Разликата е съществена и е в обекта на ваксинирането. Ако при децата са рядкост хронични възпалителни процеси и те подлежат на активно лечение, контрол и излекуване, то при възрастните хора, особено над 55-годишна възраст, а дори и при доста по-млади хора, хроничните възпалителни процеси се срещат несравнимо по-често, като може и да не се подозира за съществуването им. Доказано е, че при възрастните с наднормено тегло, дори при пълно клинично здраве, в организма се отделят значимо повече провъзпалителни и възпалителни фактори от адипоцитите (мастните клетки). От клиничната практика се знае, че след 65-годишна възраст, с малки изключения, средно на всеки 5 години възниква по 1 хронично заболяване. За разлика от децата, в зряла възраст и при възрастните хора, особено в напреднала възраст над 70 г., е възможно да има привидно клинично здраве, но и да протичат едновременно не достатъчно манифестирани клинично някои болестни процеси, а постигнатото равновесие в хомеостазата да е крехко. Това равновесие би могло лесно да се наруши по някаква причина, свързана с екстремно натоварване на адаптивните механизми на организма, ако предварително организмът не е подготвен и профилактиран в подобни случаи.
Защо е толкова важна тази разлика при възрастовите групи, обект на ваксинацията?
Още през 80-те и 90-те години на ХХ век и началото на ХХI век са установени някои общи имунологични феномени, съпровождащи в различна степен всяко възпаление, като: 1. Имуноцитоадхеренция на тромбоцити върху лимфоцити, известни като тромбоцитни розетки или тромбоцитни таралежи. Те са установени при: алергични, автоимунни, злокачествени, инфекцииозни и др. заболявания.
2. Образуване на левкоцитно-тромбоцитни комплекси/конгломерати (ЛТК). Те съпровождат в различна степен всеки възпалителен процес, независимо от причината за възникването му, неговия характер и произход, и са съвременни свидетели с възможности за оценка на риска от тромбоемболизъм.
Цитираните клетъчно-медиирани имунологични феномени са пряко зависими от степента на възпалителен процес и протичат независимо от неговия характер. Тук могат да участват алергични процеси от бърз и забавен тип, автоимунни процеси и заболявания, злокачествени заболявания (солидни тумори и др), сърдечно-съдови заболявания, ревматологични заболявания, инфекциозни болести, травми, абнормени физически претоварвания, изгаряния, сепсис, диабет и др. Отключване каскадата на тромбоцитната агрегация е в зависимост от интензивността, времетраенето на възпалителния процес, възрастта, терапията и др. фактори, определящи развитието на процесите на тромбоемболизъм.
Общото между описаните и изброени имунологични феномени, съпровождащи в различна степен всяко възпаление и това при болните с Covid-19, е, че при последните се развива тежък синдром на генерализирано възпаление. Патогенетично това означава, че процесът се съпровожда от описаните имунологични феномени, свързани с участието на тромбоцитите, отключване каскадата на тромбоцитната агрегация и развитие в различна степен на процеси на тромбоемболизъм. Това се установява в клиничната ваксинационна практика при някои хронично болни с придружаващи заболявания, ако при тях не е извършена предварителна подготовка с необходимите за ваксинацията изследвания и не е назначена адекватна терапевтична профилактика на риска от усложнения.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ:
Постваксиналните усложнения биха могли да се минимизират, ако:
1. НЗОК поеме необходими изследвания при желаещите да се ваксинират, когато са с придружаващи хронични заболявания или са на възраст над 55 години, с наднормено тегло или с анамнестични данни за анафилактични прояви. За профилактиране на усложненията е необходимо най-малко 10 дни преди планираната ваксинация да се направят следните параклинични изследвания: 1. ПКК с диференциално броене; 2. С-рективен протеин; 3. Д-димер; 4. ИгГ, ИгМ, ИгА и ИгЕ; 5. С3 и С4 комплемент; 6. РФ (Ревмафактор).
2. Ако изследваните показатели са в референтни граници, профилактично поне 5 дни преди ваксинацията и 5 дни след ваксинацията, ако няма противопоказания, да се приемат профилактично ежедневно: 1. антихистаминов препарат х 1 табл. и 2. Антиагрегант (примерно Ацетизал Протект х 1 табл., 100 мг вечер).
3. Ако има отклонения в някои от изследваните показатели, в зависимост от степента им, следва да се отсрочи ваксинацията и да се проведе консултация с личния лекар за удвоена доза на изброените средства, като при необходимост и отсъствие на противопоказания, да се прибави и още един антикоагулант.
4. Необходимо е предварително минимум 10 дни преди ваксинацията да бъде информиран всеки, подлежащ на ваксинация, предимно от цитираните рисковни групи, че тютюнопушенето, приемането на алкохол, злоупотребата с кафе, практикуването на фитнес и всяка дейност, която води до дехидратация на организма, респективно сгъстяват кръвта по време на ваксинационния период, повишават риска от усложнения с тромбоемболизъм.
Не е ли странно, че светът сякаш се е вторачил да търси причините във ваксините, а не какво пропускаме при ваксинацията? Защото печелившата стратегия е според обекта на ваксинация да се съгласуват предварителни профилактични изследвания и действия за намаляване на постваксиналния риск.
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ,
Моля, очакваме спешно Вашия отговор по темата и предложенията.
Доц. Влади МАНЕВ,
Клиничен имунолог
18 март 2021 г., София
Екипът на в. „Лечител“ приветства доц. Манев и очаква отговора на здравния министър, за да го публикува.