Счита се, че благодарение на бенедиктинските монаси през IX век чубрицата се разпространява из цяла Европа, а впоследствие и из целия свят. Предвид на това, че чубрицата била много по-евтина и достъпна от екзотичните подправки – джинджифил, черен пипер, кимион, карамфил, бахар и др., тя бързо получила широко разпространение в кулинарната практика на всички страни. И в наши дни тя е една от най-широко използваните в кулинарията подправка.

Според редица изследователи латинското наименование на чубрицата – Satureja, произлиза от старогръцката дума Σάτυρος (на латински Satur, Saturus), т.е. свързано е със сатирите – митични същества с рога и копита, известни със сексуалната си ненаситност и необузданост, които били поклонници на хедонизма – етична школа, според която висши цели на човешкия живот са единствено удоволствията и плътските наслади. Бидейки постоянни спътници на бог Бакхус (Дионис), те водили невероятно разгулен и разюздан начин на живот, изпълнен с похот, преследване на нимфите и участие във вакханалиите – оргиите в чест на бога на виното и веселието. Своята

невероятна сексуална мощ сатирите добивали от чубрицата,

която растяла в изобилие в ливадите, които те обитавали. Счита се, че отличителните черти на Сатаната – рогата, копитата, косматите крака и опашката, са „заимствани“ именно от сатирите. Репутацията на чубрицата като мощен афродизиак се потвърждава още в I век преди н.е. от древноримския поет Публий Овидий Назон в неговата втора книга „Изкуството на любовта“, в която казва: „Чубрицата яростно разпалва огньовете на любовта, името й идва от сатирите, чиято страст към любовни подвизи е всеизвестна.” Апропо, представата за действието на чубрицата като афродизиак достига и до Средновековието. В продължение на много години тя е била заклеймявана от църквата като дяволска билка и консумацията й се считала за сериозен грях.

През XI век автор с псевдонима Масер Флоридус публикува забележително произведение – De viribus herbarum (За силата на растенията), посветено на

полезното действие на 77 лечебни растения,

между които важно място заема чубрицата. Авторът я описва като възхитително средство, което действа като диуретик, антиалергетик, еменагог (стимулира притока на кръв в областта на таза и матката), афродизиак, против диария и т.н. Около век по-късно знаменитата абатиса Хилдегард фон Бинген описва други свойства на чубрицата – тонизиращи, спазмолитични, антиревматични и подпомагащи храносмилателния тракт.

В наши дни репутацията на чубрицата като афродизиак беше потвърдена еднозначно чрез анализ на нейния химичен състав. С помощта на съвременни аналитични методи беше установено, че това нейно деликатно действие се дължи на един рядък флавоноид – ериодиктиол, който подобрява кръвообращението и има силно вазодилатационно (съдоразширяващо) действие. Според известния френски фитолог Морис Месеге действието на маслото на чубрицата е аналогично на това на знаменитите корени жен-шен. Само няколко капки от това уникално масло, нанесени по протежение на гръбначния стълб, водят до истинска еротична фиеста с невидимото участие на ненаситните сатири.

Най-вероятно прародина на чубрицата са

земите на Средиземноморието и Близкият Изток

Тя принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae), включващо 200 рода и около 3500 вида, между които мента, мащерка, маточина, риган, лавандула, розмарин, дяволска уста, подъбиче и др. Известни са около 30 вида чубрица, но най-ароматни и най-полезни са два вида – градинската чубрица (Satureja hortensis) и балканската чубрица (Satureja montana). За медицински цели се използва главно Satureja douglasii.

Градинската чубрица е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове, което достига до 50 см височина. В 100 г изсушени листа на градинската чубрица се съдържат 48 г въглехидрати, 6,7 г протеини, 5,9 г липиди, 20,8 г фибри, 9,6 г минерални вещества, стероли, каротеноиди, флавоноиди, фитонциди, полифеноли, розмаринова киселина, етерично масло (до 3%), витамини (А, В₁, В₃, В₆, С), минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен и др.).

Чубрицата се характеризира със

силен антиоксидантен ефект,

който в значителна степен се дължи на високото съдържание на розмаринова киселина, представляваща димер на кафеената киселина. Тя е открита през втората половина на миналия век от италианските химици М. Скарпати и Г. Ориенте. В последвалите години са открити множество нейни забележителни свойства – антибактериални, антивирусни, противовъзпалителни и т.н. На розмариновата киселина се възлагат сериозни надежди като ефективно нестероидно противовъзпалително средство срещу ревматизъм, артрит, тромбофлебит и подагра. Показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), указващ антиоксидантния капацитет на даден продукт, при чубрицата е особено висок – 9465 µmol TE/100 g.

Етеричното масло

на чубрицата има аромат, подобен на този на мащерката. То е съставено от карвакрол (до 42%), n-цимол (до 20%), борнеол, както и от редица терпенови въглеводороди. Карвакролът е фенолен монотерпеноид с широк спектър от благотворни въздействия – антиоксидантно, антибактериално, антифунгицидно (противогъбично), антиканцерогенно и др. Окисляването на „лошия“ (LDL) холестерол е свързано с натрупването му по стените на артериите под формата на холестеролни плаки.  Установено е, че карвакролът активно противодейства на този процес, оказвайки силен антисклеротичен ефект. Неотдавнашни изследвания на английски учени доказаха, че той проявява висока ефективност срещу хранителни патогени като Escherichia coli, Salmonella, Bacillus cereus, както и срещу особено опасния златен стафилокок (Staphylococcus aureus). Неговата ефективност се оказала по-висока от тази на осемнадесет широко използвани антибактериални средства. Антибактериалните свойства на чубрицата са познати от векове и се използват от много народи по света – за мариноване, сушене, осоляване на риба и месо. Благодарение на тези си свойства тя е

ефикасно средство срещу проблеми, свързани с функционирането на храносмилателния тракт –

диария, метиоризъм, спазми на стомаха и червата и т.н. Чубрицата е незаменима подправка при бобените варива (фасул, леща, грах), минимизирайки техния нелицеприятен страничен ефект – интензивното газообразуване.

Показателят PRAL (Potentiel Renal Acid Load), отчитащ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, при чубрицата има фантастичната стойност -51,1 mEq, т.е. тя е силноалкализиращ продукт. Известно е, че окиселяващите храни водят към ацидоза, която отключва множество патологии в човешкия организъм. Чубрицата е изпитано народно средство за подобряване на храносмилането и повишаване на апетита. При използването на чубрицата като подправка следва да се знае, че нейното продължително варене придава на храната горчив привкус. Ето защо е препоръчително (най-добре под формата на стрък) да се добави няколко минути преди завършването на термичната кулинарна обработка.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ