Съединение от авокадото може да предложи път към по-добро лечение на левкемията, показа ново изследване на Гуелфския университет в Канада. То атакува ензим, за който учените за първи път откриха, че е жизненоважен за растежа на раковите клетки.
Публикувано наскоро в списание Blood, изследването се фокусирало върху острата миелоидна левкемия (ОМЛ), която е най-разрушителната форма на това заболяване. Повечето случаи засягат хора над 65-годишна възраст и под 10% от пациентите оцеляват пет години след диагностирането.
В левкемичните клетки има по-големи количества ензим, наречен VLCAD, играещ роля при метаболизма им, казва д-р Пол Спанюоло от Катедрата по хранителни науки на университета.
„Клетката разчита на този път за оцеляването си – посочва той, обяснявайки, че съединението е вероятен кандидат за лекарствена терапия. - За пръв път VLCAD беше идентифициран като мишена при който и да е вид рак.“
Екипът му проучил множество хранителни съединения в търсене на вещество, което би могло да потиска ензима. И се оказало, че най-доброто се съдържа в авокадото.
По-рано лабораторният екип изследвал авокатин В – мастна молекула, откривана единствено в авокадото, за евентуална употреба за предотвратяване на диабета и контролиране на затлъстяването. Сега учените с нетърпение очакват да впрегнат това съединение в помощ на пациентите с левкемия.
„VLCAD може да бъде добър маркер за идентифициране на пациенти, подходящи за този тип терапия, както и за измерване активността на лекарственото вещество – казва Спанюоло. - Това подготвя сцената за евентуално използване на тази молекула при клинични изпитвания върху хора.“
Днес около половината от пациентите на възраст над 65 години, диагностирани с ОМЛ, получават палиативни грижи. Други преминават през химиотерапия, но медикаментозните лечения са токсични и могат в крайна сметка да убият пациентите. Затова съществува стремеж към намирането на по-малко токсични лекарства, които могат да се борят с болестта.
Позовавайки се на по-ранни изследвания върху употребата на авокатин В при диабет, Спанюоло отбелязва: „Завършихме изпитване при хора с това като орално приемана добавка и успяхме да покажем, че значителни количества от него се понасят доста добре.“
Превод от английски
Таня БОРИСЛАВОВА
