в-к Лечител
в-к Лечител
 

БИОЛОГИЧНИЯ ЧАСОВНИК

Брой: 47, 22 ноември 2018 - „БЕХЧЕТ“ - ЩО Е ТО?
УЧАСТВА В ЛЕЧЕНИЕТО НА РАКА

Удвояване ефективността на хронотерапевтичното антираково лечение, като същевременно се намаляват и страничните му ефекти с два до десет пъти, изглежда невероятно. Но това е резултатът, постигнат от екипа на Франсис Леви, професор по клинична онкология в университета Уоруик Ковънтри, Великобритания, пионер в хронотерапията, ръководител на научната група “Изследвания на биологичните ритми и рак”. Резултатът е получен от две проучвания, проведени върху 278 пациенти с метастазен колоректален карцином. Това е било през 1997 г. и тези проучвания са първите, които оцениха при голям брой пациенти ефективността на хронотерапията: лечение, което се прилага в определени часове на деня, когато неговата ефикасност е най-висока и страничните ефекти най-редки и най-слаби. Впоследствие тези резултати са потвърдени от девет други ракови центъра.
Днес този метод се използва в около петнайсет ракови института по света
От сега нататък следва да се работи на принципа на персонализацията, понеже циркадните ритми варират според пациентите. Защото оптималният “мерник на стрелбата” не е един и същ при различните болни. Как да се взема предвид тази разлика? Чрез разработването на персонализиран подход.
Хронотерапията на раковите заболявания, чиято концепция се роди през 80-те години на миналия век, е против принципите на конвенционалната химиотерапия. Според тях раковите клетки отговарят на лечението по независим, произволен начин. От тук произтича становището, че ефектът на лечението не зависи от момента на приложението на медикамента през деня. Изпълнителите на конвенционалната химиотерапия смятат, че максималният противораков ефект преминава задължително през висока токсичност за здравите клетки. Смятайки че токсичното действие на медикаментите към здравите клетки е неизбежно, им дава основание да ги дозират до максималния поносим праг. Това причинява сериозни странични ефекти: от храносмилателни смущения и намален имунитет до окапване на косата.
Откритието на циркадния часовник доведе до съвсем друго становище. Молекулярната система, контролирана от дузина гени, ритмира метаболизма на клетките през деня. Тя регулира също колебанията на телесната температура, секрецията на хормоните, физическата активност и покой, апетита, настроението, поносимостта на болката. От тук е логично да се мисли, че
ефектите на лекарствата може също да варират
в зависимост в кой момент на деня са били приложени.
“С няколко пациенти ние започнахме да изучаваме какво става, като провеждахме изследвания на хронофармакологията при животните - заявява Леви. - От края на 1990 г., след няколко изследвания от този тип, нашата хипотеза се оказа точна. Токсичността на използваните 40 противоракови средства с еднаква доза варира в диапазона от над 50% в зависимост от часа на приложението. Подобна е вариацията и на противотуморната ефикасност на 26 от тези медикаменти.“
Хронофармакологията запазва здравите клетки
Как да се обясни това? Използването на математически модели даде правдоподобно обяснение. Повечето противоракови лекарства се насочват към размножаващите се клетки – при раковите се извършва непрекъснато и неконтролирано, при здравите размножаването е ограничено до възстановяване на изхабени тъкани, например кожа, чревна лигавица, черен дроб, кръвни клетки.
При размножаването деленето на здравите клетки се ритмира от циркадния часовник, докато раковите клетки, свободни от контрол, избягват този ритъм. Техният цикъл на разделяне е нерегулярен дотолкова, че понякога те изобщо не проявяват някакъв ритъм. Следователно, докато здравите клетки са по-малко чувствителни към лечението в определени часове от деня, чувствителността на раковите клетки остава постоянна. Това показва, че времето за по-добра толерантност и това за по-добра ефикасност при циркадното лечение съвпадат. Още повече, че ограничената токсичност на лекарствата към здравите клетки, които обграждат тумора, подобрява способността им да възпират туморното разрастване.
Средните хронобиологични данни служат за отправна точка. Пациентите са оборудвани с преносима помпа, която излъчва самостоятелно желаните лекарства в оптималните часове, определени предварително, като се предполага, че темпът на ритмите при пациентите е подобен и че тяхната циркадна система е стабилна.
Този подход се използва предимно при рак на храносмилателната система (дебелото черво, ректума, панкреаса), на гърдите и белите дробове. Най-често се предлага на пациенти, които не понасят добре конвенционалното лечение или не получават подобрение от него. Той се използва и когато се търси максимална ефикасност, особено за благоприятстване на оперативното отстраняване на метастазите.

Превод от английски
Проф. Христо ХРИСТОВ


Брой: 47, 22 ноември 2018
 
 
Продукти
 
КЕЛПАМАКС® (KELPAMAX)
 
ЖИНЗЕМАКС®
 
МАРИЯ ЛИХЕРА
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД