Едва 100 души у нас имат поставена диагноза гноен хидраденит, но реалният брой на пациентите е около 70 000. Според данни на Световната здравна организация около 1% от възрастното население страда от болестта. Типично за нашата страна е, че лекарите не познават състоянието, поради което се поставят и грешни диагнози, заявиха от новосформираното сдружение “Открито за раните” по време на старта на широка информационна кампания, посветена на тежкото кожно заболяване гноен хидраденит. По думите на председателя Денислава Захариева, често минават 10-12 години до уточняване на правилната диагноза, която не фигурира в нито една клинична пътека, а диагностиката и терапията не се покриват от Здравната каса.
Гнойният хидраденит се характеризира с възпалени области, обикновено разположени около подмишниците и слабините, което води до непрестанна болка и влошава в огромна степен качеството на живот на болния. Засяга хората в трудоспособна възраст. Основните рискови фактори са тютюнопушенето и затлъстяването, а при 30% от потърпевшите е налице и наследствена предразположеност. “Тези хора страдат много и често развиват депресии, което ги кара да се изолират и да се затварят в себе си – посочи дерматологът проф. Евгения Христакиева, ръководител на Клиниката по кожни и венерически болести към МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович”, Стара Загора. – Здравната каса не поема тяхното лечение и в амбулаторни условия – лекарства, превръзки, хирургични манипулации. Това трябва да се промени, защото тези хора не заслужават да бъдат дискриминирани.” Екипът на проф. Христакиева работи от няколко години с такива пациенти и се очаква в близко бъдеще да има и българско ръководство за диагностика и лечение на гноен хидраденит.
Гноен хидраденит, или хидраденитис супуратива (HS), понякога наричан от дерматолозите инвертно акне, е хронично, възпалително, болезнено, според някои медицински доклади – имуномедиирано заболяване. Неговият механизъм на възникване и развитие се свързва с патологично променен имунен отговор на организма.
Най-често се проявява след пубертета, но има случаи на диагностирани 11-12-годишни пациенти. Честотата намалява след 50-годишна възраст. По-засегнат е нежният пол. Характеризира се с възпалени области на места с много мастни и потни жлези, където кожата се трие в кожа, както и под гърдите при жените, в бикини-зоната, по седалището и по вътрешната част на бедрата.
Болката е водещ симптом на гнойния хидраденит. Заболяването протича продължително, като фазите на активност на болестта се редуват с недълготрайни ремисии. Обикновено пациентите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им активност и влошава качеството на живот. Болестта травматизира физически и психически пациентите. Депресията е най-честото съпътстващо състояние.
Гнойният хидраденит е диагностиран погрешно като циреи, фурункули, карбункули или просто инфекция на кожата. Ранната и точна диагностика улеснява започването на план за лечение, с цел свеждане до минимум на риска от прогресия до инвалидизиране – крайния стадий на болестта. “Необходимо е да се направят повече изследвания в световен мащаб, за да се определи каква е причината за заболяването, колко разпространено е и кое е най-ефективното лечение за него. Леките случаи се проявяват с изолирани циреи, при умерените има повтарящи се възпаления с проявени белези, докато при тежките случаи са налице широко разпространени възли с много свързани синуси, които могат да доведат до образуване на белези и отделяне на гной с неприятна миризма. Тогава се налага операция, която не се прави у нас”, коментира проф. Христакиева.
