Изследователи от Раковия център „Фред Хътчинсън“ в САЩ откриха, че определен подтип микроб, който обикновено се открива в устата, може да се придвижи до червата и да расте в раковите тумори на дебелото и правото черво. Той стимулира и растежа на рака, и води до по-лоши изходи за пациентите след противоракова терапия.
Откритието може да помогне за подобряване на терапевтичните подходи и ранните методи за скрининг на рака на дебелото и правото черво, който е втората най-честа причина за смърт вследствие на рак при хората на зряла възраст в САЩ според Американското раково общество.
Изследвайки колоректални тумори от 200 пациенти, учените от „Фред Хътчинсън“ измерили нивата на Fusobacterium nucleatum – бактерия, за която е известно, че инфектира туморите. В около 50% от случаите те открили, че само определен подтип на тази бактерия бил в повишени количества в туморната тъкан в сравнение със здравата.
Изследователите открили този микроб в по-големи концентрации и във фекалните проби от пациентите с рак на дебелото и правото черво, отколкото в пробите от здрави хора.
„Ние редовно наблюдавахме, че пациентите с колоректални тумори, съдържащи Fusobacterium nucleatum, имат по-лоша преживяемост и прогноза в сравнение с тези без микроба – обяснява Сюзан Булман, изследовател на раковия микробиом и съавтор на изследването. – Сега откриваме, че определен подтип на този микроб е отговорен за растеж на тумора. Това предполага, че лечението и скринингът, насочени към тази подгрупа в рамките на микробиотата, биха помогнали на хората в по-висок риск от по-агресивен рак на дебелото и правото черво.“
При изследването Булман и колегите й искали да открият как микробът се придвижва от обичайното си местоположение в устата до отдалечено място в долната част на червата и как допринася за растеж на рака. Първо те открили изненада, която може да е важна за бъдещите лечения. Преобладаващата група Fusobacterium nucleatum в колоректалните ракови тумори, която досега се смяташе за един-единствен подвид, всъщност е съставена от две отделни родословия, известни като „клади“.
„Това откритие беше като да се натъкнеш на Розетския камък в областта на генетиката – отбелязва Кристофър Джонстън, молекулярен биолог и един от авторите на изследването. – Имаме бактериални щамове, които са толкова близки филогенетично, че ги смятахме за едно и също нещо, но сега виждаме огромна разлика в относителното им изобилие в туморите спрямо устната кухина.“
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Таня БОРИСЛАВОВА
