15 СЕПТЕМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЛИМФОМА
Лимфомът е онкологично заболяване на лимфната тъкан, характеризиращо се с увеличение на лимфните възли и/или поражение на различни вътрешни органи, в които настъпва безконтролно натрупване на „туморни” лимфоцити. Първият симптом е значителното увеличение на размерите на лимфните възли. Главната задача на лимфната система е борбата с инфекциите с помощта на три типа лимфоцити: клетки Т, В и „натурални убийци” – NK. Повечето лимфоцити се намират в лимфните възли, но може да бъдат открити в много други части на организма, в частност в костния мозък, далака и периферната кръв. Под термина „лимфом” се разбира голям брой различни видове заболявания, съществено различаващи се едно от друго по своите проявления и подходите за лечението им.
Всички лимфоми се делят на 2 големи групи:
лимфом (болест) на Ходжкин и неходжкинови лимфоми. Терминът „неходжкинови лимфоми” се използва за обозначаване на голяма група лимфоми, които не са болест на Ходжкин (лимфогрануломатоза). Решението за принадлежността на един лимфом към групата на неходжкиновите лимфоми или към болестта на Ходжкин се взема след хистологично изследване на образец от биопсирана тъкан. Ако при микроскопското изследване се откриват специфичните за болестта на Ходжкин и клетки на Щернберг, тогава се поставя диагноза лимфогрануломатоза. Ако такива клетки не се откриват, то лимфомът се отнася към групата на неходжкиновите лимфоми.
При неходжкиновия лимфом настъпва генетично изменение
(мутация в ДНК) в един от лимфоцитите, което води до появата на голямо количество патологични лимфоцити, образуващи туморни конгломерати вътре в лимфните възли и в други части на организма. Точната причина за мутацията на ДНК, водеща до развитие на лимфом, е неизвестна, но може би това са редица химикали, особено хербицидите и пестицидите.
Средната възраст на пациентите с неходжкинов лимфом е 50-60 години. В САЩ от диагностираните нови случаи на ракови заболявания около 4-5% се падат на лимфомите. В Америка ежегодно се диагностират около 10 хиляди случая на заболяване от лимфом на Ходжкин,
това е един от честите видове рак при децата и младите хора.
Висока е честотата на възникване на неходжкинови лимфоми и в Европа и Австралия, по-ниска е в Азия. Честотата на възникване рязко се е повишила в периода от 1970 до 1995 г., което специалистите свързват, на първо място, с разпространението на епидемията от СПИН и развитието на СПИН асоциираните лимфоми.
Заболяването лимфом на Ходжкин за пръв път било описано през 1832 г. от Томас Ходжкин, а названието му било дадено от Световната здравна организация през 2001 г. В западните страни лимфомът на Ходжкин съставлява около 11% от всички лимфоми. Било установено, че честотата на лимфомите на Ходжкин в САЩ и Европа се колебае от 2,3 до 3,1 на 100 хиляди мъже и от 1,6 до 2,3 – сред жените. Макар рискът за развитие на лимфом на Ходжкин да е доста нисък – 0,24% при мъжете и 0,2% при жените, около 15% от всички случаи се падат в млада възраст – от 15 до 24 години. В кривата на заболеваемостта от лимфом на Ходжкин има два пика – първият се пада на възрастта от 15 до 40 години, а вторият постепенно нараства след 50 години.
Кои са рисковите фактори за развитие на лимфом?
Възрастта е един от прогнозните неблагоприятни фактори за развитие на неходжкинов лимфом. Повечето случаи на заболяването се диагностират в хората над 60 години. В средата на 90-те години на миналия век учените предположили, че бременността след 35-годишна възраст може потенциално да предпазва от развитие на лимфом на Ходжкин, което след това се потвърдило от норвежко изследване.
За лимфома на Ходжкин е интересно, че той зависи от расовата принадлежност: най-висока е честота на заболеваемост сред бялото население, по-ниска е сред афроамериканците и представителите на Латинска Америка, и най-ниска – сред азиатското население.
Вродените нарушения на имунната система
предразполагат не само към инфекции, но и повишават риска от развитие на неходжкинов лимфом при децата и младежите. Ниските дози йонизиращо излъчване увеличават вероятността от възникване на левкоза, рак на щитовидната жлеза и неходжкинов лимфом, но за лимфома на Ходжкин такава зависимост не е потвърдена.
При болните, получаващи лъчева терапия във връзка със злокачествен тумор, по-късно се повишава рискът от неходжкинов лимфом. Този риск съществува и при комбинирано химиотерапевтично и лъчево лечение.
Бактерията Helicobacter pylori,
предизвикваща язва на стомаха, може да доведе до лимфом със същата локализация.
Отстраняването (по възможност) на известните рискови фактори може в известна степен да съдейства за профилактика на това заболяване.
Някои изследвания потвърдили
връзката между тонзилектомията (премахване на сливиците) и развитието на лимфом на Ходжкин.
Придобитият имунен дефицит, възникващ на фона на трансплантация на органи или алогенна трансплантация на костен мозък, повишава риска от развитие на неходжкинов лимфом и лимфом на Ходжкин. След въвеждането на високоактивна антиретровирусна терапия за инфектираните с ХИВ хора през 1996 г. съществено се увеличило количеството на ХИВ-асоциираните неходжкинови лимфоми, но честотата на заболеваемостта от лимфом на Ходжкин също се повишила.
Вирусът на Епщайн-Бар
(предизвикващ инфекциозна мононуклеоза) се асоциира с повишен риск от развитие на някои видове лимфоми, особено при болните от СПИН. През 1971 г. била открита зависимост между заразеността с вируса на Епщайн-Бар и честотата на възникване на лимфом. Други вируси, такива като цитомегаловируса, вирусите на херпеса, аденовирусите и други могат да се разглеждат като потенциално прогнозни неблагоприятни фактори за възникване на лимфом на Ходжкин.
Последните изследвания, проведени в Скандинавия, доказали
ролята на генетичния фактор
за възникването на лимфом в едно семейство и сред близнаците.
Интересни са изследванията, проведени в Източна Азия и сред китайските мигранти в Северна Америка – повишението на честотата на възникване на лимфом на Ходжкин е свързано с преминаването към западен начин на живот и повишаването на жизненото равнище, а така също с
въздействието на външната среда.
Първите симптоми на лимфом са значително увеличение на размерите на лимфните възли в различни групи. За разлика от инфекциозните заболявания, увеличените лимфни възли са неболезнени, техните размери не намаляват при лечение с антибиотици. При някои болни възникват болки в увеличените лимфни възли след употреба на алкохол. Вторичните симптоми включват кожен сърбеж, който се наблюдава приблизително при 25-35% от болните. Той сe изразява различно: от умерен сърбеж в областите на увеличени лимфни възли до разпространен дерматит със сърбящи участъци по цялото тяло. Такъв сърбеж е много мъчителен за болния от лимфом на Ходжкин, лишава го от сън, апетит, води до психически разстройства. Други симптоми са повишение на температурата на тялото до 38 градуса по Целзий, потене, загуба на тегло над 10 кг за кратък период от време.
При 15-20% от болните лимфомът на Ходжкин започва с увеличение на медиастиналните лимфни възли. Това увеличение може да бъде случайно открито при флюорография или да се прояви в късни срокове, когато размерите на туморите са големи. В единични случаи лимфомът на Ходжкин започва с изолирано поражение на лимфните възли в коремната кухина. Болният се оплаква от болки в областта на кръста, възникващи главно през нощта. В период на разгърнати прояви на лимфом на Ходжкин е възможно поразяване на всички лимфоидни органи и всички органи и системи в организма.
Най-често освен лимфните възли лимфомът на Ходжкин поразява белодробната тъкан.
Поражението може да не се съпровожда от изразени клинични симптоми. Туморът в медиастиналните лимфни възли може да прораства в перикарда, миокарда, хранопровода, трахеята.
Костната система е също толкова честа, както и белодробната тъкан, локализация на заболяването (рентгенологично приблизително при 20% от болните) при всички хистологични варианти. Най-често се поразяват прешлените, след това гръдният кош, костите на таза, ребрата, по-рядко – тръбните кости. Въвличането в процеса на костите се проявява с болки, рентгенологичната диагностика обикновено закъснява.
Специфичното поражение на костния мозък може да обуслови понижаване на количеството на левкоцитите и тромбоцитите в кръвта, анемия или да остане безсимптомно. Поражението на черния дроб поради големите компенсаторни възможности на този орган се откриват късно. Черният дроб обикновено се увеличава, повишава се активността на чернодробните ферменти.
Стомашно-чревният тракт страда вторично във връзка с притискането или прорастването на тумори от поразените лимфни възли. Но в отделни случаи има поражения на стомаха и тънкото черво. Понякога и на централната нервна система, главно на гръбначния мозък.
Често при лимфом на Ходжкин настъпват разнообразни изменения на кожата: раздразнени участъци, алергични проявления.
Лимфомът на Ходжкин може да поразява бъбреците, млечната жлеза, яйчниците, щитовидната жлеза, меките тъкани.
Възможна ли е победа над лимфома?
Новости за сензационни резултати от изследванията, посветени на ефективните методи за борба с рака, се появяват все по-често. От друга страна, очевиден прогрес в борбата с онкологичните заболявания, както и преди, няма. Бедата е в това, че клетките на злокачествените тумори мутират толкова бързо, че Т-лимфоцитите (главни ловци на потенциално опасните чуждородни обекти в организма) не успяват да ги намерят и обезвредят. Понякога самите клетки на тумора отделят вещества, сигнализиращи на лимфоцитите: време е да намалите своята активност. В резултат няма никаква реална борба с тумора.
Ситуацията може да се промени, и по-логично е да се прави това не от страна на туморните клетки, а от страна на Т-лимфоцитите: те трябва да се научат да не реагират на „успокоителните” сигнали от тумора.
За да се възприеме някакво вещество отвън като сигнал, трябва да има рецептори към него. На повърхността на Т-лимфоцитите се намират белтъчни рецептори към сигналните молекули на туморните клетки. Ако се блокира работата на един или няколко типа такива рецептори, Т-лимфоцитът, независимо от сигналите отвън, все пак ще се активира и ще унищожава тумора. Такова блокиране обикновено се провежда с помощта на моноклонални антитела.
Разбира се, активизирането на имунните клетки има и някои недостатъци.
Т-лимфоцитите могат да атакуват не само тумора, но и собствените здрави тъкани.
Впрочем страничен ефект може и да няма или пък той да бъде неутрализиран.
Неотдавна на ежегодната среща на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката (AAAS) сътрудник на Центъра за изследване на рака „Фред Хътчинсън” представил доклад, определен от редица специалисти като сензационен. На група безнадеждно болни, на които не помагало нито едно изпробвано лекарство, въвели доза изменени клетки от собствената имунна система. Резултатът: при 90% от пациентите туморите изчезнали. Това засега са неофициални данни, бъдещето ще покаже доколко може да се има доверие на новия метод.
В клиничните изпитания, за които става дума, в кръвта на пациентите въвеждали не антитела, а техни собствени изменени Т-лимфоцити. В ДНК на съответните клетки на болните с помощта на вирусни вектори (неспособни на заразяване) вградили ген на химерния антигенен рецептор (CAR). Този рецептор се състои от няколко белтъчини, всяка от които участва в имунния противотуморен отговор. Т-лимфоцитите с CAR трябвало да се борят с туморите от собствените предшественици – недиференцирани лимфоцити (лимфобласти), срещу които не помагала никаква химиотерапия. Изменените Т-лимфоцити били въвеждани (само един път) на болни с остра и хронична лимфобластна левкоза, както и на пациенти с неходжкинов лимфом.
Удивително е, но при повечето пациенти (27 от 29 с остра лимфобластна левкоза и 19 от 30 с неходжкинов лимфом) няколко седмици след въвеждане на Т-лимфоцитите с CAR туморите не просто престанали да растат, а дори напълно или почти изчезнали. Това показали анализите на костния мозък и компютърните томограми. Наистина при малка част от участниците възниквали усложнения във вид на обилно изхвърляне на цитокини (сигнални молекули на имунната система) – същата реакция, която води до излишно активизиране на имунитета, съпътстваща треска и други неприятни усещания.
Някои от пациентите изобщо нямали късмет: двама починали в резултат на остра реакция на имунната система. Това може да прозвучи кощунствено, но гибелта на двамата смъртно болни пациенти, на които лекарите давали не повече от пет месеца живот, учените сметнали за приемлива цена за разработването на една толкова успешна методика. Времето и по-нататъшните резултати от клиничните изследвания ще покажат доколко терапията с модифицирани Т-лимфоцити удължава живота на болните.
Разбира се, трудно бихме могли да очакваме, че количеството на болните от рак, включително неходжкинови лимфоми и лимфом на Ходжкин, ще се намали в обозримо бъдеще. Продължителността на живот расте, а заедно с нея и вероятността от получаване на злокачествен тумор. Множество на пръв поглед многообещаващи изследвания могат да се окажат невъзможни за възпроизвеждане: един екип учени провежда серия експерименти и получава един резултат, а друг при същите условия демонстрира съвършено друг.
Въпреки това сега се провеждат толкова много разнообразни изследвания в областта на онкологията, че действен метод за терапия на някакъв вид рак би трябвало да се намери дори случайно. Обнадеждава и фактът, че проучванията на учените в тази област вече не приличат на търсенето на черна котка в тъмна стая (да вземем например новите идеи за активизиране на имунната система). На нас ни остава само да се запасим с търпение.
(Бел. ред. Активизиране на имунната система с природни средства също е възможно. Най-вече с имуномодулатора и имуностимулатора САМЕНТО®, който виждате по-долу.)
