10 март - Световен ден за борба с бъбречните заболявания
Скритите бъбречни заболявания при децата е тема на изследване, проведено в края на миналата година от екипа на доц. Анелия БУЕВА от Клиниката по нефрология и хемодиализа към Университетската педиатрична болница. По нейни думи, подобни наблюдения не са правени толкова отдавна дори в световен мащаб. Първото по рода си е извършено в столицата на Япония през 2005 г. Мотивацията за ранно откриване на проблема е все по-голяма. Причината е в яснотата, че болните с хронична бъбречна недостатъчност и хипертония всъщност са имали скрити бъбречни проблеми още в детството си.
Скринингът у нас е обхванал 627 малчугани от 3 до 16 години. Те са прегледани на място в детските градини и училищата. Резултатите очертават три тревожни тенденции. При 5,5 на сто от прегледаните са установени вродени аномалии в отделителната система, които се изразяват в двойнодренажна система, хидронефроза, ниско разположен бъбрек и дори фрапиращ случай на липса на един бъбрек, за който родителите не са подозирали. Доц. Буева коментира, че близките са можели да останат в неведение до появата на първите симптоми, показващи общо увреждане на организма: „Съществуваше схващането, че с един бъбрек се живее толкова добре, колкото с два. Днес обаче се знае, че това не е така. Този единствен бъбрек трябва да бъде обгрижван. Абсолютно противопоказано е наличието на уроинфекция. Детето никога не трябва да има наднормено тегло или да консумира продукти, които допълнително ще натоварват бъбрека. Израствайки, започват да пушат, а никотинът има пагубен ефект върху органа. Ако всички тези препоръки не се спазват при подобно състояние, още в младежка възраст ще се стигне до хемодиализа“, коментира нефроложката.
При 12% от изследването е установено наднормено тегло, като 38 на сто от тях са с повишено кръвно налягане.
8,4% са с отклонения във функцията на пикочния мехур, като при тях е открито наличие на мегацистит или т.нар. голям пикочен мехур. Това означава, че децата не ходят редовно до тоалетната, а последствията са рецидивиращи уроинфекции. Когато част от тях са пожелали да отидат до тоалетната, при повторното изследване са отчетени остатъчни количества урина. Според доц. Буева е необходим индивидуален подход, като се вземе предвид вида на тоалетните и обучението в хигиенни навици: „Надяваме се да успеем да прегледаме 3-4 хиляди деца в България. Предстои изследване във Варна, Перник, Смолян. Целта е да се събере по-голям брой малчугани и да се види заболеваемостта в нашата страна. Бъбречните страдания, особено в детска възраст, се откриват трудно, защото са безсимптомни. Всички открити проблеми на прегледаните момичета и момчета, никога не са давали явни признаци“, допълни тя.
Съществен проблем у нас обаче е и неглижирането на изявените симптоми. Детето обича да пие вода и често ходи до тоалетната или пък все още се напикава през нощта на 8-годишна възраст. В много случаи не се търси причината за тези факти, а последствията са късно открити бъбречни заболявания. Организаторите на сегашното изследване се надяват след окончателното финализиране на резултатите да се въведе като задължителен ежегоден скрининг проследяване на белтък в урината и ултразвуково изследване на отделителната система.
Елица ПАЛОВА
