Най-честата форма на хипотиреоидизъм е първичният хипотиреоидизъм, диагностиран при 4,6% от хората. Основният му провокатор е автоимунният тиреоидит, при който тялото произвежда антитела, които разрушават щитовидната жлеза. Развитието на автоимунен тиреоидит се основава на генетична предразположеност и фактори на околната среда, включително предимно йоден дефицит.
Вторичният хипотиреоидизъм е много рядко явление, което възниква поради мозъчни тумори или след тяхното хирургично лечение.
Също така хипотиреоидизмът е разделен на субклиничен и явен. В първия случай се повишава нивото на тироид-стимулиращия хормон (TSH), който се произвежда в предния дял на хипофизната жлеза и взаимодейства с щитовидната жлеза според принципа на обратната връзка: при липса на хормони на щитовидната жлеза производството му се увеличава, а при излишък на хормони той намалява.
Хипотиреоидизмът нарушава работата на абсолютно всички системи на тялото. Основните промени се наблюдават на клетъчно ниво: клетките изпитват кислороден глад, синтезът на ензими в тях намалява и метаболизмът се нарушава.
Хипотиреоидизмът по време на бременност е особено опасен: дори субклиничната форма на заболяването увеличава риска от спонтанен аборт и преждевременно раждане.

Симптомите за недостатъчност на щитовидната жлеза
Основният проблем при диагностирането на хипотиреоидизъм е липсата на специфични симптоми. Най-честите му прояви включват ниска работоспособност, сънливост, суха кожа, косопад и подуване. Тези симптоми обаче често се срещат при други хронични заболявания. В допълнение, често пациентите имат преобладаващи симптоми от страна на сърдечно-съдовата, репродуктивната и други системи на тялото. В този случай е трудно да се идентифицира хипотиреоидизъм, тъй като той започва да прилича на напълно различни патологии – така наречените маски.

Болести на сърцето и кръвоносните съдове
Една от основните мишени на хипотиреоидизма е сърдечно-съдовата система. Тиреоидната недостатъчност намалява сърдечната честота, сърдечния дебит, нарушава функцията на миокарда. Високото ниво на тиреостимулиращия хормон е определящ фактор за коронарна артериална болест, сърдечна недостатъчност и мозъчно-съдов инцидент.
Ниското ниво на тиреоидни хормони провокира дистрофия на сърдечния мускул, при което той губи способността си да се съкращава нормално. Това се проявява чрез кардиалгия, усещане за прекъсване на работата на сърцето и недостиг на въздух. Диагностиката разкрива: брадикардия (сърдечна честота под 60 удара в минута); понижаване или повишаване на кръвното налягане. Още в субклиничната форма на хипотиреоидизъм може да се наблюдава диастолна дисфункция на сърцето, ранен и често срещан признак на артериална хипертония.
Всеки трети пациент с хипотиреоидизъм е диагностиран с перикарден излив – натрупване на течност във външната обвивка на сърцето.
Комбинацията от некомпенсиран хипотиреоидизъм с артериална хипертония провокира скокове на кръвното налягане, реагира слабо на антихипертензивни лекарства.

...