Изоставаме с родилните практики, предлагани в българските АГ-болници, в сравнение с останалите европейски държави. Това коментираха представители на Българския хелзинкски комитет, Сдружение „Естествено“ и Асоциацията на българските дули. Никъде у нас няма пълно зачитане на правата и желанията на бъдещите майки. Някои болници дават свобода на позата и на движенията, но след това отнемат детето от майката, защото такава е процедурата в лечебното заведение. Доказано е, че това има вредно въздействие и върху жената, и върху новороденото. На други места обратното - бебето остава при майката, жената може да откаже поставяне на окситоцин за предизвикване на раждането или пък прилагането на упойки, но задължително трябва да бъде качена на "магарето" и да напъва, въпреки че това са доказано неефективни методи според класификациите на СЗО и АГ-стандартите на много европейски държави, коментира представител на Българския хелзинкски комитет. От Сдружение „Естествено“ допълниха, че освен легналата поза на раждане, е нужно премахване и на други традиционни решения у нас като извършването на клизма и обезкосмяването. „Много жени след раждането разказват истории, освен ако не искат напълно да забравят преживяното. Споделеното напомня на казармен ред - казва им се как да постъпят, какво следва. Тяхната дума не се чува в нито един момент“, коментира Елена Кръстева, председател на неправителствената организация.
Сред исканията са отпадане на плащането за т.нар. VIP зала и на таксата за придружител. Мотивът е, че трябва да се промени общоприетото схващане за даването на нов живот - майката отива сама в болницата, където лекар води родовия процес, без да обяснява какво се случва. Практиката през последните години показва, че все повече семейства търсят информация и се обръщат към този вид специалисти и услуги, които са най-близо да техните предпочитания.
За драматичното изоставане от добрите АГ-практики говори и процентът на извършените цезарови сечения у нас. В Европа те са около 25% годишно, като тази цифра се задържа от 2006 година насам. От началото на 2012 г. в България оперативните родоразрешения са около 36%.
Необходима е и коренна промяна в професионалната подготовка на акушерките, както и разширяване периметъра на тяхната компетентност. В развитите страни физиологичното раждане се поверява именно на тях. Гинекологът се намесва при възникване на проблем, налагащ оперативна намеса или друга интервенция.
Елица ПАЛОВА
