В развитите страни децата в семействата стават все по-малко. Пазарът на детски стоки расте. Разходите за образование се увеличават. От всичко това следва, че и психологическото състояние на детето би трябвало да се подобрява. Но в действителност става точно обратното.
Психични разстройства при децата били описвани още в зората на психоанализата
– един от пациентите на Фройд бил само на пет години. Но съвременни изследвания показват: броят на децата с диагностирана депресия расте дори век по-късно.
Има десетки причини, водещи до по-висок риск от развитие на депресия в днешното подрастващо поколение: намалена подвижност, увеличение на времето, прекарвано във виртуални забавления, влошаване на социалните навици. Но главната причина са травмиращите преживявания. И не става дума само за домашното насилие.
До 1970 г. депресията в детска възраст не била разглеждана от психиатрите като пълноценно клинично явление. До голяма степен било свързано с невъзможността на детето да осъзнае и след това да обясни своите чувства.
Така се затруднява диагностиката на депресията от родителите и специалистите: като че ли с детето става „нещо”, но то казва, че му е скучно, въпреки че на практика изпитва тревога, тъга или апатия.
Травмиращият опит не е единственият фактор за развитие на депресия при децата. Генетиката също играе роля: наследствеността при депресията се измерва в диапазона от 31 до 42%. Но нито един човек не се ражда с депресия. За да се прояви тя, той трябва да преживее стрес, който да превключи невроните в „депресивен режим”, при това стресът трябва да бъде продължителен.
Освен това, съществува хипотеза, според която за развитие на депресия не е задължително детето само да преживее стрес – достатъчни са сътресенията, които изпитват родителите. Изследователят д-р Рейчъл Йехуда открила: посттравматичното стресово разстройство, което се развива често у хората, преживели войни и катастрофи, се наследява от техните потомци за сметка на модификация на гена FKBP5. Именно този ген контролира отговора на стреса. Това означава, че у децата и внуците на хората, преживели масово насилие, с по-голяма вероятност ще се развият тревожни разстройства, шизофрения и депресия.
Независимо от природата на депресията, прекарана в детството, тя, по израза на психиатъра Мария Ковач, която разработила един от най-използваните въпросници за диагностика на детската депресия, често „става входна врата за бъдеща психопатология”.
Проблемите с психичното здраве в детска възраст сериозно усложняват живота години по-късно. Например, изследване, което продължило 17 години и в което участвали над 1000 деца и подрастващи, показало, че при децата с психични заболявания години по-късно шест пъти по-често възникват проблеми със „здравето, законите, личните финанси или социалното функциониране”.
От началото на XXI в. броят на депресивните деца непрекъснато расте. В САЩ делът на тези, в които „някога била диагностирана тревога или депресия” сред децата на възраст 6-17 години, нараснал от 5,4% през 2003 г. до 8,4% през 2011-2012 г. Т. е. почти два пъти. Във Финландия делът на получилите диагнози до 15 години се увеличил с 53% сред момчетата и с 65% сред девойките.
Днес депресията сред възрастните е обрасла със собствена „инфраструктура”: съществуват групи за взаимопомощ, безплатни програми, клубове на „анонимните депресивни”, в някои страни работодателите са задължени да предоставят „приемливи условия на труд” на служителите, боледуващи от депресия. Но детската депресия се намира във вакуум: детето не може или няма на кого да обясни своите проблеми в училище.
На практика, всичко, което остава на детето, което се намира в депресивно състояние, са социалните мрежи и чатовете, където хора без образование и психологическа грамотност дават съвети как да се избегне тъжното настроение.
Друга опасна страна на детската депресия е увеличаването на употребата на антидепресивни препарати от деца. Във Великобритания за 7 години броят на децата до 18 години, получаващи антидепресанти, се удвоил. Същият показател в Австралия се увеличил с 60% за пет години. И то при положение, че терапевтите твърдят: медикаментозното лечение на детската депресия трябва да стои на последно място след когнитивно-поведенческата и другите видове терапии. При това не съществува нито един антидепресивен препарат с доказана за децата ефективност.
Някои антидепресанти имат странични ефекти при употреба от деца и подрастващи: тревога, панически атаки и повишен риск от суицидни мисли.
Детската депресия става, както и възрастния вариант на заболяването, не просто болест, но и социален проблем, в центъра на който се намира събирателният образ на тъжното дете. И шегата за бебето, което се оплаква от „следродилна депресия”, започва да изглежда все по-сериозна.
Иван ЙОРДАНОВ
