В предаването на БНТ „История.bg“ на 28 септември т.г. с тема „Българският бежански въпрос“ и водещ Георги Ангелов не се спомена нито дума за бежанците от Таврия и за тяхната трагична съдба след 9 септември 1944 г.
Днес ви представяме една статия отпреди 73 години на таврийския писател Мишо Хаджийски, излязла във вестник „Нашенец”, бр. 102 от 26.XII.1942 г., която е съхранил и предостави на в. „Лечител“ и в. „Истина“ г-н Матей ГРЪНЧАРОВ за съвместна публикация.
Кой е Мишо Хаджийски?
Мишо Хаджийски (1916-1944) e таврийски писател и общественик. Литературната критика твърди, че ако не е била ранната му смърт, „е можел да стане това за Таврия, което е Йовков за Добруджа”. През април 1942 г., когато Таврия е окупирана от немски и румънски войски, участва в написването на писмо-молба до цар Борис III – Обединител от името на 60 хиляди таврийски българи. Писмото е подписано от кмета на с. Инзовка (родното му село) и още 15 инзовчани. Молбата им е царят да приеме под родна стряха българите от далечната Таврия, така както е сторил вече с българите от Добруджа, Тракия и Македония. Мишо Хаджийски е приносител на писмото в България.
Установява контакти с българските власти. Развива изключително активна дейност за популяризиране каузата на таврийските българи. Инициатор е за създаване на „Институт за опознаване на Таврия”. В него членуват известни български учени, писатели, общественици като проф. Борис Йоцов, проф. Петър Динеков, проф. Стоян Романски, Ангел Каралийчев, Стилиян Чилингиров, Христо Капитанов, Александър Дякович и др. Обикаля редица градове в България и изнася беседи за запознаване на българската общественост с историята, бита и културата на таврийските българи. Чете сказки по националното радио, публикува статии във вестниците.
Статията, който ви предлагаме на страниците, е от тази поредица. След дейността по представяне на Таврия следва преселването на около 2000 таврийски българи в прародината им България в периода от края на 1943 до средата на 1944 година с неговото непосредствено участие.
В края на месец август същата година Мишо Хаджийски сключва брак със студентката по немска филология Савка Николаева. След 9 септември 1944 г., когато България е във фактическа окупация от Червената армия, нейни органи в съдействие с новата отечественофронтовска власт задържат Мишо Хаджийски за около петдесет дни (от 26 септември до 16 ноември 1944 г.). Той е жестоко инквизиран и когато на 7 декември същата година отново идват да го арестуват в дома му в Белоградчик, той знае какво го очаква и се самоубива. Гробът му и досега остава неизвестен. Съпругата му Савка Николаева днес е на 94 години и живее в София.
През 1943-1944 г. Мишо Хаджийски довежда в България 1500 българи от Съветска Таврия. Те преминават хиляди километри в каруци (снимка 3), а някои и пеш, успявят да достигнат до Дунава и там на салове са превозени на българския бряг при Силистра. Сълзи от радост при пристигане на българска земя (снимки 1 и 2).
Източник на снимките: faktor.bg, Кадри от кинопрегледите от онова време
На снимката вдясно: Църквата в с. Кишлав, по-късно разрушена от болшевиките
На снимката долу вляво: Българско семейство – три поколения – в с. Романовка, Таврия
