Това е една от лечебните витални гъби, която се среща в Китай, Русия, страните от Далечния изток, които са в умерените климатични зони. Трябва да се подчертае, че полипорусите се срещат сравнително по-рядко от другите известни лечебни гъби като шийтаке, мейтаке, херициум, рейши и др. Полипорусите растат през цялото лято чак до края на есента. Много рядко могат да се видят върху живи дървета. Обичайното е да се срещат в горите, в градините, както и в старите паркове. Там се намират сред сухи корени, повалени и изгнили дървета, дървесни отломки или паднали и пречупени клони. Техните форми са изменчиви и видът на полипорусите има няколко разновидности. Могат да се видят върху брези, иви, липи, пинии, дъб, ясен, ябълкови дървета и пр. Плодовото им тяло е бяло на цвят или пък много бледо оцветено и растат така необичайно, че се застъпват едно в друго и едно над друго. Шапките, или качулките, на някои разновидности са черни, а на други - белезникаво-жълтеникави. Спорите им са почти безцветни.
Полипорусът е богат на много минерали - калий, калций, манган, желязо, мед, цинк и др., както и на витамини. Съдържа биотин, полизахариди, полипептиди, ергостерон, киселината алфахидрокситетракозан. Гъбата е съвсем безвредна. Тя се използва за лечението на бъбречни заболявания, регулира чернодробната дейност, при отоци служи за отводняване, при различни стомашни разстройства, наднормено тегло, инфекции - вътрешни и външни, жълтеница, левкемия, спира развитието на различни видове рак на белите дробове и стомаха, за лекуване на жълтеница, възпаление на съединителните тъкани, кожни заболявания. Полипорус регулира успешно кръвното налягане, намалява холестерола, подобрява сърдечната дейност, засилва имунната система, с нея се отстраняват страничните негативни ефекти, получени след химиотерапия.
Тя е и силно хранителна и много вкусна, затова се използва при много рецепти в източното кулинарно изкуство.
Екатерина ТОМОВА
