Какво предизвиква непреходно чувство на умора? Мрачното време, работата, постоянното бързане и многобройните задачи... А може би съвсем различни неща? Може би от енергия ни лишава същото това парче торта, което изяждаме уж за да активизираме мозъка и за да подобрим настроението?
Замисляли ли сте се как в действителност действа захарта на нашия организъм?
Какво отношение има сладкото към постоянното усещане, че си „изстискан като лимон”? Ако за 24 часа трябва да успеете и да се наспите, и да поработите за общественото благо, и да сготвите, и да почистите, и с децата да се позанимавате, и да отделите достатъчно внимание на своя партньор, и за себе си да не забравите...
А единственото, което някак разкрасява ежедневната суматоха, е предвкусването на удоволствието, че в един момент ще останеш насаме с чашката кафе. И с вкусния шоколадов бонбон, естествено.
Още повече че и народната мълва гласи: захарта е глюкоза, а глюкозата е ненадминат източник на енергия.
Само че специалистите, сред тях и американският лекар Джейкъб Тейтелбаум, автор на книгата „Без захар”, посветил повече от 30 години на изучаването на синдрома на хроничната умора, твърдят обратното.
Захарта не пречи на организма, ако постъпва в
доза, по-малка от 30 грама на ден.
Всичко, което е над тази мярка и е предназначено уж за борба с депресията, само задълбочава същата тази депресия и предизвиква още куп проблеми. Колкото повече сладко ядеш – толкова повече се уморяваш.
Ако гледаме само числата, все още може да се повярва, че сладкото дава енергия на организма. При пълно окисляване 1 грам глюкоза се преобразува в 4 килокалории. Но не всичко е толкова просто.
Първо, тази енергия много бързо се изразходва, а самата захар не съдържа в себе си дори минимално количество полезно вещество. Второ, при „преработката” тя отнема от организма неговите резерви и го оставя с „празни ръце”. Например без витамини от група В (и особено В1 - тиамин), които, освен другите полезни свойства, отговарят за нивото на жизнената активност. За да се разпадне захарта, организмът отнема тези полезни вещества от мускулите, черния дроб, бъбреците, нервите, кръвта – и не получава в замяна абсолютно нищо. Тоест „благодарение” на сладкото се образува дефицит на витамини В, а заедно с това расте нивото на умора.
И още нещо, за което вече всички добре знаят. При постъпване на захар в кръвта веднага усилено се изработва инсулин, който е предназначен за усвояване на глюкозата. Но (ирония на съдбата!) след „работата” на инсулина равнището на захарта се понижава още повече, отколкото преди хапването на нещо вкусничко (поради което впрочем страда и мозъкът – истинско разочарование за всички, които смятат, че сладкото помага на мозъка да функционира). Организмът се оказва още повече опустошен, той отново иска да яде, човек отново се опитва да заглуши чувството на глад с поредния десерт – и ситуацията се задълбочава. Енергията изчезва неизвестно къде, а заедно с нея и действително полезните вещества.
На пръв поглед за човека, който и ден не може да преживее без шоколад и други сладки изкушения, отказът от сладко е мисия невъзможна. И това наистина ще бъде така, ако се лишите от сладко в един миг.
Има, разбира се, хора с неимоверна сила на волята, но те (да бъдем честни) са единици. И не защото човек притежава безграничен апетит или не умее да се контролира. Захарта спомага за изработка на серотонин – хормона на удоволствието, и действа като наркотик -
предизвиква привикване и зависимост.
Заради това привикване човек във всеки един момент може да се предаде и да се натъпче с лакомства, така че да преизпълни предишната си норма от десерти.
Ето защо трябва да се започва от малкото. Например с отказ от сладките газирани напитки (не е толкова трудно) и с чистите, без грам захар, кафе и чай.
След това трябва да си изработите навика да четете състава на всички продукти, които купувате. Захарта влиза в състава не само на сладкишите и бонбоните – тя се съдържа в кетчупа, сосовете, соковете. На етикетите може да бъде обозначена като захароза, фруктоза, глюкоза, декстроза, лактоза.
Впрочем не бива да се забравя и за изкуствените заместители на захарта (те нанасят на организма още по-голяма вреда)! Такива са аспартамът, захаринът, сукралозата, сорбитът...
При приготвяне на собствени ястия е по-добре да се откажете от добавянето на сладък ингредиент. В сосовете може да се добавят подправки и билки, в десерта – мед.
Ред е на отказа от бонбони, торти и други сладки изделия. Казват, че един навик се изработва за 21 дни. Нека този период стане и срок за вашия експеримент.
...
Владислав ПЕНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
