. В моето съзнание тя остава завинаги с нейната готовност да помогне на всеки нуждаещ се. Тя никога не търсеше благодарност. Нейната награда беше резултатът от самите й постъпки, които даваха здраве на болните и средства за препитание на нуждаещите се.
Светла силно обичаше България и работеше за нея. С цялата си душа тя копнееше да види Родината си като европейска страна на законност, справедливост и просперитет за хората. Вложи много сили за създаването и утвърждаването на излизащия вече 25 години вестник „Лечител“. Благодарен съм й за любезно предоставената възможност да публикувам мои анализи по важни за страната ни проблеми.
Сбогом, Светла… Дано светът, в който се преселваш, бъде по-добър и по-справедлив от този, който напускаш!
С дълбок поклон пред твоите добродетели,

Вратата, която исках да отворя
Всеки път, когато влизах в редакцията, исках да отворя Нейната врата. Да срещна очите и усмивката й. Да усетя радостта от срещата, винаги интересна и вълнуваща! Не го правех. Не можех да си го позволя! Не можех да отнемам от безценните минути на ГОСПОЖА ЦОНКОВА. Знаех колко задълбочена, забързана и напрегната е многообразната й дейност. Когато чуквах и влизах, тя бавно откъсваше поглед от работата си,  все още потънала в нея, но  с радост тръгваше към мене. Говорехме за работата, но и за толкова много други неща - истински, човешки, значими! Тръгвах си обогатена и крилата от големия духовен подарък, който бях получила, и с ясното съзнание, че не бива да злоупотребявам, защото  списването на вестника е напрегнат труд, изискващ цялото време и внимание на главния редактор, дори когато той е  такъв голям професионалист, какъвто беше госпожа Цонкова. Високо ценях усилията и умението й за създаването на в. ”Лечител”, който в себе си наричах ВЕСТНИКЪТ НА ИСТИНАТА. Той се правеше зад тази врата! Един вестник трибуна за здравна просвета, на чиито страници се популяризираха най-важните идеи за по-здрав, по-пълноценен и по-щастлив човешки живот. Там винаги намираха място съдържателни съобщения за новостите в световната медицина, откритията, последните терапевтични тенденции,  научни спорове, разисквания. Не бяха спестявани и критични бележки. Мисля си за безспорния принос на госпожа Цонкова като главен редактор, която  неотменно следваше стратегическата цел, начертана още от самото създаване на вестника - да проповядва идеята за смислен природосъобразен живот, за силата на природата, източник на живот и здраве, чиито дарове можем да използваме като предпазно и лечебно средство и целесъобразно да ги съчетаваме с постиженията на академичната медицина.
Дългогодишен екозащитник, от страниците на „Лечител” госпожа Цонкова тревожно биеше камбаната за надвисналите екокатастрофи и неблагополучия. Тя вярваше в здравия човешки разум и се надяваше този тревожен звън да отекне в общественото съзнание и съвестта на тези, от които зависят опитите за решаването на трудните екологични проблеми.
Смела, родолюбива и поборник  за истината, госпожа Цонкова създаде вълнуваща притурка към вестника, осветляваща крупни политически и културни събития от настоящето, от  близката и по-далечната история, обект на информационно затъмнение в продължение на дълги години. Притурката се списваше от най-изтъкнати български интелектуалци от България и чужбина. Разширявайки общата култура на читателя, тази притурка беше и убедителен отпор срещу все още прикриваната истина по някои въпроси.
Госпожа Цонкова работеше със замах и имаше много идеи. Тя създаваше един вестник - висока трибуна за медицинска култура, духовно възвисяване, възраждане на изконните български ценности и възстановяване на потъпканата правда!
 Когато от дрогерията преминах на работа в редакцията, тя ми каза: ”Вестникът е трибуна, от която можете да говорите на много хора за това, което мислите, и да проповядвате медицинските си виждания”.  И аз се уверих в това. Всеки един автор наистина имаше голяма творческа свобода.
Прохождах в това напълно ново за мене поприще и ясно го съзнавах. С вълнение очаквах оценките на госпожа Цонкова. Но от нашите срещи си тръгвах окрилена. Получавах толкова много разбиране и добронамереност! И тя ги подаряваше на всички ни, защото беше като трептяща струна, загрижена за всяка лична съдба,  за съдбата на Родината ни и за бъдещите дни на човечеството. Вярваше в победата на доброто, което от сърце желаеше, но беше убедена, че трябва да се борим за това. Добротата, която струеше от нея, милите думи и сърдечността й бяха лековити. Потърсеният съвет винаги беше разумен и полезен.  Сякаш нейното призвание  беше неизменно   да прави  другите по-радостни и болката им по-търпима, дори и когато здравното й състояние се влоши. Беше стоик.  Не обременяваше никого със здравните си проблеми, които приемаше философски с невиждано търпение и оптимизъм и неизменно оставаше на поста си с пословично трудолюбие и преданост.  
 Не само от страниците на вестника госпожа Цонкова  подкрепяше хората в неравностойно положение, страдащите и  онеправданите. ”Лечител” неведнъж участваше в благотворителни акции и кампании.
   С госпожа Цонкова  си останахме на „Ви”, но това с нищо не намаляваше дълбочината на нашето скъпоценно приятелство. Благодаря на съдбата за това, благодаря й за срещата ми с една от най-светлите личности в моя живот!
Сега вече нищо не е същото... и взорът ми не се отправя към тази врата.. Но тя вече не ни отделя, защото обичаната и дълбоко уважавана ГОСПОЖА ЦОНКОВА е в сърцето на всички ни завинаги!


Тя е много специален човек
От момента, в който срещнахме Светла преди много години, ние знаехме, че тя е много специален човек; така че това, което започна като бизнес отношение, много бързо се превърна в близко приятелство. Онова, което най-силно ще запомним за Светла, беше нейното състрадание към другите, добротата й, усмивката й, щедростта й и още много неща... но най-важното е любовта й към хората. Ще ни липсва изключително.















Един от най-удивителните хора
Толкова е трудно да изкажа моите чувства и спомени с думи, но ето моя опит:
Светла беше един от най-удивителните хора, които съм срещала през кариерата си. Тя беше винаги приятелски настроена и мила. Нейният начин за правене на бизнес беше безупречен. Никога няма да забравя начина, по който се отнасяше с мен при посещенията ми в България. Нейната смърт оставя празнина в сърцето ми и ще я помня с нежност.












„Саменто” работи фантастично!

Читателите на „Лечител“ знаят, че САМЕНТО е изключително рядката биоло­гическа разно­видност на най-известното перуанско медицинско растение в све­та - Ко­теш­ки нокът (Uncaria tomentosa). За разлика от обикно­вения (мно­го по-често срещан и много по-евтин) Ко­тешки но­кът, САМЕНТО не съ­дър­жа една група от вещества - тетрациклични оксиндо­лови алкалоиди (ТОА), ко­ито действат антаго­нистично и намаля­ват неговата ефективност. Многоб­ройни научни изследвания потвърждават, че САМЕНТО е мно­го по-ефикасен био­логически вид от обикновения Ко­тешки но­кът и има изключителни лечебни ка­чества. Вече се знае, че 10% от те­зи, ко­ито са използвали про­дукти от обикновения Котешки нокът, са имали желаните подоб­рения. Докато над 90% от пациентите, използвали САМЕНТО, постигат такива резултати и дори в много случаи ефектът далеч надхвърля очакванията.
На това изумително растение бе посветена научната конференция, състояла се на 30 ноември 2001 г. в Лондон, в Kралския бизнес център на летище Хийтроу. Ако трябва в едно изречение да се резюмират направените изводи, то това би трябвало да бъде или заключението на световноизвестния учен професор Хенк ОСУАЛД от Хо­лан­дия: „САМЕНТО ра­боти фантастично!“, или на фито­терапевта № 1 на Шотландия Брайън ЛЕМ: „Въпреки че сме още в начало­то на ХХI век, мисля, че мо­жем да кажем, че САМЕНТО е медицинското растение на това столетие. След като започнах да рабо­тя с него, аз спрях да използвам редица други билки, ко­ито вършеха много добра работа преди, просто защото САМЕНТО дава изумителни резултати!“.
Къде сме ние?
На всички гости на конференция­та - лека­ри и журналисти от Ве­ликобритания, както и директо­ри на крупни фирми, знаещи накъде да насочат своите търговски интереси, беше раздадена от ор­ганизаторите на конференцията - кор­по­рацията „Нутра­медикс“ от САЩ - обемиста папка, съ­дър­жа­ща 157 страници научни статии, доклади и съоб­щения за САМЕНТО, и още на първия лист от този со­лиден том четем:
„САМЕНТО бе за първи път разпространен в България в среда­та на януари 2001 г. Драматични, многоб­ройни резултати пристигнаха оттам толко­ва бързо, че само за два месеца хиляди пациенти започнаха да използват продукта. Свидетелства от сто­тици хора, получили резултат при лечението на широк кръг от състо­яния, свързани с имунната система, просто заваляха.
Ето част от об­ръщението на конференция­та, посветена на САМЕНТО, състо­яла се през март 2001 г. в Со­фия, столицата на България:
„САМЕНТО освен други чудеса върши и това, ко­ето мнозина не мо­гат нито да проумеят, нито да приемат - САМЕНТО запазва, съхранява, удължава, възвръ­ща не просто здравето, не какво да е здраве, а едно достойно здраве! Без рязане на късове от тялото, без присаждане на чужди органи, без отравяне със скъпи медикаменти, без лекуване на една бо­лест, ко­ето по­ражда други, не по-малко тежки бо­лести, ко­ито фар­мацевтите обоз­начават пер­верзно като... странични ефекти...
За разлика от терапии­те ДО САМЕНТО, САМЕНТО не се опитва да елиминира някакъв вирус или бактерия, някаква бо­лест (на­ри­ча­на още нозологична едини­ца), а дава енергия на чо­века да укрепи и уси­ли своята само­лечителна сила, за­ло­жена от природа­та в него­вия дух, ум и тяло. САМЕНТО не действа СРЕЩУ, а съ­действа ЗА...
В известен смисъл след време исто­риците на медицината ще говорят за епохата ДО САМЕНТО и за епо­ха­та СЛЕД САМЕНТО...

Така България зае сво­ето водещо място на конференцията в Лондон като първата страна в света, прило­жила масово Саменто - преди Япония, дори преди САЩ, където САМЕНТО се капсулира, за да по­еме своите пътища по света. България зае сво­ето лидерско място по разпространение на САМЕНТО сред всички евро­пейски страни, изпреварила дори богата Белгия. Осо­бено на фона на Балканите, България е такъв изумителен феномен, че американската кор­порация „Нутра­ме­дикс“, единствен произво­дител на САМЕНТО в света и най-го­лям производител на обикновен Котешки нокът, съ­що в планетарен мащаб, предостави изклю­чителни права на „Ле­чител“ - да бъде неин генерален представител за всички страни на Балканския полуостров.
Неслучайно единствено след доклада на знаменития проф. ОСУАЛД от Хо­ландия участниците в лондонска­та конференция изпратиха с необичайни за сдър­жаните британци ръкопляскания научно­то съоб­щение на главния редактор на „Лечител“ и основател на Здравен център „Лечител“ - Атанас ЦОНКОВ.
Присъстваха истински светила в медицината
Про­фесор д-р Хенк ОСУАЛД, но­сител на наградата „Алберт Швайцер“ за медицина, долетя от своята родина Холандия само за трите часа на лондон­ската конференция, отлитайки от Хийтроу минути след приключването й, за да се върне веднага към научните си изследвания и хиляди­те си пациенти. Но в рамките само на тези три часа той показа такива фотоси, засипа с такива неоспорими доказателства и най-скептично настро­ените английски лекари и жур­налисти, озари с необикно­веното си благородно излъчване цялата зала така, че накара и най-големите скептици да го аплодират бурно, което е неприсъщо за стро­гия протокол на една научна конференция, и то провеждана в сърцето на Обединено­то кралство. То­зи невероятен учен, пръв в Европа изследвал в своята лаборатория жива човешка кръв, разкри механизма на излекуването на сто­тици свои пациенти, страдали от неизлечими форми на рак, други - напълно инвалидизирани от ар­трит, изправили се от инвалидните ко­лички и завърнали се към нормалния начин на живот. Пълния текст на научния доклад и на мно­гобройните отговори на про­фесор Осуалд ще пуб­ликуваме в следващия брой на „Лечител“. От тях ще разберете как действа САМЕНТО вър­ху раковите клетки и вър­ху лимфоцитите. То­гава може би и най-схо­ластичните представители на медицината ще разберат посланието на този светъл ум на ХХ и още повече - на XXI столетие: „Аз не мо­га да кажа на моите пациенти, болни от рак, че съм против химио­терапията, защо­то ще отида в затвора. Мога само на своята съпруга да кажа: „Не отивай на химиотерапия, защото ще те излекувам със СА­МЕНТО.“ Но на другите болни нямам право да кажа така, защо­то наистина ще ме изпратят в затвора. Единственото, ко­ето мо­га да кажа, е: „Аз не съм про­тив химиотерапията, но в моя дългогодишен живот на лекар не съм предписвал ни­кога химио­терапия“.
Опитвам се да вляза в сътрудничество с колегите химио­терапевти, като им казвам: „Нека да работим заедно. Аз по моя, а вие - по вашия начин. Моят начин на ле­чение ще по­могне химио­терапия­та да бъде по-ефикасна и да няма стра­нични ефекти”. И те сами се убежда­ват, че моите пациенти понасят много по-доб­ре химиотерапия­та и че лечебният ефект е мно­го по-бърз и категоричен при болните, които лекувам със САМЕНТО. Дали всички ко­леги химио­терапевти се съгласяват с то­ва? О, не, не, далеч не всички!“
Какво е действието на Саменто според проф. Осуалд?
„Изумително! Както при рак на дебело­то чер­во, така и на целия стомашно-чревен тракт. Както при артрит, така и при кандидоза на червата. САМЕНТО рабо­ти фантастично и при сто­машно-чревни заболявания, при бо­лестта на Крон. САМЕНТО е изумителен антиоксидант, който неутрализира действието на сво­бодните радикали и дори на такъв опасен оксидант като хидроксила, способен да разруши човешкото тяло за дни.“
Подоб­но становище изказа и фито­терапевтът № 1 на Шотландия д-р Брайън ЛЕМ, който участва в първата международна конференция за САМЕНТО в София през март 2001 г. „Саменто има удивителен ефект! Първо, от доста години използвах обикновения Котешки но­кът и пациентите ми се по­добряваха. Но откакто започнах със САМЕНТО (а аз лекувах с него дори и бебета!), резултатите са толкова впечатляващи, че аз вече престанах да работя с много други билки. Да, те бяха добри преди, но САМЕНТО вече ги прави просто излишни. САМЕНТО е толкова мощен, че преминава кръвната бариера на мозъка. С него аз успях да излекувам пациент с астроцитома!“
Пълното изказва­не на д-р Лем пред конференцията, както и научния доклад на американския учен д-р Джери ШЛЕСЕР очаквайте в следващия брой на „Лечител“.