Идеята е малчуганът да свиква с чужд език по най-естествен начин. Родителите се надяват така то лесно да стане двуезично на по-късна възраст и за цял живот. Освен това се развива неговата любознателност и способностите му за учене.

Изследователите са единодушни, че колкото по-малко е детето, толкова по-гъвкав е мозъкът му. Това позволява лесното научаване и възпроизвеждане на различни говори. Преди да навърши 5 години, то изживява своя пик на любознателност и адаптивност за лесно възприемане на всякакъв род познания. До тази възраст детето не се смущава да повтаря и да опитва непознати интонации, да говори свободно и да греши.

Даже най-краткият досег с чуждия език, например един път седмично, води до напредък в детското развитие. Чуването на специфичните за езика звуци, научаването дори само на няколко думи развива мозъка. Детето придобива повече сигурност в говоренето и развива съзнание за това какво е езикът. Изучаването ще му помогне по-късно, когато започне да чете и пише.

Използват се различни методи – четене на приказки, игри, научаване на песнички на двата езика. Постепенно детето научава чуждия език, за да може да общува с учителя или другите деца – тоест научава, че този език му е потребен и му служи в живота.

Изучаването на чужд език прави децата по-любознателни и толерантни към други култури.

В никакъв случай ученето на чужд език на съвсем ранна възраст не може да навреди на детето. Двата езика не са в конфликт за място в мозъка, те се допълват и подкрепят взаимно. Детето не ги бърка и минава от единия към другия в зависимост от човека, с когото общува. В някои случаи може да се забележи леко забавяне в усвояването на родния език, но то е само временно. Всъщност детето употребява толкова думи на майчиния си език, колкото и другите деца. Поради факта, че говори два езика, трябва да му бъде оставено малко време (от няколко седмици до няколко месеца) за регулиране на съотношение между тях.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА