в-к Лечител
в-к Лечител
 

България е ендемичен регион за таласемия

Брой: 25, 20 юни 2024 - БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО
Д-р Камелия МИЛЧЕВА успешно се дипломира като магистър лекар към Медицински университет – София през 2009 г. През 2010 г. започва своята специализация по клинична хематология към Клиниката по Хематология на ВМА, с ръководител проф. Юл. Райнов. През 2014 г. придобива специалност Клинична хематология. От 2018 г. е част от екипа на Клиниката по Хематология на СБАЛХЗ, от 2020 г. е асистент към Отделение за трансплантация на стволови клетки към същата болница. От 2020 до момента работи и в Медицински център „Надежда“ към МБАЛ „Надежда.
Има многобройни участия в национални и международни форуми за следдипломна квалификация, конгреси и симпозиуми – курс по „Хемостаза и тромбофилия“ към University of Birmingham, курс по имуно-онкология към Harvard Medical School, специализация „Еферентна терапия“ в Медицински университет – Санкт Петербург, Русия, завършени програми за обучение на млади хематолози към Европейската асоциация по хематология – Мастър клас 2013-2014 г., Байт Сайз Мастър Клас „Тромбофилия“ 2015 г.
Член е на Български лекарски съюз, Европейско дружество по хематология, Европейско дружество за трансплантация на кръв и костен мозък. Професионалните й интереси са в областта на стволовоклетъчната трансплантация, хематологията на бременността, имунохематологията.

• Здравейте, д-р Милчева! Някои бебета се раждат с прекалено нисък брой червени кръвни клетки. Как се процедира в този случай?

– Анемията в неонаталния период е често срещан проблем. Симптомите и лабораторните изследвания могат да ни насочат към множество възможни диагнози, които изискват и различно поведение от страна на лекарите-неонатолози. Причините могат да бъдат от физиологична анемия на новороденото, през загуба на кръв по време на бременността и раждането или повишено разрушаване на еритроцити при Rh несъвместимост майка – плод до липса на производство на кръвни клетки в костния мозък. Повишен риск за анемия имат преждевременно родените бебета. Тя е пряко свързана с гестационната възраст и теглото при раждане. Според едно проучване 80% от кърмачетата с тегло под 1500 г и 95% от кърмачетата с тегло под 1000 г при раждането получават поне едно преливане на еритроцитен концентрат по време на престоя си в интензивното неонатологично отделение, а спонтанно нормализиране на хемоглобина настъпва в рамките на 3-6 месеца.

Известно е, че, когато бебе премине на твърда храна, то може да има проблем с желязото, защото желязото в твърдата храна не се абсорбира толкова лесно, колкото това в кърмата. Децата, преминаващи през скокове на растеж, се нуждаят също от повече желязо. Малчуганите с анемия могат да развият проблеми като забавено развитие на двигателните умения и проблеми с ученето. Какво препоръчвате?

– Въпреки че не съм педиатър, това, което бих препоръчала на родителите, е редовно проследяване на децата от личния лекар или педиатър, включително и извършването на профилактични кръвни изследвания. Ключът към доброто здраве е профилактиката. За да не се стига до лечение на анемията и други заболявания, е необходимо децата да имат изградени добри хранителни навици, балансирано меню, домашно приготвена храна. Да се хранят разнообразно и с богати на желязо храни – червено месо, риба, яйца, нахут, консумиране на зеленолистни в комбинация с месо, за да се усвои желязото от тях, при необходимост хранителни добавки.

Какви са причините за анемия? Кои хора са в рискова група и защо? Бременните, по-възрастните? Има ли генетичен фактор?

– Причините за анемия са многобройни. Най-често асоциираното състояние, свързано с анемия, е железният дефицит. В развитите страни недостигът на желязо се среща с най-висока честота при жени в детеродна възраст – по време на бременност, менометрорагии, неусвояване на желязото от храната. Възрастните също попадат в групата на рисковите пациенти. При тях дефицитът на желязо е последствие от заболявания на храносмилателната система, не редки са и случаите на кървене след продължителен прием на аспирин и/или антиациди. Приблизително 4-8% от жените в пременопауза имат дефицит на желязо. При мъжете и жените след менопауза дефицитът на желязо е необичаен при липса на кървене. Диетата, изключваща месо от храненията, също може да бъде причина за анемия при липсата на алтернативни източници в менюто.

Не трябва да забравяме и за дефицита на В12 и пернициозната анемия. Пернициозната анемия е най-честата причина за тежък дефицит на витамин B12 в световен мащаб и се дължи на автоимунно разрушаване на париеталните клетки и/или вътрешния фактор, участващ в свързването на витамина.

Трябва да споменем и групата на вторичните анемии. Това са състояния на понижен хемоглобин, еритроцити и хематокрит, като симптом на хронично заболяване или инфекция.

Наследствени анемии има. За щастие, те са редки. Значимо икономическо и социално въздействие върху общественото здраве имат две големи групи наследствени анемии – хемоглобинопатии (нарушения в структурата на хемоглобина) и дефицит на ензима на червените кръвни клетки глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа (G6PD). Хетерозиготните носители се оказват резистентни към маларийния плазмодий. Това им дава популационно предимство, запазва се и се предава генът в популацията, което увеличава и честотата на съответните наследствени анемии. Към хемоглобинопатиите принадлежи вродената анемия – таласемия, за която България е ендемичен регион. Скринигът за носителство на дефектен ген при родственици на пациенти с таласемия, както и възможностите на асистираната репродукция и селекцията на здрави ембриони, чувствително ограничават разпространението на това заболяване. То може да протече като асимптомно носителство, лека, интермедиерна или тежка – трансфузионно зависима форма.

Кои заболявания могат да провокират желязодефицитна анемия? Вярно ли е, че едно от тях е ракът?

– Анемията при онкологични заболявания е с комплексна генеза или по-просто казано – причините са повече от една. Най-често анемията, свързана с рака, се дължи на състоянието на хронично възпаление, което предизвика злокачествения процес. Това нарушава нормалния път на желязото към еритроцитите. Това състояние в медицинската практика се нарича „функционален железен дефицит“. В организма има достатъчно желязо, но то не достига до правилните клетки. Изследването на серумно желязо, желязо-свързващ капацитет, феритин, съотношение разтворим трансферинов рецептор/феритин, дават достатъчно информация на лекаря дали се касае за реален или функционален железен дефицит. Кръвотворенето в костния мозък, наречено еритропоеза, е намалено. Острото или хронично кървене, пряко свързано с разрастването и ангажирането на съседните тъкани от туморния процес и туморния разпад, също могат да бъдат причина за анемия при карцином. Анемията може да бъде както начален симптом на онкологично заболяване, така и страничен ефект от проведеното лечение – химиотерапия, лъчетерапия, големи оперативни интервенции в областта на гастроинтестиналния тракт.

Наистина ли анемията засяга в различна степен една трета от световното население и на какво според Вас се дължи това?

– Една трета от населението, но само в три конкретни групи. По данни на СЗО това са 40% от деца на възраст между 6-59 месеца, 37% от бременните и 30% от жените между 15-49-годишна възраст. Причините са много. Анемията е социално значимо заболяване. И ако при една бременност може да говорим да физиологична анемия на бременността, която много бързо се коригира месец след раждането, съществен проблем за световното здравеопазване остава недохранването на децата в развиващите се страни.

За какви симптоми трябва да бъдем бдителни? Може ли болен с анемия да не проявява симптоми изобщо?

– Най-честите оплаквания, които водят пациента при лекар, са отпадналост, затруднения в извършването на рутинните ежедневни дейности, сърцебиене, главоболие, бледност, проява на устни рагади, косопад, студени крайници. Симптомите на анемия при възрастни пациенти и хора със значими съпътстващи заболявания като исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ХОББ, могат да се изявят по-рано и с по-голяма тежест и значим физически дискомфорт. Младите пациенти и особено жените, които са адаптирани към периодичната месечна кръвозагуба на менструалния цикъл, толерират и могат да останат асимптомни при доста ниски стойности хемоглобина от порядъка на 90-100 г/л.

Ако анемията остане нелекувана, какви ще са последствията за организма?

– Последствията за организма са пряко свързани с възрастта и съпътстващите заболявания на пациента. От субективно усещане за дискомфорт до тежки усложнения като инфаркт, инсулт, дихателна недостатъчност, които наблюдаваме изключително рядко. Съвременната медицина разполага с необходимия ресурс за навременно диагностиране и адекватно лечение на анемията.

 

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА



Брой: 25, 20 юни 2024
 
 
Продукти
 
СЕЛЕКЮ (Seleq)
 
Витатабс холин
 
Магнезий Марине (Aquamin™Mg)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД