„Алкохолизмът е довел до повече опустошения, отколкото трите исторически бича, взети заедно - гладът, чумата, войната.” Констатацията е на британския политик и държавен деец Уилям Гладстон, но макар да е изречена преди повече от век, алкохолните поражения са днес още по-масови и по-опустошителни, а броят на невинните му жертви - децата - драматично расте.
Разбира се банална истина е, че алкохолът е вреден, но това клише е така омръзнало на подпийващи, пийващи и пристрастено пиещи, че малцина ги е грижа да разберат, какво точно му е вредното, нито защо ни доставя удоволствие алкохолното опиянение (трябва да ползваме кавички, ако си припомним, че „удоволствието” обикновено е придружено с повръщане, виене на свят, безумно главоболие, тежък махмурлук, изпотяване, треперене, хълцане...).
Социал-психолози, антрополози, философи могат да приведат много обяснения за неизтребимостта на това човешко зло, но дори и правдоподобни, те изглеждат неубедителни, нелогични, жалки, ако се съпоставят с
ужасяващите поражения, предизвиквани от алкохолната зависимост
Защо заради временното състояние на приятна възбуда човек е готов да заложи на карта здраве, кариера, брак, бъдещето на децата си... Къде тук е логиката?
Ами тя е в коварния механизъм, кодиран в действието на етиловия спирт - елемент на всички алкохолни напитки. Дедите ни не са го знаели, но нас незнание не ни оправдава - днешната наука е наясно с неговото действие.
И етиловият - както всеки спирт - е добър разтворител. Разтваря и мазнини, и боя, и мръсотия, затова го използват при производството на лакове, политури, синтетичен каучук, бои... А когато го пием, чрез стомаха и червата той попада в кръвта и прави същото - разтваря... Какво ли? Най-общо казано, нашите еритроцити, червените кръвни телца. Тяхната повърхност е покрита с тънка „смазка”, която при триене в стените на кръвоносните съдове се наелектризира, а тъй като те са с еднополюсен отрицателен заряд, еритроцитите се отблъскват един от друг. Ала когато спиртният пришълец ги застигне, този техен „танц” странно се променя: етанолът разтваря (нали това го може най-добре!)защитния им слой, сваля електрическото напрежение и тогава червените кръвни телца, вместо да се отблъскват, започват като в транс да се слепват...
Това изобличително поведение шокирало трима американски физици, които през 1961 г. направили експеримент с направен от тях дългофокусен микроскоп, с изключителна оптичност. Благодарение на изобретението те, за първи път в историята на науката, успели да видят през очите на живи хора, как тече кръвта в най-фините кръвоносни съдове и заснели работата на левкоцитите и на еритроцитите, пренасящи кислорода от белите дробове към тъканите. Но при един от участниците в експеримента се натъкнали на смайваща гледка: по кръвоносните съдове на човека червените кръвни телца се движели не самостоятелно, а на тромби, слепени като зърната в гроздовите чепки. По някои от тях имало струпани стотици, хиляди еритроцити. Оказало се, че предната вечер мъжът бил пийнал...
Така фактът, че алкохолът е тромбообразуващо средство бил доказан „очевадно”. За да изяснят на какво време е „курдисана” тази течност с часовников механизъм, учените дали на трезв участник да изпие бутилка бира: 15 мин. по-късно алкохолните тромби се появили ...
Не е нужно човек да е физик или медик, за да предвиди по-нататъшния развой на ситуацията: слепените еритроцити се заклещват в капилярите с по-малък от съсиреците диаметър (при най-тънките капиляри той е 8 микрона - 0,008 мм, а най-малкият диаметър на 1 еритроцит е 7 микрона), което спира притока на кръв в тях. Реално,
нито един орган в нашето тяло не е предпазен
от алкохолната отрова, но най-зрелищното съсипва черния дроб и мозъка.
(Бел. ред. На стр. 23 прочетете за Бърбър® детокс, който подпомага физиологичната дейност на черния дроб, бъбреците и други части на отделителната система.) Първите изменения настъпват именно в мозъка. Той се състои от 15 млрд. нервни клетки (неврони), всяка от тях захранвана с кръв от свой микрокапиляр. А той е толкова тънък, че еритроцитите могат да преминават по него само поединично. Когато обаче са слепени достигат големина от 60 и повече микрона, така че запушват микрокапиляра и кръвоснабдяването на неврона спира. Това го умъртвява завинаги... Завинаги? Да, защото останала 7-9 мин. без доставяния чрез кръвта кислород, нервната клетка умира безвъзвратно.
Според някои учени, само след 100 г водка отмират не по-малко от 8000 активни клетки - главно полови и клетки на главния мозък. След всяко запиване „гробището” от загинали мозъчни клетки расте - при аутопсия лекарите-патоанатоми безпогрешно могат да разпознаят по мозъка алкохолните навици на починалия: при закостенели пияници той е сбръчкан, с намален обем и цялата повърхност на мозъчната кора е в микроязви и белези от умрели неврони...
Парадоксът е в това, че тази смърт на клетките в главния мозък е и източник на алкохолното „удоволствие” - опиянението е всъщност израз на хипоксия - кислородна недостатъчност на лишените от кръв групи неврони в мозъка... Тя е и причината за еуфоричното ни пиянско поведение, разсеяност, забавените реакции, некоординираните движения, загубата на задръжки, за физиологични и поведенчески реакции, които могат да преобърнат нашата и чужди съдби... И както ще се установи по-нататък - и съдбата на децата ни...
Емилия ДИМОВА
