„Ти не получаваш каквото желаеш, просто защото не си се научил да мислиш позитивно - наскоро ме убеждаваше един приятел, който трета година посещава курсове по позитивно мислене. На тях те учат, че за да се избави човек от самотата, е нужно само мислено да „помоли” съдбата някой да го дари с любов. А ако с определен човек имаш конфликт, представи си как слагаш своя враг в балон или в какавида и той ще престане да предизвиква в теб негативни чувства”.
Предполагайки, че прилага в живота уроците по позитивна психология, в действителност моят приятел се беше потопил в света на магическото мислене. Много често ние
бъркаме позитивното мислене с магическото,
но между тях съществува огромна разлика. Магическото мислене е ирационална вяра, че със силата на своите мисли можем да променим реалността, да повлияем на други хора, предмети или събития. Според логиката на магическото мислене е достатъчно да си представим, да си въобразим това, към което се стремим, и всичко ще се нареди от само себе си, без каквито и да било усилия от наша страна. Докато в позитивното мислене има съвсем други цели - нашите мисли и нашата позитивна настройка променят не околния свят, а нашите действия. И само чрез тях вече се оказва влияние и на заобикалящия ни свят.
Настройвайки се, че можем да намерим общ език със събеседника, ние се държим доброжелателно и разговорът се получава. Тук няма никакво вълшебство. Аналогично нашите негативни мисли не влияят директно на реалността, само могат да променят нашите действия.
На свръхпопулярните тренинги и курсове по позитивно мислене всъщност хората се обучават на принципите на магическото мислене. Интересът към тях е разбираем. Много по-лесно е да „ловиш вълната на успеха”, „да мислиш прекрасни перспективи за развитие на Земята”, „да изпращаш на света вълни на любов и приятелство”, отколкото да се учиш да градиш отношения с други хора, да разбираш техните чувства, да изразяваш своите емоции, да се справяш с житейските загуби.
Защита от страха
Вярата, че силата на мисълта може да влияе на природните явления, хора или събития, била характерна за всички първобитни хора. Дълго време антрополозите предполагали, че бизоните и конете, изобразени в древните пещери, възпроизвеждат сцени от реален лов. Днес те са уверени, че рисунките на животни са свидетелство за магическото мислене на древните хора. С тяхна помощ нашите предци са се опитвали да омилостивят съдбата, за да бъде тя благосклонна и да им осигури обилна плячка в лова.
„Магическото мислене защитавало древните хора от страховете пред неразбираемия и опасен свят. Те вярвали, че могат да го контролират, да влияят на хода на събитията. Изобразявайки изобилен улов, те “подтиквали“ съдбата уловът да бъде такъв.
...
Ивелин ПЕНКОВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител 
