Инфекциите с C. difficile са водеща причина за смърт вследствие на гастроентерит в САЩ. Те предизвикват стомашно-чревни симптоми, обхващащи от диария и болка в корема до токсичен мегаколон (разширяване на дебелото черво), сепсис и смърт.

Въз основа на насоки за клиничната практика от 2018 година използването на орален ванкомицин се е увеличило с 54% през последните 6 години, но делът на клинично излекуваните се е понижил от близо 100% в началото на ХХI век на около 70% при съвременните клинични изпитвания.

„Въпреки зачестяването на данните, показващи намалена ефективност на ванкомицина, има съществена липса на разбиране относно това, дали антимикробната резистентност на тези щамове може да засяга клиничния отговор на лечението с ванкомицин – отбелязва Ан Гонсалес-Луна от Катедрата по фармацевтична практика на колежа в доклада за изследването.  - В действителност преобладаващото схващане е, че антибиотичната резистентност на тези щамове е малко вероятно да засяга клиничните изходи, имайки предвид високите концентрации на ванкомицин в изпражненията.“

Но екипът стигнал до различно заключение, след като анализирал внимателно данните от мултицентрово проучване, което включвало хора на зряла възраст, лекувани с орален ванкомицин за инфекция с C. difficile през периода между 2016 и 2021 година.

„Открихме, че намалената уязвимост към ванкомицина при C. difficile беше свързана с по-слаб 30-дневен устойчив клиничен отговор и по-нисък 14-дневен първоначален процент на излекуване в изследваната група пациенти“, казва Гонсалес-Луна.

Откритието дава повод за тревога.

„Това е тревожно развитие в сферата на C. difficile, защото има само два препоръчвани антибиотика – посочва Кейвин Гари, професор по фармацевтична практика и транслационни изследвания. - Ако антимикробната резистентност се увеличи и към двата, това ще усложни справянето с инфекцията с C. difficile, връщайки ни към епохата преди антибиотиците.“

Превод от английски Борислава СТАНКОВА