По неофициални данни болните от Паркинсон в България са около 30 хиляди. Още по-съществен проблем обаче е, че все повече пада възрастовата граница, при която се появяват първите симптоми на страданието. У нас се регистрират случаи на болни под 30-годишна възраст, а под 50 години са между 10 и 15% от страдащите. Това каза д-р Олга ГРИГОРОВА от Клиниката по неврология към Александровска болница. Тя допълни, че у нас има възможност за приложение на един от най-съвременните невроизобразителни методи за диагностика – еднофотонна емисионна компютърна томография. Призова също за повишено внимание на личните лекари, защото твърде често минава дълъг период на време от появата на първите симптоми на страданието до поставянето на точната диагноза. При 1/3 от болните се касае за около 3 години. Употребата на определени лекарства заради хронични заболявания могат да увеличат риска от Паркинсон. Сред тези медикаменти са калциевите антагонисти, невролептиците, антиаритмиците и други. Проявите на депресия също може да са сигнал за Паркинсон. Понякога дълбоката потиснатост предхожда изявата на типичните за болестта двигателни нарушения.
В световен мащаб средната възраст, при която се появява Паркинсон, е 55-60 години като рискът нараства с напредване на годините. 1 от 20 души са с поставена диагноза под 40 години. Паркинсоновата болест показва ясна възрастово обусловена зависимост – 0,5-1% при 60-70 годишните, покачваща се до 4% сред 80-90 годишните. Установено е, че страдат между 740-920 на 100 000 души. Д-р Григорова обясни, че според проведени проучвания се очаква до 2015 година рязко увеличение на случаите. Ако през 2005 г. в Европа с болестта на Паркинсон са били почти 1 400 000 души, то след десет години се предвиждат около 1 600 000.
Хората не разпознават състоянието и често смятат потърпевшите за алкохолици, заяви Васил НАСТЕВ, председател на Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България: „Обществото не е запознато с проблема. А всъщност Паркинсоновата болест е второто най-често срещано дегенеративно заболяване на централната нервна система“. То уврежда двигателните умения и речта. Принадлежи към група състояния, наречени двигателни разстройства. Характеризира се със скованост на мускулите, тремор (треперене), забавени движения (брадикинезия) и при екстремни случаи със загуба на възможност за движение (акинезия). Като последствие пациентите с Паркинсонова болест изпитват затруднения да контролират тялото си. Това състояние е едновременно хронично и прогресиращо заболяване, което води до подчертано намалено, свързано със здравето, качество на живот на пациентите и обгрижващите ги близки.
Въпреки, че Паркинсоновата болест се смята за класическо двигателно разстройство, тя се свързва и с голям брой недвигателни симптоми, които могат да бъдат също толкова инвалидизиращи. Около 50% развиват депресия по време на болестта. При почти 40 на сто се установява тревожност. Деменция възниква при 20-25%. Емоционалната и психосоциалната сфера също са негативно засегнати - пациентите се чувстват изолирани и в тежест на близките си. Според Настев у нас положението е още по-драматично. Причината е във въведените от началото на март промени в отпусканото от НЗОК лечение: „За всеки един от нас е трудно и почти невъзможно да доплаща почти 200 лева на месец за лекарства. Толкова е пенсията на повече от страдащите“. Както вече „Лечител“ писа, след първото тримесечие на тази година Касата ще покрива само 25% от стойността на лечението с модерните невропротективни медикаменти. Освен това процедурата по тяхното изписване е изключително тромава, което допълнително затруднява своевременното прилагане на терапията. Дните за неврорехабилитация по клинична пътека бяха скъсени от десет на пет в рамките на една година.
Елица ПАЛОВА
