Аносмията, т.е. пълната загуба на способността за усещане на миризми, е един от най-характерните симптоми на COVID-19. Но обонянието може да си направи с човека и други неприятни шеги. Паросмията е една от тях.

Паросмията е изкривено възприятие на миризмите. Например, около вас цъфтят рози, а вие подушвате миризма на изгоряла гума. Или околните се наслаждават на аромата на барбекю, а вие сте сигурни, че наблизо има мърша. Но се случва и обратното: хората с паросмия имат късмет, те са преследвани от приятни миризми дори в изоставена градска тоалетна.

Понякога паросмията е бъркана с друго състояние – фантосмия, т. е. обонятелни халюцинации. Но това са принципно различни неща. Ако при фантосмия мозъкът си измисля несъществуваща (фантомна) миризма, то при паросмия е налице изкривяване на реално съществуваща миризма. Мозъкът по някакви причини не може да обработи правилно информацията, която постъпва от обонятелните рецептори, уловили молекулите на миришещото вещество.

Обикновено паросмията е следствие от неотдавна прекарана тежка респираторна инфекция. Предполага се, че някои вируси или бактерии увреждат обонятелните неврони, които се намират вътре в носната лигавица.

Задачата на тези неврони е да разпознават молекулите на ароматните вещества и да съобщават за находката в мозъка. Но поради увреждания, предизвикани от вируси или бактерии, тези нервни клетки в началото могат напълно да откажат (така възниква аносмията), а после, възстановявайки се, започват да работят некоректно. В резултат, улавяйки нещо миришещо, обонятелните неврони съобщават в мозъка за съвършено друга миризма.

Паросмията в такъв случай е добър сигнал: тя свидетелства, че организмът се възстановява след болестта.

Впрочем, паросмията има и други, неинфекциозни причини.

Черепно-мозъчни травми

При травма могат да пострадат отделите в мозъка, които отговарят за разпознаване на миризмите. По-често това води до загуба на обонянието, но понякога човек се сблъсква с натрапчиви обонятелни изкривявания.

Пушене или вдишване на някои химически вещества

Някои химически вещества също могат да накарат обонятелните неврони да се „побъркат” и да започнат да изпращат в мозъка лъжлива информация за околните аромати. В такава роля могат да се изявят градският смог и отработените автомобилни газове.

Някои неврологични нарушения

Загубата или изкривяването на обонянието могат да бъдат ранни симптоми на „Алцхаймер“ и „Паркинсон“. А така също могат да говорят за други видове деменция и състояния, при които се наблюдава постепенно разрушаване на мозъчните клетки.

Странични ефекти от лечение на рак

Паросмия понякога предизвикват лъче- и химиотерапията.

Тумори

Доброкачествени и злокачествени тумори в носната кухина и обонятелните луковици, а така също в определена област на мозъчната кора са още една възможна причина за паросмия, макар и рядко срещана. Много по-често новообразуванията в тези области предизвикват фантосмия.

Сама по себе си, паросмията не е самостоятелно заболяване, а симптом на някакво нарушение в обработката и предаването на обонятелните сигнали.

Противните миризми, с които изведнъж се изпълва света, също не могат да навредят, но могат да нанесат косвена щета. Например, човек може да изгуби апетит. Ако привичните продукти изведнъж започнат да миришат на мърша, дори хапването на едно парченце може да се превърне в голям проблем. В резултат на изгубения апатит може да настъпи ненужно и нездравословно отслабване.

Заради обонятелните изкривявания човек рискува да не почувства миризмата на горене или газ и да реагира на опасността със закъснение.

Ето защо е желателно човек да се избави от паросмията колкото е възможно по-скоро.

В началото е нужна

консултация с терапевт или невропатолог

Важно е да се изяснят причините, поради които всичко наоколо е започнало да „вони”, и да се изключат най-опасните диагнози или да се започне лечение.

За съжаление, еднозначен и ефективен метод за избавяне от паросмията няма. Но лекарят е в състояние да предложи варианти на терапия, които, може би, ще сработят.

Например, ако паросмията е предизвикана от фактори на околната среда или начина на живот: вдишване на замърсен въздух, пушене, прием на лекарства – докторът ще подскаже, кой е най-добрият начин за избавяне от тези провокатори.

Паросмията, която е възникнала след респираторни инфекции, по принцип, минава сама в продължение на максимум 2-3 години. Така че, може би, е нужно само да се изчака. Но ако нищо не помага, лекарят може да препоръча използване на „щипка за нос”, за да не проникват миризливите молекули в носа и да не предизвикват неприятни усещания. Тя се използва само по време на пристъп на паросмия.

Необходимо е също да се избягват местата и ястията с ярко изразени миризми. Има данни, че паросмията се усилва при вдишване на аромат на печена храна, особено месо, а така също лук, чесън, яйца, кафе и шоколад. Ако изкривяването на миризмите пречи на нормалното хранене, специалистите препоръчват да се мине на храна с неутрален вкус и аромат: ориз, натурално кисело мляко, тостове, задушени зеленчуци, протеинови коктейли без овкусители.

Делян ВАСИЛЕВ