Две изследвания с участието на жени в постменопауза показали, че слабо подвижният начин на живот увеличава риска от сърдечна недостатъчност, а ходенето понижава вероятността от високо кръвно налягане.
За хората, прекарващи повече време у дома заради пандемията от COVID-19, новите изследвания дават стимул да не се седи твърде дълго пред екраните на компютрите или телевизорите.
В двете изследвания, проведени от Университета в Бъфало, щата Ню Йорк, изследователите установили, че жените в постменопауза, които ходили на разходки и прекарвали по-малко време седнали или легнали в часовете за бодърстване, имали по-нисък риск от хипертония и сърдечна недостатъчност.
„Ходенето и движението са прости занимания, които лесно могат да се интегрират в нашия ежедневен живот”, заявил Жан Вактавкси-Венде, декан на Школата по обществено здравеопазване и медицински професии при Университета в Бъфало.
В изследванията били използвани данни, събрани за няколко години от жени, участващи в Инициативата за охрана на женското здраве. В началото на изследването възрастта на участничките съставлявала 50-79 години.
Резултатите показали, че независимо от общото ниво на физическа активност, интензивното ходене и по-малко седащият начин на живот могат да бъдат от съществена полза за сърдечно-съдовата система.
„Прекарвайте по-малко време седнали и ходете повече за здраве на сърцето”, препоръчал един от авторите на изследванията, доктор Майкъл Ламонте.
В изследването на ефектите от ходенето и неговата връзка с хипертонията участвали 83 435 жени, които в началото нямали поставени диагнози хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето или инсулт. Всички те съобщили, че могат да пресекат един квартал без странична помощ.
В продължение на среден период на наблюдения от 11 години на 38 230 от участничките била поставена диагноза хипертония.
След корекция с отчитане на другите възможни фактори, включително различни видове физически упражнения, при участничките, които ходили най-много, вероятността от развитие на хипертония била с 11% по-ниска, отколкото при тези, които ходили най-малко.
У участничките, които ходили най-бързо, рискът от хипертония бил с 21% по-нисък, отколкото при тези, които ходили по-бавно.
Дори след коригиране на цифрите с отчитане на общото количество време, през което всяка участничка ходила, и изминатото разстояние, скоростта на ходене над 1 метър в секунда била свързана със значително понижение на риска от хипертония.
Резултатите от изследването предполагат, че бързото ходене оказва по-значително влияние на риска от хипертония, отколкото общото разстояние или продължителността на ходенето.
„С други думи, тръгвайте и се постарайте да го правите бързо”, препоръчал Конър Милър, който временно участвал в изследването, докато не започнал работа като епидемиолог в Онкологичния център Розуел Парк в Бъфало.
„Нашето изследване увеличава доказателствата за това, че не е задължително човек да бъде заклет бегач или велосипедист, за да получи полза за здравето от физическата активност”, допълнил той.
В изследването на малко подвижния начин на живот участвали 80 982 жени, които нямали сърдечна недостатъчност в началото на проучването и които можели да преминат минимум един квартал без странична помощ.
Участничките редовно попълвали анкети, включващи въпроси за това, колко време прекарвали те седнали или легнали в часовете за бодърстване.
За средния период на наблюдение от 9 години били регистрирани 1402 случая на хоспитализация поради сърдечна недостатъчност.
В своя анализ изследователите коригирали цифрите, за да отчетат широк спектър от други фактори, включително възрастта на участничките, расовата и етническа принадлежност, тютюнопушенето, употребата на алкохол и използването на заместваща хормонална терапия.
В сравнение с участничките, които съобщили, че седят не повече от 4,5 часа дневно, седенето в продължение на 4,6-8,5 часа на ден било свързано с повишаване на риска от сърдечна недостатъчност с 14%.
Седенето над 8,5 часа дневно било свързано с повишение на риска от сърдечна недостатъчност с 54%.
Дори сред жените с най-високо ниво на физическа активност с развлекателна цел, рискът от сърдечна недостатъчност се повишавал значително, ако те прекарвали повече от 9,5 часа на ден в седящо или легнало положение.
Изследователите подчертали, че рисковете от сърдечна недостатъчност, свързани с малко подвижния начин на живот, са съпоставими с рисковете от затлъстяването и диабета.
Други изследвания показали, че слабо подвижния начин на живот допринася за развитие на атеросклероза, което, на свой ред, увеличава риска от сърдечна недостатъчност.
Никола СТАМЕНОВ
