Д-р Кирил Карамфилов, кардиолог в УМБАЛ „Александровска“: Твърдението, че сърдечносъдовите заболявания идват в късна възраст, не бива да се абсолютизира!
Д-р Карамфилов, какво е екстракраниална мозъчно-съдова болест и как се лекува в Клиниката по кардиология на „Александровска“ болница?
– Атеросклерозата е едно хронично възпалително заболяване, което засяга не само съдовете на сърцето, а всички съдове в организма с изразена локализация на местата, където има голяма турбуленция и където съдовете се разклоняват. Разбира се, най-честата изява е исхемичната болест със стесняване на съдовете на сърцето – нещо, на което през последните години се обърна голямо внимание и обществото в значителна степен е информирано.
Друг много съществен „убиец“ представлява засягането на мозъчните съдове, тъй като, за разлика от сърцето, мозъчните клетки при най-малки нарушения в циркулацията на кръвообращението загиват. А те са една от малкото тъкани в организма, която не може да регенерира, в резултат на което значителна степен от пациентите с мозъчно-съдова болест или след инсулт имат ограничен комфорт на живот и в значителна степен изразена инвалидност.
В Александровска болница от няколко месеца се въведе диагностирането и лечението на мозъчно-съдова болест. Както при коронарните процедури, така и съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, се отпушват. Техниката е малко по-сложна, тъй като съдовете са по-големи по калибър. Много често по време на процедурата има емболизация, т.е. части от самата плака по време на имплантацията на стент се откъсват и могат до доведат до усложнения. Но това не бива да притеснява пациентите, защото е решено в медицината – използват се специални устройства (протекшън дивайси - системи за протекция), които улавят тези частици, и благодарение на тях се преодолява усложнението от процедурата.
В Александровска болница работим с най-съвременната апаратура както по отношение на ангиографската техника, така и със стентовете и протекшън дивайсите, което гарантира изключително висока честота на успех и минимални усложнения, сравними с водещи европейски и американски центрове. Особеност в нашето лечебно заведение е, че ние изключително много залагаме на радиалния достъп. Доскоро тези процедури са правеха през крака, защото материалите, които се използват, са по-дебели и това налага артерията, през която се достига до мозъка, да е с по голям диаметър. Но от скоро съвременният технологичен напредък позволи материалите да са по-тънки и да се въведе приложението през ръката. Това гарантира ранна мобилизация на пациента след процедурата и по-ниска честота на кръвонасядане. Имаме изключително добро колабориране с колегите от Клиниката по неврология.
Досега имаме поредица от няколко случая, които са завършили благоприятно с отпушване на съдовете и преодоляване на възможността на мозъчно-съдови инциденти.
Има ли пациенти, които са противопоказани за процедурата?
– В Александровска болница ние много залагаме на съвременните тенденции в лечението, а те са свързани с т.нар. индивидуализирана медицина. Всеки болен има особености, които са уникални, и добрият лекар трябва да се съобрази с тях преди да предложи съответното лечение. Разбира се, има голям брой фактори, които обуславят ефекта на процедурата и високата честота на успеха. Става дума за чисто анатомични и ангиографски фактори. Контраиндикациите за тази процедура са много по-малко, но, ако са налице, не се прилага. Затова съветвам при всяко замайване или световъртеж, особено при пациентите с високо кръвно – част от предвестниците на исхемичния инсулт, да се потърси квалифицирана помощ, да направят дори профилактичен преглед, защото ползата от самата процедура многократно надвишава рискът от усложнения при непредприето лечение.
Вие говорите, че ако има признаци като замайване, световъртеж, главоболие, трябва да се направи преглед, дори и профилактично. А ако няма тези симптоми, след каква възраст е необходимо да се ходи периодично на лекар, за да се проследява състоянието на артериите и на сърцето?
– Атероматозата представлява едно дифузно генерализирано заболяване, което може да засегне всеки един съд в организма. За съжаление, нашата практика показва едно изключително подмладяване на пациентите, които идват с коронарни инциденти. Имали сме случаи на болни под 20 години с остър миокарден инфаркт. Догмата, че сърдечносъдовете и мозъчно-съдовите заболявания идват в късна възраст вече не трябва да бъде абсолютизирана. Т.е. при по-млади пациенти, които имат рискови фактори, профилактичните усилия трябва да бъдат много по-интензивни.
Кои са рисковите фактори за сърцето?
– Те са добре известни и се делят на променяеми и непроменяеми. Към втората група спадат мъжкият пол, възрастта над 65 години, генетичните фактори. Тези пациенти трябва да бъдат по-внимателни. Променяемите са тютюнопушене, заседнал начин на живот, висок серумен холестерол и триглицериди, висока кръвна захар и още ред лабораторни фактори – това са нещата, които индивидуално могат да се променят.
Ако човек няма оплаквания или споменатите по-горе фактори, над 65 години е една добра възраст да започне да се профилактира, когато става дума за жена. При мъжете възрастта е 55-60 години. Необходимо е само едно рутинно наблюдение от кардиолог.
Какво показва практиката Ви, хората посещават ли своевременно лекар?
– За съжаление в България няма организирана профилактична система каквато имаше преди много години. Стресовият начин на живот, лошият финансов статус в обществото не обуславят добро профилактично здраве. А не на последно място е и липсата на мерки, които трябва да бъдат активни от страна на МЗ, на големите болници и експертните групи - до този момент не успяват да стигнат до човека и той да бъде по-отговорен в пазенето на неговото лично здраве.
В България ние наблюдаваме, че пациентът не пристига с първите симптоми, когато е развил заболяването, а когато вече се регистрират усложненията от това страдание. И това важи за повече от пациентите, предимно за хората в напреднала възраст. Бих казал, че съвременното разпространение на информация посредством интернет достига в по-голяма степен до младите хора и затова те са много по-активни. Съвместните усилия на кардиологичната общност са успешни именно в тази целева група. По правило обаче възрастните хора страдат от атероматрозни усложнения по-често и активните мероприятия по превенция трябва да бъдат насочени най-вече към тях.
Какви са стъпките, които гарантират добро сърдечносъдово здраве?
– На първо място е активният начин на живот, защото той води до подобряване на метаболизма, изгаряне на лошия холестерол, нормализиране на кръвното налягане, на телесното тегло. Нужна е добра храна с високо съдържание на неживотински мастни киселини, с високо съдържание на белтъчини и ниско съдържание на бързи въглехидрати. Това е т.нар. средиземноморска диета, която е добре позната и е изследвана в множество различни проучвания. Тя е доказала своето действие - независимо от това, че хората в южните райони на Европа консумират повече алкохол, пушат и имат по-застоял начин на живот, благодарение на нея имат по-добро сърдечносъдово здраве от американците, които ядат обезмаслени млека, храни с ниско съдържание на мастни киселини в колбасите, не пушат.
Не бива да се пропускат профилактичните прегледи с мониториране стойностите на артериалното налягане, с рутинни лабораторни изследвания, които целят да покажат нивото на холестерола, триглицеридите – все неща, които при различни отклонения са алармиращи и насочват специалиста към проблема.
Доброто сърдечно здраве се определя и от самооценката и себеусещането на човека. Доказано е, че пациентите с депресивни симптоми, тези, които имат по-голям стресогенен начин на живот или негативни емоции, имат по-лоши резултати от лечението.
През октомври се проведе Четиринайстият национален конгрес по кардиология. Отзвукът от него беше забележителен. Като човек, участвал в организирането, каквото бихте споделили?
– Четиринайстият конгрес по кардиология беше събитие, организирано дълго време, отне много ресурс като енергия и средства. Но резултатът бе повече от впечатляващ. Досега не е имало конгрес с толкова много делегати– повече от хиляда души.
От близо две години има специален сървър за дистанционно обучение в сайта на Българското дружество по кардиология, където се поместват всички лекции от подобни събития. Той е достъпен не само за лекарите, но и за всеки един човек, който има интерес.
Европейското кардиологично дружество тази година издаде няколко консенсусни документа и затова мога да кажа, че годината беше изключително богата откъм новости. От тази гледна точка и тематиката на конгреса беше изключително разнообразна и актуална. Едно от големите достижения е, че участваха лектори, които не са тясно свързани с кардиологията, а именно ендокринолози, невролози, пулмолози и т.н. Съвременният подход при лечението на пациента изисква болният да се „оглежда“ отвсякъде и затова интердисциплинарният подход набира все по-голяма скорост в лечението
Елица Палова
