Императорската гъба се използва от 6000 години за лекуване на десетки заболявания
В източната народна медицина шийтаке е храна, активизираща кръвта. Колкото и просто да звучи това, тази гъба се прилага при забележителен набор от здравни проблеми - простуда, дребна шарка при децата, възпаление на бронхите, стомашни болки, главоболие, слабост, воднянка (натрупване на течност в тъканите), едра шарка и отравяне с гъби.
Към тези по-стари традиционни употреби се прибавят и съобщения от днешна Япония за нормализиране или съществено понижаване на високото кръвно налягане след консумиране на тази гъба в продължение на две-три седмици. В светлината на някои от най-новите изследвания за шийтаке и сърдечните болести подобни твърдения вече не са изненадващи. Посочва се също, че гъбата е от полза при такива разнородни проблеми като язви, подагра, ниско кръвно налягане, запек, късогледство, слабо зрение, алергии, хемороиди, пиорея (отделяне на гной), невралгия, лоша кожа и полова немощ.
Употребите на мицелния екстракт от шийтаке са много сходни с тези на плодното тяло. Например има препарати от мицела за баня за разкрасяване на кожата, както и такъв за дерматологични болести, който при клинични тестове се е оказал ефикасен за лечение на обрив и акне. Случаите от клинични и анекдотични източници в Япония са многобройни. Пациенти и лекари съобщават, че мицелният екстракт е ефикасен срещу язва на стомаха, цироза, хепатит В, чернодробна инфекция, диабет, левкемия, хипертония, ревматизъм, алергии (в това число и алергична астма) и автоимунни болести като пурпура, която се съпътства от сърбящ, червеникаво-пурпурен обрив.
Записано е, че в древни времена членовете на японския императорски двор са считали шийтаке за афродизиак и са защитавали местата, на които то се е отглеждало, като са ги пазели скрити и добре охранявани. Историята ни разказва също, че императорите на Китай са консумирали гъбата в големи количества, за да забавят настъпването на старостта. Днес шийтаке е между храните и билковите лекове, определени от китайските диетолози като богати на „борещи се с остаряването енергии“. Поради тази причина то наскоро бе посочено от Китайската академия на медицинските науки като обещаващ кандидат за изследвания, посветени на грижата за бързо разрастващия се сегмент от населението на страната на възраст 60 и повече години. До 2025 година тази възрастова група ще е достигнала около 208 млн. души.
В Китай по време на династията Мин (1368-1644 г.) шийтаке вече е признато за лечебна храна. В обширно интервю пред токийското списание Седжикай проф. Чийокичи Изука от университета „Цукуба“ цитира бележките на известен лекар от онази ера, наречен Горин или Ву Руй. През 1309 година той пише, че шийтаке подобрява ки (или чи, което означава духа или виталната енергия), лекува болестите, предизвикани от студ, и прониква в системата на кръвообращението. Според обяснението на Изука това по-точно значи, че шийтаке прави човека по-“жизнен“. Гъбата увеличава „виталната енергия“, което по сегашната терминология би означавало, че повишава издръжливостта или че „може да дарява хората със сила и енергия“.
Ву Руй конкретно посочва, че шийтаке е „добро за лечението на сърдечни проблеми... благотворно срещу [всички форми на] злокачественост, а също така и срещу змийска отрова, тении и всякакви видове [чревни] червеи.“ Близо седем века по-късно има силна фармакологична основа за употребата на тази гъба при сърдечни проблеми и злокачествени заболявания. Ву пише също, че шийтаке се бори с „Глада“ и спада към клас лечебни средства, които „разбиват“ кръвта. В тази връзка Изука добавя, че гъбата „прогонва лошата кръв или пречиства кръвта, която е леко киселинна; това ще рече, че прави кръвта алкална... подобрява кръвообращението... кара кръвта да тече до самия край на капилярите (най-малките кръвоносни съдове“. Ву отбелязва също, че тя е ефикасна за предотвратяването и лечението на това, което днес ни е известно като мозъчен кръвоизлив.
Въпреки че лекарите от династията Мин говорят, че шийтаке „лекува студ“, всъщност става въпрос за пациенти с ревматизъм. Макар че концепцията на традиционната китайска медицина за свързано със студ състояние се отнася до мигрени, инсулти, артрит, обикновена настинка и епилепсия, Изука бърза да обясни, че в древен Китай под артрит се е разбирало това, което днес наричаме хроничен ставен ревматизъм. Специалисти коментират, че е много вероятно да става въпрос за синдрома фибромиалгия, т.нар. по-малък братовчед на синдрома на хроничната умора (СХУ). Шийтаке вече играе важна роля при лечението на последния, а много от пациентите с него страдат и от двата синдрома. За това ще стане дума по-нататък.
Гъбата и грипът
Както все повече изследвания сочат, много от приложенията й в народната медицина в действителност имат научна основа, която в някои случаи е много силна. Един пример е простудата.
Според покойния Кисаку Мори, бивш директор на Японския институт за изследвания върху гъбите, шийтаке се е смятало за лек срещу простуда преди 600 години. Но едва през 60-те години на ХХ в. изследователите са започнали да си задават въпроса защо.
Още през 1966 година Кенет Кохран и негови колеги от Мичиганския университет в Ан Арбър откриха, че шийтаке може да предложи много съществено ниво на защита срещу грипа от тип А. Това са тези грипни вируси, които пораждат сериозни епидемии и могат дори да доведат до пандемия, разпространявайки се от континент на континент. При инжектиране на „суров“ екстракт от гъбата средният брой на белодробните лезии при мишки след инфектиране с грип намалял с 46%. За сравнение клинично доказаното противогрипно лекарство амантадин хидрохлорид постигнало намаляване с 40%.
По-късни доказателства показаха, че противогрипното действие би могло да се дължи отчасти на спорите на шийтаке. Приготвени във вид на воден екстракт, те се оказали по-активни от самата гъба. Освен в пънчето и гуглата, миниатюрните спори в по-малки количества се наблюдавали и в мицела, дори и след топлинна обработка при 33оС. Това изследване навлязло още по-дълбоко, когато активната част на спорите била изолирана и се установило, че те съдържат „подобни на вирус частици“, сходни по структура с вируса на грипа. Откритието, че въпросните частици били подтикнали тялото да произвежда интерферон (мощен протеин, компонент на имунната система, който възпрепятства възпроизводството на вирусите) и то в количества, достатъчни за предпазване от грипа, дало повод за далеч по-интензивни изследвания. Когато били използвани екстракти от подобните на вируси частици, състоящи се от двойно-спирална РНК, били открити и антитуморни ефекти. Действието било по-силно от това на интерферон-индуциращо лекарство, днес известно като Ampligen (полирибонуклеотид), но от спорите така и не бил разработен медикамент, може би защото количеството на интерферона, чието производство стимулирал Ampligen, било четири пъти по-голямо в сравнение с РНК на гъбата.
В университета „Тохоку“ в Япония екип, ръководен от д-р Фуджио Сузуки, проведе по-мащабни експерименти с РНК от шийтаке против грип от тип А в началото на 70-те години. Тези учени откриха, че ако на мишки се даде само една доза РНК (8 мг/кг телесно тегло) един час преди инфектирането с грип през носа, 60% оцеляват. Със същата доза от противогрипния медикамент амантадин, даден три часа плюс един час преди инфектирането с грип, след което един час и три часа след инфектирането, плюс ежедневна доза в продължение на четири дни, оцелявали едва 18% от мишките.
Друго изследване, проведено от Ясухиро Ямамура и Кенет Кохран, открива ново вещество в шийтаке, притежаващо „изразена и избирателна активност срещу ортомиксовирусите“. Това са вируси, които предизвикват симптоми в мукозната мембрана. Новата субстанция, наречена Ac2P, беше водноразтворим полизахарид - комплексна захар, съставена от множество прости захарни молекули, и тя постигаше 60-процентно потискане на грипа. Макар че механизмът й на действие остана неизвестен, изследователите заключиха, че Ac2P може да е важен допринасящ фактор за високата степен на активност на шийтаке срещу грипа.
Кисаку Мори, световно реномиран експерт по тази гъба, е толкова убеден в ефикасността й при настинки, че подканва хората да я ядат заради „ползите, които предлага за лечението на простуди“ - терапевтичен ефект, който според думите му е доказан от „многобройни съобщения“. Естествено, с онези струващи милиони долари клинични изследвания за потвърждаване със сигурност не се наема никой, както е и със стотици други неподлежащи на патентоване природни продукти.
Диабет и чернодробни заболявания
В публикациите си за здравословните ползи от шийтаке Кисаку Мори включва и няколко други употреби в народната медицина, пренебрегнати от научните изследвания. Доскоро те оставаха загадка. Експертът отбелязва, че „бульон“ от пънчетата на гъбата се е използвал като „лек“ за чернодробни болести и диабет от древните китайци, както и че той се е употребявал често като добавка към техните билкови лекарства „за увеличаване на ефикасността им“. Прилагането на шийтаке за лечение на черния дроб определено е нещо повече от фолклор. То ускорява преработването на холестерола в този орган и е демонстрирало „много съществен“ защитен ефект върху плъхове, които са били изложени на увреждащ дроба химикал (ацетаминофен). Екстракт от мицела е активен срещу рака на черния дроб и образуването му вследствие въздействието на канцероген. Той предпазва клетките на този орган от увреждания, причинени от автоимунна реакция, и при едно изследване показа, че е много успешен за клинична употреба срещу хроничен хепатит В - всички пациенти били излекувани.
Що се отнася до диабета, шийтаке заслужава един по-внимателен поглед, като имаме предвид, че все повече изследвания напоследък говорят за имунологична или вирусна основа на това заболяване. В Япония вече бе обърнато известно внимание на употребата му в тази област.
В Училището по медицина при университета „Тохоку“ в Сендай бе установено, че т.нар. лентинан - полизахарид от плодното тяло на шийтаке, ефикасно потиска развитието на инсулинозависимия захарен диабет при мишки. Другият тип диабет, известен като неинсулинозависим или диабет от втори тип, се характеризира с прекомерно високи нива на кръвната захар вследствие от недостатъчна обмяна на гликогена, често поради наличие на затлъстяване. При него мицелният екстракт демонстрира активност. Когато плъхове със заболяването били хранени с екстракта в дози, еквивалентни на 1,6 до 3,2 г дневно при хората, производството на инсулин се повишавало (а нивата на холестерола намалявали). Последното наблюдение има по-голяма важност, отколкото повечето хора биха предположили. При диабета от втори тип, който е най-разпространеният, половината от пациентите са изложени на силен риск от сърдечни заболявания, което се дължи отчасти на ненормално високите нива на лошия холестерол. Като следствие тези пациенти са склонни към атеросклероза - мъж с диабет на 40 години има сърцето на 60-годишен. Не е изненадващо, че диабетиците са два пъти по-застрашени да починат от сърдечносъдови болести в сравнение с населението като цяло.
Големият въпрос е дали мицелният екстракт ще има същия ефект и при хората. Макар че липсват клинични изпитания, един доброволец с рецидивиращ диабет от втори тип го изпробвал (по 1 г дневно) и установил, че отделянето на захар в урината и нивата на кръвната захар се нормализирали. Доближаването на равнищата на кръвната захар до нормалните посредством диета и медикаменти намалява усложненията на диабета средно с 60%.
Безопасност
Милиони хора се наслаждават на шийтаке ежедневно без ни най-малки оплаквания. Но както при почти всяка храна, при някои хора са възможни алергични реакции.
От 40 пациенти с хроничен хепатит В, които били лекувани с големи дози мицелен екстракт (6 г дневно), само един се оплакал от каквито и да е странични ефекти - в случая подуване на корема и по-редки изпражнения. Но симптомите били толкова леки, че не се наложила промяна на терапията. Някои хора, работещи с гъби, които вдишват спорите без защитни маски срещу прах, както и такива, докосващи плодното тяло или мицела, са получавали алергични реакции, но това са изключения.
За употреба на плодното тяло за поддържане на здравето се препоръчва да се консумират дневно по 3-4 г шийтаке. Двойно по-голяма доза се прилага за лечение на заболявания, като за тази цел се предпочитат чаят и екстрактът. Екстрактите са не само по-удобни, отколкото да готвите гъбата, но и някои са концентрирани, така че да предлагат 10 пъти по-голямо количество от онова, което ви осигурява гъбата на прах. (Бел. ред. В магазините „Лечител“ ще намерите френския продукт Шийтаке, който включва 50 мг екстракт и 200 мг прах от самата гъба в една капсула.)
Шийтаке и холестеролът
Днес Япония има сериозен общ здравен проблем със Северна Америка и Европа, който вероятно произтича от възприемането на по-западен тип хранене. Както лечението, така и профилактиката на втвърдяването на артериите се нареждат между най-значимите проблеми, очертани от японските здравни власти. Действително около половината от смъртните случаи в Япония при хората на старческа и средна възраст се дължат на някаква форма на „втвърдяване на кръвоносните съдове“.
Атеросклерозата се развива, когато притокът на кръв в артериите бъде блокиран от холестеролни плаки, наречени атероми. Повечето специалисти по сърдечните болести вярват, че можем да увеличим шансовете си за оцеляване, като по някакъв начин намалим стреса в ежедневието си и прекомерното ниво на мазнините в кръвта си.
Как може да помогне шийтаке? То потиска слепването или струпването на тромбоцитите. Като им пречи да образуват тромби, които могат да причинят сърдечни удари, гъбата изпълнява ролята на кръвен тоник за сърцето.
Слепването на тромбоцитите
Откритието, че гъбите съдържат съществени количества потискащи слепването вещества, накара д-р И. Хокама от Хавайския университет в Маноа да проучи въпроса по-отблизо. През 1981 година той отчасти идентифицира тези вещества като производни на нуклеиновата киселина и откри много високи нива (25,5%) във воден екстракт от шийтаке.
Въпросът за слепената кръв се появи на Запад скоро след Втората световна война. В Чикагския университет д-р Мелвин Найсли я нарече „циркулираща маса от слепени клетки“ или „кишава кръв“.
Ако трябва да назовем някои от по-познатите болести, те открили, че това променяло кръвта при пациенти с малария, температура, ревматична треска (остра), ревматоиден артрит, тромботична пурпура, хистерия, остър алкохолизъм, травматичен шок, дребна и едра шарка, коклюш, тифоидна треска, дифтерия, сифилис, хронична лимфна левкемия, миелоидна левкемия, рак (на панкреаса, хранопровода и дебелото черво), варикозни вени, множествена склероза, сърповидно-клетъчна анемия, пневмония, белодробни абсцеси, обикновена настинка, бронхит, нефрит, злокачествена хипертония, атеросклеротична болест на сърцето и перикардит - възпаление на торбичката около сърцето.
Може би не е просто съвпадение, че близо половината от тези заболявания се откриват между употребите на шийтаке в народната медицина или че в последната гъбата конкретно се е считала за храна, използвана за активизиране на „системата на кръвообращението“ и за предотвратяване или дори лечение на „мозъчен кръвоизлив“.
Скорошни изследвания демонстрираха, че нивата на слепената или силно вискозната (лепкавата) кръв са по-високи при хората с хипертония, които имат и увеличено сърце (уголемяване на лявата камера), отколкото при тези само с хипертония. Понеже пациентите с увеличена лява камера са с много по-голям риск да починат от сърдечен удар, намаляването на вискозитета на кръвта им би могло да е не скъпа превантивна мярка. Но не затаявайте дъх. Най-малко от 1957 година специалистите са забелязали, че пациентите с коронарна артериална болест имат слепени червени кръвни клетки и понижен приток на кръв, особено след консумация на храна с високо съдържание на мазнини. През 1988 швейцарски учени съобщиха за наличието на чувствителни към холестерола тромбоцити при пациентите с високо кръвно налягане, сравнено с хората без хипертония. При хипертониците липопротеините с ниска плътност (лошият холестерол) предизвиквали слепване на тромбоцитите успоредно с повишаване на кръвното налягане.
Очевидно за някои хора холестеролът играе съществена роля за образуване на тези лепкави маси. Но след около 30-годишна възраст стените на кръвоносните съдове вече не се отпускат толкова и това води до слепване на тромбоцитите. С намаляване способността за отпускане на съдовете притокът на кръв отслабва и изхвърлянето на лепкавите маси се възпрепятства. Нещо по-лошо, тези слепвания имат още по-голям шанс да залепнат за стените на артериите ни, когато сме под стрес и когато диетата ни е богата на холестерол.
Артериалните рискови фактори като високо кръвно налягане, високи нива на мазнините в кръвта (хиперлипидемия) и диабет се свързват с импотентност. При присъствие на два или повече от тях може да се предполага наличие на атеросклеротични плаки в артериите на пениса. В Западната медицина на такива пациенти се препоръчва терапия, която по принцип се предписва при по-сериозно втвърдяване на артериите (атеросклероза). Това, че шийтаке е било „високо ценено“ като афродизиак от древните хора и притежава определена антиатеросклеротична активност, не е останало незабелязано. Ако съществува някаква основа за сексуално-възстановителните функции на гъбата, това действие изглежда като най-вероятната причина. Според някои изследователи за предполагаемите удължаващи живота и афродизиачни свойства на шийтаке може да са отговорни нивата на цинка в плодното тяло, но те могат да варират значително.
Превод от английски Елица ТАНЧЕВА
