Щом само фармацевтиката станала голям бизнес, тя започнала силно да се променя. В първия етап от нейното развитие фармацевтите измисляли лекарства срещу болестите, във втория етап те започнали да измислят болести за новите лекарства. В третия етап, който е настъпил днес, те вече измислят лекарства за здрави хора.
С първия етап всичко е ясно - това е периодът на първоначално натрупване на капитал и опит. Когато срещу основните масови болести били създадени лекарства, а методите за тяхната продажба били отработени, фармацевтичният капитал започнал да търси нови сфери на приложение за своята продукция и нови насоки в бизнеса.
Как прозак завладял света
Една класическа илюстрация на това е свързана с депресията и препарата прозак. Това лекарство се оказало малко ефективно срещу истинската депресия - достатъчно сериозно психическо заболяване, трудно подаващо се на лечение, и съпровождано от опити за самоубийство. Но лекарството вече съществувало и на фармацевтичните бизнесмени хич не им се искало да го изпращат в архивите.
Намерили се умни, креативни мозъци, които разработили цяла стратегия за втория живот на този препарат. За щастие, той помагал при умерени и леки депресивни състояния, които изобщо не били смятани за болести. Съгласете се, почти при всеки човек от време на време се срещат такива състояния - напролет, през зимата, след стрес, при кризата на средната възраст и т.н. А доколкото такива хора не са милиони, а милиарди, това е много лакома целева група за всеки бизнес. Оставало само да се преименуват тези депресивни състояния на здравите хора в пълноценна и официална диагноза депресия. Предвкусващите огромни печалби експерти във фармацевтичния маркетинг бързо се справили с тази задача. Диагностичните критерии за поставяне на диагноза депресия били разширени, и болни се оказали практически всички, които понякога изпадат в потиснато настроение.
Била решена и още една важна задача. Разбираемо е, че такива хора никога не биха отишли при психиатър, а продажбата на прозак без рецепта е забранено. Поради това, тази леки депресии се озовали в кабинетите и джобовете на общопрактикуващите лекари. Лекарите започнали да препоръчват препарата наляво и надясно, само и само депресираните пациенти да не ги натоварват със своите проблеми и мними оплаквания.
Подобна схема впоследствие била отработвана нееднократно. И според редица експерти една от най-новите мними болести представлява синдромът на хиперактивност и дефицит на внимание.
Живеем в интересно време
А сега за най-интересното и съвременно - за третия етап. Колкото и да боледува човечеството, здравите винаги са повече, отколкото са болните. Най-големият фармацевтичен мираж е свързан именно с това - клиенти на аптеките да стане точно това болшинство от населението на планетата. На здравите хора трябва да им се даде нещо такова, което ще ги направи още по-здрави, по-умни, по-добри. По принцип първият опит да се създадат такива лекарства бил напълно успешен - това били синтетичните витамини. Но днес това вече е изиграна карта, Биг Фарма вече я е използвала в играта. Сега е ясно, че не може да се очаква нещо велико от синтетичните поливитамини, а негативите от тяхната употреба се трупат твърде бързо. Но идеята за „лекарства за всички” е жива и актуална.
Както и в случая с прозака, главните усилия на фармацевтите днес са насочени към мозъка. И по същество в арсенала на фармацевтичните компании вече има лекарства, ефектът от които върху мозъка си може да почувства всеки. Например препаратите за лечение на синдрома на хиперактивност и дефицит на внимание позволяват да се концентрира вниманието, лекарството срещу нарколепсия (патологична сънливост) помага да се спи по-малко и да се запази ясен ум. А някои препарати против болестта на Алцхаймер влияят едновременно на няколко функции на мозъка, подобрявайки паметта, концентрацията на внимание и способността за обучение. Съгласете се, студентите с удоволствие биха започнали да гълтат такива таблетки преди изпити, счетоводителят - преди годишен финансов отчет, а всички останали - при всякакви трудности. И това вече не е фантазия, а реалност. За тези препарати дори е измислено красиво название - рекреационни лекарства. Защо се наричат така? Английската дума recreation означава възстановяване на силите, освежаване, развлечение, отдих. Всичко това подхожда за описание на подобни препарати. И употребата на такива лекарства, благодарение на интернет и другите медии расте, но все едно остава маргинална. Например преди две години на сайта на известното и влиятелно списание "Нейчър" било проведено допитване за приема на подобни лекарства. От 1400 доброволци, отговорили на въпросите, всеки пети признал, че ги е приемал за подобряване работата на мозъка.
Фармацевтичната легализация
Проблемът е в това, че употребата на лекарства за рекреационни цели засега е незаконна. Та нали в инструкциите към тези средства няма официални показания, препоръчващи ги за употреба от студенти и други хора в ситуациите, когато от тях се изисква лекота и бързина на мисленето. Те са предназначени за лечение на хора, които имат такива проблеми, но не и за здрави.
Специалистите отбелязват, че са обезпокоени от подобно нелегално „лечение”, защото не е известно как подобни лекарства влияят на здравите хора. Ето защо те настояват препаратите да се изпитват не само върху болни, но и върху здрави хора, които искат да разширят границите на своето мислене. По същество тези специалисти, независимо от декларираната предпазливост и загриженост, играят ролята на фармацевтични лобисти. Техните изследвания са първи стъпки към легализацията на лекарствата за здрави.
Има и официално лоби, което просто настоява да се узакони това приложение на подобни препарати. Най-известният такъв лобист е сър Дейвид Кинг - научен съветник на английското правителство. Между другото той е специалист не само по рекреационните лекарства, но и по глобалното затопляне, трансгенните продукти, стволовите клетки, биогоривата и други остри научно-политически-финансови проблеми. Ето какво казва той за фармакологията за здрави хора: „Намираме се пред прага на събития, които може да ни пренесат в такъв свят, в който ние бихме могли да приемем лекарство, за да се обучаваме по-добре, по-бързо да мислим, да се отпускаме, по-ефективно да спим или дори още по-деликатно да изменяме нашето настроение, за да се чувстваме в унисон в компанията от приятели.” Тези думи сър Кинг произнесъл, не като се връщал от дискотека, където глътнал шепа хапчета екстази, а на заседание на правителството.
Можем да бъдем сигурни: фармацевтичните компании ще постигнат своето и рекреационните психотропни лекарства за здрави след време ще се продават без рецепта не само в аптеките, но и в магазините. Твърде голяма е печалбата, която може да се получи от такива средства. Трябва само малко да се изчака. Колко? Доклад, подготвен от научния отдел на английското Министерство на търговията и промишлеността, наречен „Лекарства на бъдещето 2025?”, отделя най-голямо място на рекреационните лекарства, значи трябва да се предполага, че тези срокове са реални. Във всеки случай Академията на медицинските науки на Великобритания, поддържаща този доклад, ги смята за напълно реални.
Владимир ЙОНЕВ
