Прогнозата е към 2015 г. случаите на хроничен хепатит С в Европа да са около 120 000. За лечението ще са необходими повече от половин милион евро, а цената на терапията за чернодробното заболяване при нелекувана хепатитна инфекция - 1693 млн. евро. Това сочат данните на „Бялата книга“ - проучване, което оценява епидемиологията и разходите за хепатитната инфекция в Централна и Източна Европа. Затова българските специалисти настояват и изследването на чернодробните ензими да бъде включено в годишния профилактичен преглед. Ранната диагноза посредством този вид скрининг и съответно - своевременното и ефективно лечение, ще доведат до намаляване на разпространението на инфекцията у нас, коментира проф. Людмила Матева, началник на Клиниката по гастроентерология в Университетската болница „Св. Иван Рилски“ в София.
Предполага се, че между 140 и 170 милиона души са заразени с вируса на хепатит С (HCV) в световен мащаб. 3-4 милиона са новите диагностирани случаи годишно, а у нас - между 200 и 300 човека. Според проф. Матева по света и в България хроничната инфекция с HCV е сред водещите чернодробни заболявания, като 25% от случаите с хепатоцелуларен карцином се дължат именно на нея. Хепатит С води и до проявата на други заболявания и прояви, като най-честите са васкулит, диабет, бъбречни страдания, ревматоиден артрит, депресия, нарушаване на когнитивните функции. Според гастроентероложката обаче истинският проблем е липсата на своевременна диагностика, което необратимо уврежда здравето на потърпевшите. Предполага се, че поне половината от пациентите с хроничен HCV не подозират за проблема. У нас недиагностирани са почти половината от вирусоносителите, като точни данни няма. В Европа предполагаемият процент варира: 44% - във Франция, 96 - на сто във Великобритания, 90% - в Германия, и 98% - в Полша.
Проф. Матева обясни какви са най-честите симптоми на острия вирусен хепатит С - жълтеница, отпадналост, субфебрилна температура, главоболие, гадене, повръщане и диария. Не бива да се подценява и безсимптомното протичане на състоянието. Именно затова диагнозата зависи от активното провеждане на скрининг, категорична е специалистката.
Изследването от т.нар. „Бяла книга“ показва, че 92 на сто от потърпевшите са на възраст между 15 и 59 години. У нас в категорията на рисковите групи попадат наркомани, дори и такива, които са се инжектирали само веднъж преди години; хора, които са преживели кръвопреливане или трансплантация преди средата на 1992 г.; пациенти на хемодиализа; хора с пиърсинг или татуировки; медицински персонал, който е застрашен от заразяване посредством убождане с игла от спринцовка; хора с множество сексуални партньори. За хепатит С се подозира при повишени чернодробни ензими и намален брой на тромбоцитите, които се установяват с изследване на кръвта.
Повече от 91% от българските пациенти са подходящи за терапия с интерферон, като при 67 на сто от тях тя е била ефективна. Не бива да се пропускат обаче множеството странични ефекти.
Сега у нас върху 50 души с тежка форма на хепатит се прилага нов вид лечение с т.нар. протеазни инхибитори. Специалистите очакват повишаване ефективността в изчистването на вируса, т.е. траен вирусологичен отговор, но все още предстои окончателното оповестяване на постигнатите резултати. Проф. Матева коментира, че и по света тази терапия се прилага отскоро.
Елица ПАЛОВА
