Горещите курортни любовни авантюри са често изкушение. В не малко случаи те са твърде рисковани. Проучванията на френски сексолози и специалисти по полово предавани болести показват, че именно по това време се забелязва бум на тези заболявания. През лятото и есента венеролози и уролози затъват в работа. Изразходват се огромни количества антибиотици и други лекарства за тази напаст, връхлетяла заедно със секс екстаза. Завърнали се от почивка отпускари - мъже и жени от различни възрасти висят пред кабинетите на специалистите, очаквайки медицинската присъда за мимолетното удоволствие, което са си позволили нерядко направо на пясъка и дори в морето или на тревата на китна ливада сред планината.
А болестните последици са доста: трихомониаза, хламидии, гонорея, херпес, генитални брадавици, сифилис и други, а може и най-страшното - СПИН.
Най-честите оплаквания, с които секс авантюристите застават пред лекаря, са сърбеж, зачервяване, секреция и болки в областта на половите органи, парене при уриниране. Проблемите започват обикновено няколко седмици, но и по-рано, след половия контакт със случайно срещнат ваканционен партньор или партньорка. Но това не е на-лошия вариант. След прегледа и анализа на клиничната картина специалистът назначава лечение, което дава възможност пациентът да оздравее. По-лошо е, ако човек реши, че може да си постави диагнозата сам и да се бори със „срамната“ болест. Тогава за медицината става много по-сложно да се справи с последиците.
Най-зле стоят нещата обаче, когато инфекцията, предавана по полов път, протича безсимптомно. Според експерти от различни страни така е при около 50% от случаите. Такива болни години наред заразяват евентуалните си сексуални партньори, те, от своя страна, могат да заразят трети лица и т.н. - образува се сложна опасна верига.
Скритата инфекция подкопава здравето и води до проблеми от друго естество: безплодие, патологични бременности и раждания, болни новородени... За да се стигне до подобни драми, трябва да се правят прегледи не инцидентно при неотложна нужда, а профилактично - веднъж в годината, ако пациентът води незащитен полов живот и дори по-често. Дори един-единствен „нерегламентиран“ контакт може да се окаже достатъчен, за да стане белята.
Веднъж диагностирана, болестта трябва да бъде лекувана правилно и настойчиво. Случва се след проведен курс на терапия и ежедневен прием на шепа лекарства да не бъде постигнат очаквания резултат. Причината е, че много паразити умеят да се защитават упорито, проявявайки резистентност. Когато един такъв болен зарази друг, тези бактерии могат да бъдат атакувани единствено с нов, специално подбран скъп медикамент. Правилно е лекарствата да бъдат предписвани след бактериална посявка. Вторият важен момент при лечението е да се следи имунитетът. Установено е, че при стабилна и силна имунна система може и да не се стигне до заразяване, докато при слаб имунитет дори лекуването с правилни и най-силни антибиотици понякога няма ефект.
Антибиотичната терапия се оказва освен това нож с две остриета, защото може да доведе до дисбактериоза. Затова не бива да се залита в друга крайност: пациентът да се тъпче с антибиотици без особена потребност, например за ликвидиране на неактивните форми на уреаплазма и микоплазма. Инфекцията в такива случаи се повлиява, но проявите на дисбактериозата могат да съвпаднат със симптомите на полово предаваните болести, поради което лекарят се стреми още по-силно да заглуши заразата, трансформирайки дисбактериозата в трудно излечима форма.
(Продължава в следващия брой)
Васил ВЕКИЛОВ
