Науката казва, че четенето на мисли не съществува, но телепатията не противоречи на законите на физиката! Това е признато от много учени. Всеки от нас може да стане телепат. И всеки, който разбере това, ще направи първата крачка по пътя към собствените свръхспособности.
Учените далеч невинаги са се отнасяли към телепатията така, както днес – т.е. скептично. Точно обратното. Когато в началото на ХХ в. било установено, че мисловната дейност на човека се съпровожда с възникване в мозъка на биотокове, телепатията започнала да изглежда за науката като напълно закономерно явление. Много по-закономерно, отколкото нейното отсъствие.
И действително, ако мозъкът на всеки от нас изпълнява ролята на някакъв предавател, излъчващ вълни в околното пространство, то защо друг мозък по някакъв начин да не може да улови този сигнал, както това правят обикновения телевизор или радиоапарат? Положителният отговор на този въпрос на времето се оказал за науката съвсем очевиден и почти решен. Днес много учени се връщат към същата тази позабравена мисъл: явлението телепатия съществува. Само че сега – за първи път – те се доближили плътно до разбирането и обяснението на това загадъчно явление.
Момчето, което накарало Айнщайн да свири на цигулка
1915 г. Виена. Жилището на Алберт Айнщайн. В гостната освен самият знаменит стопанин, се намират двама доста необичайни гости: петдесетгодишен мрачен мъж, името на когото вече станало известно на целия свят – скандалният психоаналитик Зигмунд Фройд, и засега никому неизвестно 16-годишно момче с бледно лице и дълга черна коса.
Младият човек, силно развълнуван, се приближава до Фройд и го хваща за ръка, след което започва да прави странни манипулации: отива до тоалетната масичка, взима от нея пинцета и, приближавайки се до знаменития физик, моли за разрешение... да отскубне от пищните му мустаци точно три косъма. Дръзката молба ни най-малко не смутила Айнщайн: усмихвайки се, той покорно подлага своето знаменито „украшение” за манипулацията. Фройд – истинският виновник за действията на юношата – е видимо удивен, та нали той е съумял съвсем точно да разчете и изпълни неговата мислена заповед. Втората задача на психоаналитика била по-проста: подчинявайки се на неговата мислена команда, юношата подава на Айнщайн цигулка и почтително го моли да посвири на нея. В края на вечерта поразеният Айнщайн топло се прощава с младия телепат: „Ако имате проблеми – елате при мен...”, а Фройд стиска ръката на младежа мълчаливо, но впоследствие ще се срещне с него много пъти: неговият скептицизъм сериозно се пропукал и телепатията от този момент вече не му се струвала невъзможна.
Името на юношата било, разбира се, Волф Месинг. „Разбира се” – защото не толкова често в нашия свят се появяват хора, наистина надарени с тайнствена телепатична сила или притежаващи способността да накарат да повярват в това всички около тях. Такъв удивителен човек без съмнение бил средновековният авантюрист Калиостро, а през ХХ в. – Волф Месинг, феноменът, който в продължение на целия му живот хората могли да наблюдават, изследват, разобличават, но така и не успели да разберат.
Волф Месинг е роден през септември 1899 г. в Полша. За да се издържа, той давал удивителни представления – „психологически сеанси”, по време на които демонстрирал и развивал своето изкуство да открива скрити или откраднати вещи, да познава мисли, да изпълнява сложни многостепенни задачи, внушавани му от зрителите. В навечерието на Втората световна война Месинг емигрирал в СССР, където се срещал, в частност, със Сталин и Берия, които лично се убедили в неговите необичайни способности. Впрочем, най-добре от всичко за него все пак говорят описанията на неговите „обичайни”, ежедневни представления, превръщащи поредната зала в обиталище на истинско, далечно от атеизма и соцреализма, телепатично вълшебство.
Вълшебство в концертната зала
Съществуват много спомени на хора, присъствали на сеансите на Волф Месинг. Най-интересни от тях са тези, в които са описани опитите някак да бъде разобличен маестрото. Забележителен е случаят, описан от журналистът В. Сафронов, който присъствал на представление на Месинг пред аудитория от медицински работници. По спомените на Сафронов, един от опитите на Месинг било телепатично предаване на задача без контакт с ръката на индуктора (човекът, поставящ пред Месинг мисловната задача).
Месинг излизал от залата, в негово отсъствие някакъв предмет бил скриван, след което Месинг, връщайки се, трябвало да го открие. Този път било решено да се скрие обикновена химикалка: девойка от зрителите старателно я замаскирала в обшивката на стенния панел.
Връщайки се, Месинг бързо открил девойката, която скрила химикалката, извел я на сцената и я помолил усилено да мисли за мястото, където бил скрит предметът. В този момент на Сафронов му хрумнала неочакваната мисъл да обърка телепата. „Не слушайте момичето, химикалката не е скрита там”, започнал да внушава журналистът, представяйки си в същото време, че тя се намира на съвсем друго място: на върха на една от колоните в залата.
За негово огромно изумление, Месинг изведнъж погледнал към него и с нескрито раздразнение строго заявил: „Не са нужни толкова много заповеди... Тук е много високо... Би била нужна голяма стълба...”, след което отново се съсредоточил върху девойката и скоро без особени усилия открил химикалката там, където била скрита...
Между впрочем, по спомените на самия Месинг, неговият ярък телепатичен талант се развил далеч не веднага. В началото той успявал да го използва само в минути на силни душевни вълнения, а след това започнал целенасочено да развива тази способност, измисляйки си своеобразни „тренировки”. Едно от любимите места за разходка на Месинг били пазарите. Разхождайки се покрай сергиите, той с всички сили се стараел да проникне в мислите на хората, мислите на един конкретен човек: продавач или купувач. Обикновено това били простички думи за дома, за децата, за текущите грижи. Понякога за проверка Месинг се приближавал до човека, отговаряйки с глас на неговите неизказани думи: „Не се вълнувай, с дъщеря ти всичко е наред.” Изумените възгласи от страна на обикновените хора били най-доброто доказателство за това, че и този път не е сгрешил.
Тренировките и последователното развитие на своята дарба убедили Месинг, че телепатията напълно може да се сравни с всеки друг талант – например с дарбата на художника или музиканта. Не всеки, по силата на природните особености, може да постигне в тези области значителни успехи, но по силите на всеки е да усвои поне азбуката на майсторството. Та нали – и великият телепат Волф Месинг бил абсолютно сигурен в това – телепатията е обикновено физическо явление, едно от неизучените все още свойства на човешкия мозък.
В търсене на мистиката
И действително, нито един от известните закони на природата не забранява телепатията като явление. Нещо повече, законът за електромагнитната индукция, изглежда, директно свидетелства в нейна полза.
Още в края на 20-те години на миналия век австрийският психиатър Бергер установил, че в процеса на умствената дейност в тялото на човека възникват специфични електрически колебания, така наречените алфа-ритми, бета-ритми и други. Днес те се регистрират с помощта на специален уред – електроенцефалограф. От друга страна, точно така било установено, че въздействието със слаби електрически импулси е способно да предизвика в мозъка едни или други мисли или емоции. Например, широко известни са опитите, когато с помощта на вкарани в мозъка електроди в маймуни били предизвиквани халюцинации, каращи бедните животни да ловят с ръце несъществуващи предмети. Напълно логично е да се предположи, че тези две функции на мозъка са способни да се допълват една друга, когато излъчването от единия мозък по принцип може да бъде уловено от другия, предизвиквайки в него сходни процеси. Т.е. подобни чувства и мисли.
Именно това давало основание на немалко учени, опитващи се да докажат реалността на предаването на мисли на разстояние. Историята на изучаването на телепатията през ХХ в. е твърде обширна: в различни години и в много страни били създавани научни лаборатории, провеждали се повече или по-малко сериозни експерименти, изграждали се различни хипотези.
Един от първите, през 1902 г., киевският учен Я. Жук провел серия експерименти за предаване на зрителни усещания. Взимайки предварително приготвена рисунка, той внимателно се вглеждал в нея, като в същото време друг човек, намиращ се в друго помещение, се опитвал да познае предаваното мислено изображение. Резултатите далеч не винаги оправдавали очакванията, но в редица случаи, по думите на учения, съвпаденията се оказвали просто поразителни.
През 1925 г. в Москва лекарят невропатолог Т. Гурщейн и академик В. Кулебакин провели по-разностранен експеримент, целта на който била предаване на солидното разстояние от 55 км на зрителни образи, фрази, задачи. В частност на една от изпитваните била предадена телепатично фразата „Приятно ми е да седя тук”, която тя успяла да приеме, макар и в малко съкратен вид, произнасяйки „Приятно ми е да седя”.
В края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век изследователите на телепатичния феномен започнали да се възползват от методите на математическата статистика. Това позволявало, отвличайки се от емоциите и догадките, най-накрая да се изясни, доколко успешните „попадения” на един или друг медиум в действителност отправят предизвикателство към теорията на вероятностите. Изключително интересна серия от експерименти с използване на статистически данни провел английският изследовател С. Соул в средата на петдесетте години на ХХ в., предлагайки на двама братя-телепати да познават символи, изобразени на карти.
Картите с изображения на кръст, триъгълник, кръг и други фигури били поставени в плътно запечатани пликове и изключвали възможността да бъдат видени. Въпреки това средно братята успявали точно да назоват по 9 карти от всеки 25, макар че по статистическата вероятност попаденията би трябвало да бъдат много по-малко – само 5 от 25. Но резултатите се оказвали много по-високи, когато братята се чувствали в емоционален подем. В минути на вдъхновение те били способни правилно да посочат 25 карти от всичките 25! И този резултат, съгласно отчетите на изследователя, бил получен многократно.
Опашати екстрасенси
От съвършено неочаквана страна подходил към проблема с телепатията знаменитият дресьор Владимир Дуров, който провел уникални опити по телепатично внушение на... животни. Тези експерименти се провеждали до средата на 20-те години на ХХ в. съвместно с цяла плеяда професори. Количеството проведени от учените експерименти надхвърлило 10 000! Целта на изследователите била да докажат съществуването на телепатична връзка между човека и животните и, както следва от отчетите, те напълно успели в това свое начинание.
Ето един от тези опити, описан от самия Волф Месинг. В. Дуров и академик В. Бехтерев се намирали в едно помещение, а кучето Марс в друго, отделено през две други стаи. Бехтерев предал на Дуров листче със задача: „Марс трябва да излае 14 пъти.” Дуров изпаднал в недоумение: той не бил давал на кучето такива задачи, то въобще „умеело да брои” само до седем. Тогава той решил да раздели задачата на две, написал на листчето „7+7” и пристъпил към внушението. Слагайки ръце на гърдите си, той се съсредоточил... След няколко минути седнал на стол. Малко по-късно се появил един от сътрудниците и заявил, че Марс е излаял 7 пъти и след това легнал на пода. После скочил, отново излаял 7 пъти и пак легнал.
Дуров провеждал и други мислени внушения на животни. Гледайки в очите на животното, той мислил за някакво действие – и кучето, по правило, го изпълнявало.
И все пак може ли да се смята всичко това за безспорно доказателство за наличие в хората или животните на такова удивително „шесто чувство”, като телепатията? Скептиците посочват свои – и доста солидни – аргументи по този въпрос.
„За” и „против”
Действително, противниците на телепатията разполагат с немалко съображения. Да започнем със самия Волф Месинг, чийто феномен още в годините на неговите популярни представления побързали да обяснят в най-добрите традиции на материализма. И до днес това обяснение остава популярно и се свежда до това, че всяка мисъл предава на целия организъм физически импулс и се отразява на движенията на мускулите, неуловимо променящи своето напрежение. Месинг от тази гледна точка би трябвало да е притежавал способностите на своеобразен свръхчувствителен анализатор: държейки човек за ръка и усещайки тези микроскопични движения, той постоянно анализирал тяхното направление, честота и множество други данни и по този начин стъпка по стъпка изпълнявал правилно поставената му задача.
Що се отнася до многобройните експерименти с опити за предаване на мисли на разстояние, то в тях скептиците поставят под съмнение почти всичко, започвайки от тяхната научна чистота и свършвайки с моралната чистота на самите експериментатори. Отделно внимание тук заслужават експериментите на Дуров с животни – преди няколко години в руската преса се появили статии, посветени на тяхното разобличаване. Твърдяло се, че се е намерил човек, който на шега успял да накара светилата на тогавашната съветска наука да повярват в телепатичните способности на кучетата. Този човек бил дресьор, който дълги години работил в цирка на Дуров. В хода на сеансите той незабележимо за хората подавал сигнали на кучетата, подчинявайки се на които – а съвсем не на мислените команди – те изпълнявали своите задачи.
Но това съвсем не обяснява всичко. Та нали Месинг невинаги държал индуктора за ръка, а личността на загадъчния дресьор-шегобиец предизвикала немалко недоверчиви въпроси. Трудно е да си представим, че един-единствен човек е намерил време, желание, а главното – възможност да повлияе на хода на десет хиляди опита. В същото време в последните години науката отново започнала да проявява повишен интерес към телепатията, и някои учени, изглежда, вече плътно са се доближили до разбирането на природата на този феномен. А за това им помогнал съвсем обикновения сън.
Телепати насън и наяве
В своята книга „Сънища, хипноза и мозъчна дейност” световният авторитет в областта на психологията професор В. Ротенберг разказал за серия от опити, проведени от учени в различни страни независимо едни от други. Свързало ги едно: изпитваният по един или друг начин бил въвеждан в състояние, когато в него доминирало дясното (образно) полукълбо, а не лявото (логическо), което обикновено доминира в бодърстващите хора.
За постигане на такъв ефект в един експеримент участникът просто заспивал, а във втория – неговото ляво полукълбо било затрупвано с безсмислена информация, за да бъде сякаш блокирано. След това от разстояние се опитвали да му внушат думи или образи, и това се увенчавало с успех. При спящия участник в експеримента тези телепатично предавани образи идвали на сън, а бодърстващия човек с активно дясно полукълбо просто ги рисувал на хартия.
По думите на професор Ротенберг това може да обясни много неща. Та нали ако ролята на телепатичния приемник действително се изпълнява от дясното, образно, полукълбо, тогава става ясно, защо в обичайния живот ние не чуваме чуждите мисли. През деня дясното полукълбо се намира в потиснато състояние, и да се уловят слабите телепатични сигнали в потока от логична информация в лявото полукълбо – това е все едно, да се разгледа светлината на звездите, когато на небето свети слънцето. Но, вероятно, именно това успяват да направят телепатите, по някакъв начин потискайки сигналите на своето ляво полукълбо и усилвайки дясното.
С това може да се обяснят и многобройните примери за сънища, в които човек изведнъж вижда и усеща това, което се случва с негови близки на разстояние стотици километри. Та нали по време на сън активно работи именно дясното, образно полукълбо.
Силните емоции също активизират дясното полукълбо, благодарение на което влюбените, например, могат едновременно да стигнат до една и съща мисъл, една и съща фраза.
От тази гледна точка става понятно, защо случаите на спонтанно, битово предаване на мисли най-често стават с хора, притежаващи развито образно мислене, - с децата, мечтателите и фантазьорите, хората с творчески професии. Впрочем, тази теория напълно се съгласува и с усещанията на Волф Месинг, който нееднократно е заявявал, че най-лесната задача за телепата – това е предаването на образи, изображения. Образът или рисунката, по неговите думи, се възприема много по-лесно и бързо, отколкото конкретната дума...
Може би, тази догадка е първата стъпка по пътя към това, не само да се обясни феномена на телепатията, но и да се получи реална възможност да се развие в хората такава способност. Но хубаво е, преди да се обзаведем с такъв талант, да си спомним думите на Месинг: „Уви! В хората се раждат толкова мисли, които не бива да се чуват от другите и които обикновено не се изказват на глас... Приятно ли е да слушаш за себе си безцеремонни, груби, лукави мнения?”
Владимир ЙОНЕВ
